7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 19.03. 2020г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4098 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7055/03.05.2019г., подадена от С. Д. Г. /починала след подаването на касационната жалба и заместена от своите наследници по закон М. Г. И., И. И. И. и Г. И. И./ чрез процесуалния ? представител адв.Р. К., който представлява и нейните правоприемници, срещу решение №I-107 от 30.11.2018г., постановено от I-ви въззивен състав на II ГО на Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№616/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това делбата на допуснатия до делба с влязло в сила решение №IV-5/11.02.2014г. по в.гр.д.№2260/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Б., представляващ УПИ … в кв…. по плана на селото, целият с площ от 4350кв.м. /бивш УПИ …. в кв…. по отменения план на [населено място]/, е извършена съобразно приложения по делото инвестиционен проект за съдебна делба и изменение на ПУП-ПЗР за УПИ … /за кметство и читалище/, кв…. по плана на [населено място], изработен от арх.К. М. Я., от м.май, 2018г., като на основание чл.353 ГПК обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти в имота са разпределени както следва:
-в дял на С. Д. Г. е поставен проектен пълномерен УПИ ….-… с площ от 2200кв.м., с пазарна оценка на този дял от 14249лв. и при пазарна стойност на дела на съделителката по квота в размер на 23164лв.;
-в дял на Д. Т. А. е поставен проектен пълномерен УПИ ……… с площ от 1100кв.м., с пазарна оценка на този дял от 14078лв. и при пазарна стойност на дела на съделителя по квота в размер на 11582лв.;
-в дял на Община Сунгурларе е поставен проектен пълномерен УПИ … /за кметство и читалище/ с площ от 1010кв.м., с пазарна оценка на този дял от 17053лв. и при пазарна стойност на дела на съделителя по квота в размер на 10634лв.
Постановено е инвестиционният проект за съдебна делба на арх.К. М. Я. от м.май, 2018г. да се счита неразделна част от решението, като след влизането на решението в сила препис от същото, заедно с инвестиционния проект да се изпрати на Община Сунгурларе и Агенцията по кадастъра за отразяване на самостоятелните обекти със съответни идентификатори.
Със същото решение Д. Т. А. е осъден да заплати на С. Д. Г. сумата от 2496лв. за уравнение на дела ?, а Община Сунгурларе е осъдена да заплати на С. Д. Г. сумата от 6419лв. за уравнение на дела.
Срещу постановеното от въззвния съд решение е постъпила насрещна жалба от съделителя Д. Т. А. чрез особения му представител адв.И. Д. Ц. от АК-Б..
В изложението към подадената от С. Д. Г. касационна жалба се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1.Обвързва ли съда поведението на страна по делото, която е заявила съгласие за възлагане на общ дял от имота, предмет на съдебната делба;
2.При отсъствие на реализирана улица, граничеща с недвижим имот, може ли същият да бъде предмет на делба;
3.При наличие на доказана необходимост от разходи за пригодяване на деления имот, надвишаващи стойността му, може ли същият да бъде предмет на съдебна делба.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по съображения, изложени в касационната жалба, а именно лаконично произнасяне от въззивния съд без съобразяване и преценка на разликите в характеристиките на делбените дялове от имота; наличие на качествени разлики в определените от съда дялове, като най-съществената от тях касае подхода към съответния самостоятелно обособен обект; определеният за касатора дял не разполага с достъп до реализирана улица.
Поддържа, че делбата следва да бъде извършена по вариант 1 от изслушаната по делото СТЕ на в.л.З. А., според който от имота се обособяват два реални дяла, като единият имот бъде поставен в общ дял на С. Д. Г. и Д. Т. А..
Според особения представител на съделителя Д. Т. А. делбата следва да се извърши чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан, като в съдържащото се в насрещната касационна жалба изложение поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по имащия значение за точното прилагане на закона въпрос при реално поделяне на имота, за да се обособят три самостоятелни дяла е необходимо извършването на значителни преустройства и неудобства, за което е необходимо да се направят разходи по-големи от стойността му, следователно по този начин ли следва да се извърши делбата.
Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като обособените от въззивния съд дялове имат качествени разлики, затрудняващи нормалното им ползване, тъй като делът, определен за касатора, няма достъп до улица.
Производството е за делба във фазата по извършване.
С решение №IV-5 от 11.02.2014г., постановено по в.гр.д.№2260/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ УПИ … в кв…. по плана на селото, целият с площ от 4350кв.м. /бивш УПИ … в кв….по отменения план на селото/, между С. Д. Г., Д. Т. А. и Община Сунгурларе, при квоти: за С. Г. – 2200/4350 ид.части; за Д. А. – 1100/4350 ид.части; за Община Сунгурларе – 1050/4350 ид.части.
При постановяване на обжалваното решение по извършване на делбата въззивният съд е взел предвид, че първоинстанционният съд е приел направено искане от съделителката С. Г. с исковата молба за поставяне в общ дял на полагаемата се част за съделителите С. Г. и Д. А., като е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор за въпроса относно поделяемостта. Посочено е, че съделителят А., чрез особен представител, с отговора на исковата молба в първата фаза на делбата е изразил становище, с което е дадено съгласие да получи общ дял в делбения имот със съделителката Г., но във втората фаза на делбата, след изготвяне на експертизи за поделяемост и оценка на имота, А., чрез особения си представитгел, е изразил становище от 27.02.2015г. за получаване на реален самостоятелен дял, а с молба вх.№2945/24.08.2015г., в лично качество е заявил, че желае да получи дял в съсобствеността, определен от съда, който дял да не затруднява обществената дейност на съществуващата в имота сграда на общината.
Преценявайки тези изявления, въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставки за възлагане на общ дял на съделителите Г. и А., тъй като с отговора на исковата молба в първата фаза на делбата особеният представител на съделителя А. е изразил съгласие от негово име, но същото не се поддържа във втората фаза на делбата.
Така изразеното от въззивния съд становище съответства на трайно установената практика на ВКС, според която имот може да бъде поставен в общ дял на съделители само при наличието на изрично и по категоричен начин изразена воля за това, освен в хипотеза, при която делбата се извършва по колена / решение №69/06.07.2015г. по гр.д.№184/2015г., II ГО на ВКС/. В случая подобно изрично и по категоричен начин изразено становище от съделителя Д. А. не е налице – при наличие на изрично противопоставяне на извършването на делбата чрез получаване на общ дял със съделителката С. Г., съдържащо се в молба с вх.№2945/24.08.2015г., изразеното от назначения от съда особен представител не следва да бъде зачетено. Още повече това становище особеният представител е изразил преди изготвянето и одобряването на проектите за изменение на ПУП, т.е. преди обособяването на реалните дялове от допуснатия до делба имот. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос обвързва ли съда поведението на страна по делото, която е заявила съгласие за възлагане на общ дял от имота, предмет на съдебната делба.
Преценявайки възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени няколко реални дяла, въззивният съд е взел предвид, че в хода на производството по делото с оглед поделяемостта и оценката на допуснатия до делба имот са били назначени няколко експертизи, които са дали заключение за поделяемост на три дяла, съответно за всеки от съделителите, съобразявайки и фактически съществуващата сграда в имота, собственост на общината. Взето е предвид също така, че по искане на съделителката С. Г. е изготвен и вариант за разделяне на имота на два дяла с предвиждане на общ дял за нея и за съделителя Д. А., като по делото е представен и инвестиционен проект за изменение на действащия ПУП за имота с образуване на два дяла, но този вариант поради липсата на категорично изразено съгласие от Д. А. за получаване на имот в общ дял е приет за невъзможен.
Изложени са събражения, че целта на извършването на делбата съгласно чл.34, ал.2 ЗС е всеки съделител за получи дял в натура, доколкото това е възможно, за което съдът следва да установи дали делбеният имот е поделяем и в зависимост от самостоятелните обекти, които могат да се обособят, да прецени дали е възможно извършването на делбата чрез жребие или разпределяне на имотите по чл.353 ГПК. Съобразно изготвените по делото експертни заключения, които еднозначно сочат възможност за поделяне на процесните имоти на три дяла съобразно квотите в съсобствеността така, че всеки съделител да получи реален дял, въззивният съд е приел, че процесният имот е реално поделяем.
Взето е предвид, че съгласно заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице З. А., е даден вариант за образуване на три самостоятелни дяла, съответни на правата на всеки от съделителите, като в дела на общината попада частта от допуснатия до делба имот, в която е изградено кметството. Взето е предвид също така, че пред въззивната инстанция е представен инвестиционен проект вх.№6750/11.05.2018г. на Община Сунгурларе, съгласно който е представено и одобрено изменение на ПУП за допуснатия до делба имот съобразно предложения от вещото лице З. А. вариант за образуване на три дяла.
Съобразена е дадената от вещото лице Б. К. оценка на имота и на обособените реални дялове според изслушаната във въззивното производство СТЕ, обстоятелството, че дял 3 фактически се ползва от [община] като обслужващ построената в тази част от имота нейна собствена сграда – кметство и читалище, както и съответствието на дяловете на квотите на съделителите в съсобствеността, с оглед на което е прието, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите от съда съгласно вариант 2 към заключението на вещото лице З. А. от 10.12.2014г. и инвестиционния проект, като в дял на съделителката С. Г. се възложи проектен пълномерен УПИ ………, съответен на квотата ? от 2200/4350 ид.части, в дял на съделителя Д. А. се възложи проектен пълномерен УПИ …….., съответен на квотата му от 1100/4350 ид.части, а в дял на Община Сунгурларе се възложи проектен пълномерен УПИ …, съответен на квотата ? от 1050/4350 ид.части, при съответно парично уравняване на дяловете.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на тричленни състави на ВКС, според която при възможност за обособяване на реални дялове от допуснатия до делба имот, при което съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, изнасянето на имота на публична е неподходящо. В този смисъл решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО на ВКС; решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г. на Първо ГО на ВКС и др., в които е прието, че основният принцип, че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. В решение №60/ 26.07.10г. по гр.д.№534/09г. на ВКС, І ГО, е прието, че нормата на чл.69 ЗН следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми – на обособените дялове от тях. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране на способа за извършване на делбата – разпределение по чл.353 ГПК или жребие. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни.
При извършването на преценката за поделяемост с оглед разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗУТ и чл.39, ал.2 ЗС според трайно установената и непротиворечива практика на тричленните състави на ВКС / решение №826/22.11.2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№257/2009г. на І ГО на ВКС; решение №285/17.08.2010г. по гр.д.№3818/2008г. на І ГО на ВКС; решение №826/22.11.2010г. по гр.д.№257/2009г. на І ГО на ВКС; решение №233/12.05.2010г. по гр.д.№1065/2009г. на ІІ ГО на ВКС;решение №210/13.09.2011г. по гр.д.№1770/2009г. на І ГО на ВКС/, съдът следва да вземе предвид за допустимата величина на съотношението между стойността на делбения имот и стойността на преустройствата, както и дали преустройството би създало неудобства по-големи от обикновените, но само когато се извършва реално поделяне на сграда или част от сграда. Установеното в закона изискване касае само тези хипотези, но не и хипотеза на поделяне на урегулиран поземлен имот, който е незастроен. Изводите на въззивния съд изцяло съответстват на така установената трайна и непортиворечива съдебена практика, поради което настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по въпросите дали при отсъствие на реализирана улица, граничеща с недвижим имот, същият може да бъде предмет на делба /реално поделяне/; при наличие на доказана необходимост от разходи за пригодяване на делбения имот, надвишаващи стнойността му, същият може ли да бъде предмет на съдебна делба /реално поделяне/; може ли да бъде извършено реално поделяне на имота, ако за обособяването на трите самостоятелни дяла е необходимо извършването на значителни преустройства и неудобства, за което е необходимо да се направят разходи, по-големи от стойността му. Поддържаната от касаторите теза не съответства на данните по делото. Освен това съображенията на особения представител на Д. А. във връзка с поставения въпрос не съответстват на изразеното лично от съделителя становище в молба вх.№2945/24.08.2015г., а именно, че желае да получи дял в съсобствеността, определен от съда, който дял да не затруднява обществената дейност на съществуващата в имота сграда на общината, с което въззивният съд изцяло се е съобразил.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по така поставените въпроси и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.203 ЗУТ и чл.39, ал.2 ЗС са ясни и по категоричен начин предвиждат, че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. При поделянето на незастроени урегулирани поземлени имоти законът не установява подобно изискване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №I-107 от 30.11.2018г., постановено от I-ви въззивен състав на II ГО на Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№616/2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: