О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 18 май 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ТОДОР ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева дело № 55 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Ловеч и Софийски градски съд за това кой е компетентен да разгледа исковата молба на В. А. Х. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от физическо увреждане вследствие незаконен арест. В. А. Х. е предявил пред Административен съд Ловеч искова молба срещу ОД на М. Ш.; М. на в.р. и д., представлявана от министъра на финансите. В обстоятелствената част е посочено, че на 13.05.2007 г., след неявяване на училище в СПИ [населено място], ищецът е бил задържан против волята му и против волята на родителите му от органите на М.. При задържането му били поставени белезници, бил отведен в РПУ В. П., където му бил направен обиск и бил заключен в килия. При тези действия не присъствал представител на Детска педагогическа стая, нито родителите му. Това представлявало незаконен арест, тъй като били нарушени Инструкция № I-167 от 23.07.2003 г. за реда за действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на М., за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях /ДВ бр.71/12.08.2003 г./, отменена, и на Инструкция № I-з 2019 от 09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на М. /ДВ бр. 96/2006 г./, отменена.
Вследствие на прекомерна, напълно излишна и с нищо необоснована употреба на физическа сила и помощни средства в килията в полицията на гр.В.П., на ищеца била нанесена прорезна рана върху китката на дясната ръка, при което били срязани три сухожилия и се наложило провеждане на сложна хирургическа операция за възстановяване на движенията на пръстите на ръката. Това нараняване се получило при нанесен побой над ищеца от полицейските органи и опит да бъде окован в белезници към решетката на прозореца на килията.
При тези обстоятелства ищецът претендира солидарно осъждане на ответниците да му заплатят 150 000 лв. неимуществени вреди, както и лихви върху посочената сума. Правното основание на претенцията си ищецът извежда от чл. 7 на Конституцията на Република България; чл.13 от ЕКЗПЧОС, чл.47 от Хартата на ЕС, чл.1, ал.2 от Закона за закрила на детето.
С определение № 259 от 03.04.2018 г. по адм. д. № 52/2018 г. на Административен съд Ловеч производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Прието е, че предявеният иск не е по реда на ЗОДОВ, както считал и ищецът.
С определение от 12.04.2018 г. по гр. д. № 4756/2018 г. на Софийски градски съд производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Прието е, че подсъдността не следва от желанието на ищеца, а от това какви права се защитават, респ. от процесуалния закон. В настоящия случай правната квалификация на предявения иск е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се претендират вреди, настъпили при и по повод административна дейност.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по подадената жалба е административен съд Ловеч.
Предмет на предявения иск е търсено обезщетение за имуществени вреди, настъпили при и по повод твърдян незаконен арест на непълнолетно лице, настанено в специализирана институция – Социално педагогически интернат /СПИ/ [населено място]. Действията на органите на М. за лишаване на лица от свободно придвижване на основания, посочени в ЗМВР, представляват административна дейност. В настоящия случай, с оглед приложимия закон към конкретното задържане на 13.05.2007 г., това е дейност по чл.63, ал.1, т.4, вр. чл. 64 ЗМВР /ДВ бр.17/24.02.2006 г./, отменен. В случай, че действията на полицейските органи са незаконни, държавата отговаря за причинените вреди на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При преценката на законността на задържането съдът преценява адекватността на предприетите от полицейските служители мерки, в това число на сила и помощни средства – решение № 216 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 185/2009 г. на ВКС, IV ГО; решение № 2865/25.02.2011 г. по адм. д. № 12866/2010 г. на ВАС, III отд.; решение № 9123 от 30.06.2014 г. по адм. д. № 874/2014 г. на ВАС, III отд.
След измененията на чл.1, ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1. Според този текст искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Тъй като увреденият понастоящем е с адрес ОЗ Ловеч, компетентен да разгледа предявения иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е Административен съд Ловеч.
Воден от горните съображения, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.4 АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на В. А. Х. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от физическо увреждане вследствие незаконен арест е Административен съд Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.