2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 14.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3436/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13650/24.07.2018 г. на М. З. Главчовска, чрез адв. П. В., срещу решение № 1437 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 5066/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 12530 от 14.08.2017 г. по гр. д. № 12530/2015 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен иск за признаване на установено, че жалбоподателката е изключителен собственик на придобит по време на брака й с ответника апартамент в [населено място] и два подземни гаража /паркоместа/ на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не е оборена и че паричните средства за закупуването на спорните имоти не са изцяло лични на ищцата.
Ответникът по касация Г. В. Л. с писмен отговор оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, а при евентуалност – и основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото с правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащо на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивно съдебно решение, така е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. Г. срещу Г. Л., бракът й с който е прекратен с влязло в сила на 29.06.2015 г. съдебно решение за развод, за признаване на установено, че е налице пълна трансформация на нейни лични средства, получени по наследство от баща й З. Ц. Г., починал на 15.05.2012 г., и по дарение на нея от майка й А. А. А. и брат й Я. З. Г., в придобиването по време на брака на апартамент и два подземни гаража, за сумата 92 000 евро, чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 188/03.09.2012 г. на името на ищцата. Цената била заплатена на два пъти чрез банкови преводи, направени от сметките на ищцата, като при сключването на предварителния договор на 16.08.2012 г. ищцата заплатила 35 205 лева /равностойността на 18 000 евро/, а при сключването на окончателния договор на 03.09.2012 г. – 74 000 евро. Ищцата твърди, че ответникът няма принос в придобиването на описаните в исковата молба недвижими имоти.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Въвел е твърдения, че за издръжката на семейството се грижел изцяло той, като работил при различни работодатели и получавал и обезщетение за безработица; ищцата не е полагала труд и не е реализирала доходи от трудов и друг характер. Позовал се е на две дарения, направени в негова полза от майка му, в размер на 58 000 евро и 94 000 лева. Твърди, че поемал напълно ежедневните разходи, като влагал добиваните от него средства, както и дарените му. Сочи, че след смъртта на 15.05.2012 г. на баща й ищцата получила голяма сума пари, при което двамата като семейство решили да закупят апартамент, в който да живеят самостоятелно, като са извършени две плащания – на 16.08.2012 г. 18 000 евро задатък и на 03.09.2012 г.- 74 000 евро. Твърди, че сметката на ищцата в „Р.” /България/ ЕАД била захранена от вноска на каса в размер на 67 083.33 лева, които средства са използвани за заплащане на задатък, а остатъкът над 16 000 евро по-късно е използван за доплащане. Оспорва твърденията на ищцата, че сумата от 74 000 евро е формирана отчасти от дарени от нейните майка и брат суми, като твърди, че договорите за дарение не са съществували преди развода и са изготвени за нуждите на доказването в настоящото производство. Твърди, че за период от няколко месеца е правил ремонт на жилището, като закупувал материалите със средства, получени като дарение от майка му, и с негови лични средства, придобити от трудово възнаграждение и обезщетение.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска, въззивният съд приел, че ищцата не е ангажирала доказателства, от които може да се направи категоричният извод, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите при възмездното придобивно основание за процесните имоти – договор за покупко-продажба от 03.09.2012 г., е оборена. Посочил, че договорът, с който майката на ищцата – свидетелката А. А., и брат й Я. Г., даряват на ищцата по 28 000 евро, няма достоверна дата, и не би могло единствено на негова основа да се докаже твърдението, че сумите действително са дарени за закупуване на процесните имоти, още по-малко, че са дарени единствено на ищцата, а не на семейството й с ответника. Съдът обсъдил и представените писмени доказателства – банкови извлечения и референции, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и събраните гласни доказателства и посочил, че сумата 67 083.33 лева, внесени на каса от ищцата и участвали при закупуването на имотите, представляват средства на бившите съпрузи, като не е установено сумата да е получена по начин, имащ извънсемеен характер. Приел за доказано, че към момента на придобиване на собствеността и двамата съпрузи са разполагали със средства, предоставени им от техните родители, като не се установява, че заплащането на цената е станало само и единствено със средства, получени в наследство и дарени на единия съпруг – ищцата. За ирелевантно съдът приел обстоятелството, че принципно в сметките на ищцата са набрани и други суми, които имат личен характер. Фактът, че внесената от нея на каса сума е участвала при закупуване на имотите и че ищцата не е доказала личния произход на същата, изключва възможността да бъде приета пълна трансформация на лични средства. Доколкото с исковата молба е заявена единствено претенция за пълна трансформация на лично имущество и липсват релевирани твърдения, както и претенция за частична трансформация, съдът, обвързан от рамките на заявеното с исковата молба, не може да се произнася по такава /частична трансформация/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване: 1. следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема – поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. достоверна ли е датата на частен документ, ако в деня, следващ деня на неговото съставяне, е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа – по този въпрос се поддържа основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК очевидна неправилност; 3. дали дареното от близки роднини /родител и брат/ на единия съпруг е само за него, а не за двамата съпрузи или за семейството – основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 4. получени ли са по наследство и дарение от единия съпруг паричните средства, с които е заплатена продажната цена на закупения по време на брака недвижим имот, предмет на спора по делото, за да се признае пълна трансформация на лични средства при неговото придобиване – отново се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед данните по делото и мотивите към обжалваното решение, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен въпрос. Макар да е споменал всички събрани по делото доказателства, въззивният съд, в нарушение на постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е изложил съображения във връзка с правното значение на част от установените по делото факти: извършените на 31.08.2012 г. – дата, следваща тази на договорите за дарение от 30.08.2012 г., преводи на суми от по 28 000 евро от А. А. и Я. Г. към М. Г.-Л. /л.л. 49 и 50 от първоинстанционното дело/; на същата дата – 31.08.2012 г., ищцата е получила по банковата си сметка като постъпление сумата 29 069.22 евро – наследствен дял от З. Ц. Г.; не е ясно защо въззивният съд е приел, че сумата 67 083.33 лева е изцяло използвана за плащане на цената на закупените имоти – не са преценени данните от съдебно-счетоводната експертиза, че от сметката на ищцата в „Р.” /България/ ЕАД, където е била внесена сумата 67 083.33 лева /л. 23 от първоинстанционното дело/, са използвани само 35 205 лева за заплащане на задатъка по предварителния договор за покупко-продажба, а останалата сума от 74 000 евро е заплатена от друга сметка на ищцата – тази в [фирма]. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК /решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г.; решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г.; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г.; решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., всичките на ВКС, ІV-то г. о./.
По останалите поставени въпроси съставът на ВКС ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1437 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 5066/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 2000.34 /две хиляди лв. и 34 ст./ лева и в същия срок да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: