6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 19.03. 2020г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4133 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№49628/11.04.2019г., подадена от Г. М. М. и приподписана от адв.Я. Д., срещу решение №376 от 17.01.2019г., постановено от Четвърти „Б“ въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№13111/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това процесните недвижими имоти /дворно място, представляващо УПИ ……… от кв………. в местността „Т. с.“ по плана на [населено място], [община], заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда; самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………, представляващ апартамент №… с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………, представляващ апартамент №… с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]/ са допуснати до делба при квоти, определени с оглед настъпилото в производството пред въззивния съд наследствено правоприемство, както и с оглед данните, съдържащи се в представените пред въззивния съд нови доказателства.
Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Както в касационната жалба, така и в изложението към нея касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по представения от него документ, доказващ, че приживе бащата на ищеца по делото е получил пари в размер на 1259.50лв. за притежаваните от него дялове от имот в [населено място] по заведеното гр.д.№5293 т 1978г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, с цел да няма претенции в бъдеща делба. Според касатора този документ е от съществено значение за извършването на делбата по чл.70 ЗН. Поддържа, че въззивният съд не е спазил разпоредбата на чл.70 ЗН, като твърди, че в случая ищецът дължи имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] получен като обезщетение при отчуждаване на имота.
Навежда също така доводи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд в решението си цитира име на съделител И. М. М., който не съществува под това име съгласно справка в ЕСГРАОН.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационната жалба Й. С. Н. и Е. И. Н.-В., чрез процесуалния си представител адвокат Л. Н. К. от САК, изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба М. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв.М. С. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е образувано по предявен от М. Н. М. иск за делба на имуществото, останало в наследство след смъртта на В. М. М., починала на 01.01.2008г., изрично посочено в исковата молба като съсобствено /двустаен апартамент с идентификатор …………, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; гарсониера с идентификатор ……………, находяща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; УПИ ……… от кв…… по ПУП на [населено място], [община], заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда от кирпич/ и с искане за допускане на делба и последващо постановяване на решение, с което съсобствеността да бъде прекратена.
Тълкувайки изразената по този начин воля от предявилото иска лице въззивният съд е приел, че предявеният иск е за делба с предмет поделяне и на трите имота, описани в исковата молба.
С оглед на обстоятелството, че никоя от страните не е оспорила фактическите констатации на първоинстанционния съд относно начина, по който В. М. е придобила правото на собственост върху поделяните имоти, въззивният съд е приел за установено, че трите недвижими имота, предмет на делбата, са били собственост на В. М. М., която ги е придобила чрез покупка /за имота в [населено място] и апартамент №…./ и като обезщетение по З. /за апартамент №../, като това е удостоверено с неоспорени нотариални актове.
Възприети са и фактическите констатации на първоинстанционния съд, че В. М. М. е починала на 01.01.2008г. и е оставила като наследници тримата си братя И. М. Н., К. М. Н. и Г. М. М., както и децата на брат си Н. М. Н., починал през 2006г., а именно М. Н. Н. и Е. Н. Н.. Въз основа на тези фактически констатации въззивният съд е споделил и извода на първоинстанционния съд, че всеки един от тримата братя /И. М. Н., К. М. Н. и Г. М. М./ е наследил по ? идеална част от имуществото на В. М., а всеки един от пременниците ? /М. Н. Н. и Е. Н. Н./ – по 1/8 идеална част, в съответствие с правилата на чл.8, ал.1 ЗН и чл.10, ал.2 ЗН.
Съобразени са и настъпилите в хода на делото пред въззивния съд правоприемства както следва: И. М. Н. е починал на 23.07.2017г., като негови наследници са съпругата му Й. С. Н. и дъщерите му Е. И. Н.-В. и В. И. Н.; К. М. Н. е починал на 26.10.2016г., което обаче е прието за ирелевантно, доколкото се установява, че същият приживе е прехвърлил всичките си идеални части от поделяните имоти на брат си И. М. Н..
Взети са предвид и извършените разпоредителни сделки с идеални части от процесните недвижими имоти, а именно: извършено от И. М. Н. дарение на ? ид.част от апартамент №73 на Г. М. М. /н.а.№…, том…, рег.№…., дело №…/2009г./; извършеното от Е. Н. Н. дарение на 1/8 ид.част от апартамент №… на Г. М. М. /н.а.№…, том…, рег.№…, дело №…/2012г./; извършената от К. М. Н. продажба на ? ид.част от апартамент №… на И. М. Н. /н.а.№…/06.12.2013г., том …, рег.№…, н.д.№…/2013г./, по време на извършването на която И. М. Н. е бил в граждански брак с Й. С. Н.; извършено от Г. М. М. дарение на ? ид.част от апартамент №… на И. М. Н. /н.а.№…, том…, рег.№…, дело №…/2009г./; извършеното от Е. Н. Н. дарение на 1/8 ид.част от апартамент №… на И. М. Н. /н.а.№…, том …, рег.№…, дело №…/2012г./; извършената от К. М. Н. продажба на ? ид.част от апартамент №… на И. М. Н. /н.а.№…/06.12.2013г., том …, рег.№…, н.д.№…/3013г./, по време на извършването на която И. М. Н. е бил в граждански брак с Й. С. Н.; извършеното от Е. Н. Н. дарение на 1/8 ид.част от имота в [населено място] на Г. М. М. /н.а.№…, том …, рег.№…, дело №…/2013г./.
Взета е предвид и извършената от К. М. Н. продажба на идеалните му части от имота в [населено място] на И. М. Н. /н.а.№…/30.01.2013г., том…, рег.№…, дело №…/2013г./, доказателства за която са представени в производството пред въззивния съд. Представянето на този нотариален акт е прието от въззивния съд за допустимо по съображения, че съдът следва в производството за делба служебно да установи дяловете в съсобствеността, а и с оглед наличието на хипотезата на чл.226, ал.3 ГПК, както и по причина липсата на дадени с доклада на първоинстанционния съд указания по разпределяне на доказателствената тежест на вече починалия съделител И. М. Н., ответник в първоинстанционното производство.
С оглед на така установените факти и обстоятелства въззивният съд е определил квотите на съделителите в съсобствеността.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която в делбеното производство съдът е длъжен да вземе предвид всички съдържащи се в представените доказателства данни, касаещи делбените права на съделителите, основани както на извършени разпоредителни сделки, така и на наследяване /решение № 46/28.02.2014г. по гр.д.№ 4870/2013г. на ВКС , Първо ГО; решение № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. на ВКС, Първо ГО; решение №190/19.10.2015г. по гр.д.№3054/2015г., Първо ГО на ВКС/. Както е прието и в обжалваното решение, въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно /решение №621/13.07.2011г. по гр.д.№1195/2009г. на І ГО на ВКС/.
Действително на първата страница от решението си въззивният съд, възпроизвеждайки диспозитива на обжалваното пред него първоинстанционно решение, е посочил, че при допускането до делба на апартамент №.. /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………../ е определена квота в общ дял от 2/8 идеални части за И. М. М. и Й. С. Н., макар в производството по делото съделител с имената И. М. М. да не е участвал. Това обстоятелство обаче не обосновава наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е очевидно, че се касае за техническа грешка, доколкото в диспозитива на първоинстанционното решение съделителят е посочен с имената И. М. Н..
В производството пред въззивния съд съделителят Г. М. М. е представил изходящо от Н. М. Н. писмо, адресирано до наследодателката В. М. М., съдържащо потвърждение за получаването на сумата от 1259.50лв., съставляваща стойността на възложения в дял на В. М. имот по гр.д.№5293/1978г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 46 състав, с твърдението, че този документ удостоверява извършена първоначално делба на имот в [населено място], [улица], след отчуждаването на който са получени 5 имота – процесните апартаменти, имотът в [населено място] и други два апартамента в[жк]– V и VI части, които не влизат в делбата, за които е поискал да му бъде даден срок за представяне на доказателства за включването им в делбеното производство. Искането за прилагането на разписката по делото, както и за включването на нови имоти в делбеното производство, е оставено без уважение по съображения, че не се установява представеното доказателство да е новооткрито по смисъла на чл.266, ал.2 ГПК. По отношение на искането за включване на други имоти в делбената маса въззивният съд е приел, че съгласно правилата на ГПК подобно искане може да бъде направено единствено в първата съдебна инстанция до приключване на първото съдебно заседание по делото.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват напълно на разпоредбата на чл.266, ал.2 ГПК, както и на практиката на ВКС по нейното приложение, според която нови доказателства, които могат да се приемат във въззивното производство, са нововъзникналите доказателства относно релевантни за делото обстоятелства – за съществували и твърдяни от страните в първата инстанция обстоятелства, за съществували, но новооткрити от страните обстоятелства след даване ход на устните състезания от първостепенния съд, които не са могли да открият по-рано, въпреки проявената добросъвестност, за нововъзникнали обстоятелства след даване ход на устните състезания в първа инстанция. Нови доказателства, допустими за приемане във въззивно производство са и съществували, но новоузнати и новооткрити от страната доказателства след даване ход на устните състезания пред първа инстанция за релевантни по делото факти и обстоятелства, които доказателства не са могли да открият, въпреки проявената добросъвестност, както и поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила /решение №№80/03.05.2018г. по гр.д.№2560/2017г., Четвърто ГО на ВКС/. Представената разписка не навежда на извод за съществуването на различни данни за притежаваните от съделителите права в съсобствеността, доколкото помежду им не съществува спор, че независимо от начина, по който наследодателката В. М. е придобила правото на собственост върху имотите, предмет на делбата, тя е притежавала това право към момента на своята смърт и то е преминало по наследство в патримониума на призованите към наследяване лица.
Изложените от въззивния съд съображения съответстват и на разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК, както и на практиката на ВКС по нейното приложение, според която чл. 341 ал.2 ГПК е разпоредба от процесуално естество и сочи „краен срок” /първото по делото редовно съдебно заседание пред първоинстанционния съд/, в който в рамките на висящ съдебен процес за делба , останалите съсобственици –ответници по иска за съдебна делба , могат да включат в предметната рамка на спора нови съсобствени имоти /решение №173/05.12.2013г. по гр.д.№3403/2013г.,ІІ ГО на ВКС/.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на съделителите Й. С. Н. и Е. И. Н.-В. следва да бъде присъдена сумата от 500лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №376 от 17.01.2019г., постановено от Четвърти „Б“ въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№13111/2017г.
ОСЪЖДА Г. М. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Й. С. Н. и Е. И. Н.-В. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: