2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 215
София, 05.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3908/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 130209/11.10.2017 г. нa „ИТС 2005“ АД [населено място] чрез процесуалния представител адв. Б. В., срещу решение № 6315 от 11.09.2017 г. по гр. д. № 12703/2011 г. на Софийския градски съд, II-б възз. състав, постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, в частта му за разноските.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно с довод за прекомерност на присъденото като разноски за първата инстанция адвокатско възнаграждение поради несъобразяване от въззивния съд с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в съответната приложима редакция, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение възлизал на 6 340 лева към датата на сключване на договорите за правна помощ /2007 г./, съответно – на 6 450 лева към датата на постановяване на първоинстанционното решение /2011 г./; иска се намаляване на размера на присъдените разноски и за въззивното производство.
От ответниците по жалбата Е. М. К. и Д. А. К. чрез адвокатите П. В. и Н. Х., и „Джи Дабъл Ю“ ЕООД чрез адв. С. Б., са постъпили писмени отговори, с които същата се оспорва като недопустима, при евентуалност – като неоснователна; от ответника „И. Рубин“ ООД не е постъпило становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните:
Производството пред Софийския градски съд се е развило по реда на ГПК /отм./ при условията на пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Частната жалба е подадена след влизането в сила на новия ГПК от 2008 г.
Процесуалните норми имат по принцип незабавно действие, т. е. прилагат се от влизането си в сила и към заварените висящи производства, освен ако законодателят с нарочна изрична разпоредба не е модифицирал незабавния им ефект, предвиждайки нормата да не се прилага за определени производства и хипотези.
Израз на модифициране на незабавното действие на нормите на новия ГПК от страна на законодателя са пар. 2, ал. 1 и ал. 11 от ПЗР на ГПК. Съгласно ал. 1 по исковите молби, подадени преди датата на влизане в сила на новия ГПК, производството пред първа и въззивна инстанция се извършва по реда на отменения кодекс, а съгласно ал. 11 по реда на отменения кодекс се развиват производствата по частни жалби до касационната инстанция, подадени до 01.03.2008 г.
Следователно, за подадената на 11.10.2017 г. частна жалба се прилагат разпоредбите на новия ГПК, а не както страната погрешно смята- разпоредбите на чл. 70 вр. чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./. Новият ГПК не предвижда възможност срещу въззивното решение в частта за разноските да се подава частна жалба, като вместо това в чл. 248 ГПК е предвидил процедура по изменение на решението в частта за разноските от постановилия го съд.
Ето защо подадената частна жалба се явява лишена от предмет, следователно е недопустима.
Разгледана като искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, същата се явява лишена от правен интерес, тъй като с молба вх. № 142124 от 25.10.2017 г. страната е поискала такова изменение, по тази молба има произнасяне с определение от 04.01.2019 г. на съда, постановил въззивното решение, което определение е обжалвано пред ВКС и е образувано ч. гр. д. № 3909/2019 г. по описа на I-во г. о. Ето защо настоящият състав не счита, че частната жалба, по която е образувано производството пред него, следва да се изпраща на градския съд с указания да се администрира като искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 130209/11.10.2017 г., подадена от „ИТС 2005“ АД гр. С., срещу решение № 6315 от 11.09.2017 г. по гр. д. № 12703/2011 г. на Софийския градски съд, II-б възз. състав, постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на преписи от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: