О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 08.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 253 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Благоевград против решение № 4668 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 660/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4661 от 13.06.2016 г. по гр.д. № 1341/2015 г. на Районен съд- Благоевград С последното е признато за установено по отношение на Община Благоевград, че П. Г. Г. е собственик на основание наследство и присъединено давностно владение на поземлен имот с идентификатор ……….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 892 кв.м, номер по предходен план … в кв……
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи придобивната давност и наследяването и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ предвид приетото, че отчуждаването не е породило действие, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и възприетата фактическа обстановка и за необоснованост на извода, че ищеца е собственик на процесния имот поради това, че не е доказана идентичност между имота от 1939 г. и процесния имот, той не е единствен наследник на общия наследодател, от когото имота е отчужден и не може да се легитимира като собственик на целия имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като не е формулиран конкретен въпрос, но се твърди противоречие на обжалваното решение със съдебната практика / Р № 958/15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246/2008 г. на ВКС, І гр.о./, според която владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, но за това следва да има правоприемство, което може да е частно или универсално, но трябва да е годно да прехвърли права, а в конкретния случай преживната делба, на каквато се позовава ищеца не е годно такова основание, защото не е в предвидената форма. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по два въпроса: 1. може ли наследник, който е заявил, че присъединява владението на праводателя си и се позовава на придобивна давност, да придобие по давност правото на собственост на имот, който е наследствен и за който е проведена отчуждителна процедура спрямо всички наследници? Прекъсва ли се давността със започване на отчуждително производство спрямо всички наследници с издаване на заповед по чл. 98 З. /отм/ 2. За да бъде приложен чл.2, ал.2 ЗВСОНИ следва ли ищецът да е безспорно установен собственик на целия имот, чиято реституция се претендира. Твърди се и очевидна неправилност на решението – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 пр.3 ГПК, защото съдът е направил необоснован извод за наличие на идентичност между имота по делбата от 1939 г. и процесния имот, поради неправилен анализ и изводи от събраните гласни доказателства и поради неправилно тълкуване на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, който според касатора е неприложим, тъй като ищецът не е бил собственик на целия имот към момента на започване на отчуждителната процедура, която е прекъснала и придобивната давност, на която се позовава.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол. Счита, че обжалваното решение е съобразено с указанията, дадени от ВКС при първото разглеждане на делото пред него, според които нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ е приложима, защото ответната община не е доказала надлежно отчуждаване, ищецът е присъединил своето владение към това на баща му и е придобил правото на собственост преди отчуждаването и на основание чл. 99 ЗС това право не е изгубено за него. Моли да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Ищецът П. Г. Г. е предявил иск по чл. 124 ГПК да се признае за установено по отношение на Община Благоевград, че е собственик на основание давност и реституция по ЗВСОНИ на поземлен имот с идентификатор ………….. по КККР на [населено място], с площ 892 кв.м. Той е един от наследниците на Г. Д. Г., починал на 02.05.1973 г., заедно с преживяла съпруга К., починала 1991 г., синът Д. Г. и дъщеря Е.. По делото е представен протокол за постигната спогодба от 13.04.1939 г. По дял ІІ, т.7 наследодателя Г. Д. Г. е получил две къщи с двор около 2 дка при описани граници. Според СТЕ, през същата 1039 г. е приет първия план на [населено място] /сега квартал на Б./, като описаният имот в дял ІІ, т.7 е идентичен с имот пл. №… и …., за които са отредени парцели …-… и …-…., между които е отразен знак за общност. Едната от къщите попада на границата. Следващият план е от 1955 г. и по него двата посочени парцела са заснети като имот ………… Този имот е идентичен с имота по дял …, т.7 от делбата от 1939 г. За имот……….с площ 2946 кв.м.са отредени по плана от 1955 г. парцели…,…,…,…,…. чиято обща площ е 3394 кв.м. С н.а. № …,т.1/25.03.1967 г. Г. Д. Г. е признат за собственик на парцел …-…от кв. … и с н.а. № …,т.2/30.03.1967 г. е учредил на сина си Д. суперфиция за този имот. Според показанията на Д. Г., снети по делото пред РС, бащата е извършил неформална преживна делба, като е учредил на него право на стоеж, а е оставил за другия си син – ищеца П. съседния парцел …-…. от кв. …, в който и сега съществувала старата къща, макар и в лошо състояние. Според заключението на СТЕ, в разписната книга към този план парцели № … и … били записани на името на наследодателя Г. Д. Г., но за парцел …-… няма попълнен собственик. Парцели… и … са били отчуждени още 1963 г. и те не са предмет на спора. През 1978 г. е приет следващия регулационен план по който е заснет имот пл.№ …, записан на Г. Г. и попада в парцел….. в кв. …, отреден за жилищен комплекс, преотреден по-късно „за кооперативно жилищно строителство”. Определената оценка е била обжалвана пред компетентния за това РС и заповедта в тази част е била изменена с решение по гр.д.№ 15/1984 г. Относно отчуждаването е обжалвана заповедта пред компетентния за това Окръжен съд, който с решение по гр.д.№ 46/24.02.1984 г. по адм.д.№ 35/1984 г. е отменил заповедта от 1983 г. за отчуждаване на част от имот ………. от наследниците на Г. Г. – К. Г., Е. Р., Д. Г. и П. Г..
През 1984 г. след отмяна по съдебен ред на предходната заповед, е издадена нова заповед № …./18.09.1984 г., с която е отчужден част от имот 4089 определено К. Г. и Е. Р. да бъдат обезщетени имотно с жилища в новострояща се Ж., а П. и Д. Г. да бъдат обезщетени парично. Общината не твърди и не е ангажирала доказателства за изплащане на определеното обезщетение. Не е бил састъвен акт за държавна собственост и фактически имота не е бил завзет. През 2015 г. Община Благоевград съставя за имота Акт за частна общинска собственост като придобит на основание чл. 2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост. Не е отразено издаването на предходен акт за същия имот.
При първото въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че предявеният установителен иск за собственост е неоснователен, защото не се установява парцел ……..-…. по плана от 1939 г. да е идентичен с имота, получен от наследодателя на ищеца по силата на съдебната спогодба от 1939 г. и защото не се установява ищецът да е упражнявал фактическа власт върху парцел ……….- ……… по плана от 1955 г., тъй като в границите на имот пл.№ …….. наследодателят е имал и други имоти. Поради това, че ищецът не се легитимирал като собственик е прието, че е безпредметно да се изследва дали са били налице останалите предпоставки на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху него. С тези мотиви е отменено решението на РС, с което иска е бил уважен и вместо това иска е отхвърлен.
При първото разглеждане на делото пред ВКС, касационната инстанция е приела, че е приложима материалноправната норма на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ предвид твърденията в исковата молба и отговора й, че спорният имот е отчужден от наследниците на Г. Г. по реда на З./ отм./ и на това основание е станал собственост на държавата, а по силата на ЗМСМА и ЗОБС, но че съсобствениците не са били обезщетени. Дадени са указания съдът да изясни дали спорният имот е идентичен с имота, предмет на отчуждаване през 1983 г., и дали съсобствениците са били обезщетени, защото тези въпроси не са обсъдени от въззивния съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане
При новото разглеждане на делото, въззивния съд е приел, че ищецът е доказал, че е придобил правото на собственост по давност с начален момент на владението – преживната делба, която е извършил бащата между двамата си сина – 1967 г. Ищецът е присъединил към владението на баща си върху процесния имот – парцел …-………. и находящата се в него стара къща своето владение. Към момента на издаване на отчуждителната заповед през 1984 г. той вече е бил индивидуален собственик. Съдът се е позовал на чл. 99 ЗС относно това, че правото на собственост не е изгубено, защото отчуждителната процедура не е приключила – не е изплатено определеното обезщетение и имота фактически не е завзет от държавата. Затова съдът е приел, че е приложима нормата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. Тъй като имота е във вида, в който е бил при започване на процедурата и защото тя не е приключила – собственика не е обезщетен, съдът е приел, че е настъпил реституционния ефект в полза на ищеца, поради което е потвърдил решението, с което иска е уважен от РС.
Не е налице основанието за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като формулираният въпрос не определя изхода по делото. Неформалната делба е основание за начало на придобивна давност. В случая такава е извършена през 1967 г. От този момент до 1984 г., когато е издадена отчуждителната заповед е изтекъл период, който е по-дълъг от изискуемият се в чл. 79 ЗС десет годишен срок. Така и без да се отчита присъединяване на владението, изводът на съда, че ищецът е придобил имота на основание придобивна давност е съобразен със закона и съдебната практика по приложението му. Цитираното решение е неприложимо, тъй като в конкретния случай периодът на владение на ищеца е достатъчен и без да присъединява към своето владение това на баща си.
За да е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК следва към казусът, предмет на спора да е приложима правна норма или правен институт, които да са неясни или непълни или по приложението им да е налице остаряла или противоречива съдебна практика, която се нуждае от актуализиране и привеждане в съответствие с променените обществени отношения или от уеднаквяване. По първия формулиран въпрос – може ли наследник, който е заявил, че присъединява владението на праводателя си и се позовава на придобивна давност, да придобие по давност правото на собственост на имот, който е наследствен и за който е проведена отчуждителна процедура спрямо всички наследници, това основание не е налице. Този въпрос касае отношения между сънаследниците, а настоящият спор е с общината. Обстоятелството, че е проведена отчуждителна процедура по отношение на всички наследници, която не е приключила, не влияе върху придобитото право на собственост по давност щом не е отнета фактическата власт върху имота и е демонстрирано намерението за своене. Ако отчуждителната процедура приключи с изплащане на обезщетението и имота фактически се завземе, тогава бившите собственици са лишени от фактическа власт и това е основание за прекъсване на владението им. В случая ответната община обаче не е отнела фактическата власт върху имота. Самото издаване на заповедта обаче не е предвидено като юридически факт, който прекъсва давността в чл. 116 ЗЗД. Нормата е императивна и не може да се тълкува разширително. По тези съображения и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Няма неясна норма, която да се нуждае от тълкуване.
Въззивната инстанция е приложила чл.2, ал.2 ЗВСОНИ съобразно указанията по приложението на материалния закон, дадени при отмяна на първото въззивно решение. Доводите във връзка с неприложимостта на тази норма са преклудирани, поради което този въпрос не обуславя допускане до касация. Отделно от това, ищецът е придобил правото на собственост на целия имот от 1967 г. до отчуждаването, поради което не кореспондира на установеното по делото, твърдението на касатора, от което изхожда при задаването на следващия въпрос, че имота е останал наследствен до отчуждаването.
Твърди се очевидна неправилност на решението по същите основания, които са изложени и в касационната жалба. Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Приложимите норми уреждащи придобивната давност и спирането и прекъсването й са императивни, но както бе изложено по-горе, но не се установява те да са нарушени, както и нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, за което се изложиха вече съображения по-горе.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторът не твърди такива нарушения на процесуалните правила.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Мотивите на съда са обосновани и разбираеми, и кореспондират на диспозитива, не са в грубо несъответствие с доказателствата и не нарушават изискването за установяване на истината.
В обобщение, не е налице нито една от трите форми на очевидна неправилност на решението.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер 750 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4668 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 660/2018 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати на П. Г. Г. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 750 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: