Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 04.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.12.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3246 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. К. – Г. срещу въззивно решение № 1928 от 15.03.2019 г. по гр.д. № 7180 /2018 г. на Софийски градски съд, в частта с която с него е потвърдено решение № 148429 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 7171 /2015 г. на Софийски районен съд, 113 състав, в частта, с която допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, евентуално неправилно.
Насрещната страна Л. В. Х. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, за което в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено по въззивни жалби и на двете страни по делото.
По въззивната жалба, подадена от особения представител на Е. Т. К. – Г., който е подал и касационната жалба, въззивният съд е приел, че възражението на Е. Т. К. – Г., че първоинстанционното решение по допускане на делбата не е влязло в сила, тъй като е нарушена процедурата по призоваването на тази жалбоподателка, е неоснователно. Процедурата по назначаване на особен представител на ответника е извършена надлежно. Съобщението е връчено по регистрирания постоянен адрес при съблюдаване на правилата на чл.47 от ГПК. Решението в първата фаза на делбата е влязло в сила, поради което решението по извършване на делбата е допустимо.
Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност на въззивното решение, жалбоподателят извежда следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да направи служебна проверка за правилността на назначаването на особен представител от първоинстанционния съд при довод във въззивната жалба срещу решението по извършване на делбата за неспазена процедура за призоваване лично на страната? Влиза ли в сила решението по първа фаза на делбата, ако то бъде връчено на неправилно назначен от първоинстанционния съд особен представител и последният не подаде въззивна жалба, както и какви са правомощията на въззивния съд при въведени оплаквания в този смисъл? Неподаване на въззивна жалба от особен представител без съгласието на съда, представлява ли действие по разпореждане с предмета на делото по смисъла на чл.29,ал.5 от ГПК? При констатация, че ответникът има настоящ адрес на територията на Европейския съюз, длъжен ли е съдът служебно да установи къде живее той на територията на страната – членка, респективно длъжен ли е да извърши връчване на съдебните книжа на установения адрес в чужбина?
Жалбоподателят твърди, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпросите не е налице уеднаквена практика на ВКС.
Първият въпрос не е разрешен така, както твърди жалбоподателят: както беше посочено по-горе по наведения във въззивната жалба довод въззивният съд е извършил проверка на редовността на назначаването на особения представител на ответника и е приел, че първоинстанционният съд в първата фаза на делбата не е допуснал процесуални нарушения по призоваването на ответника и по назначаването на негов особен представител (на когото е съобщено решението по допускането на делбата, който е предявил от името на Е. К. – Г. претенции по сметки, за доказването на която по нейно искане е разпитана като свидетел майката на Е. К. – Г., която твърди, че поддържа апартамента и свидетелства за извършени ремонти и за заплащане на данъци от името на Е. К. – Г.. В първата фаза на делбата същата в две молби до съда по повод на изпратени призовки твърди, че дъщеря и Е. К. – Г. живее в Германия от 1993 г., но не посочва никакъв неин адрес).
Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че особеният представител е назначен незаконосъобразно, нито, че при съобщаване на съдебното решение е допуснато процесуално нарушение.
Третият въпрос не е обуславящ, защото процесуалният закон (ГПК) нито в посочената във въпроса разпоредба (на чл.29,ал.5 от ГПК), нито в друга не предвижда процесуално задължение за особения представител да обжалва актовете на съда, с които приключват производствата, в които особеният представител участва, нито приравнява неупражняването на право на обжалване (нито друго процесуално бездействие) на разпореждане с предмета на спора, нито правната теория приема такова нещо.
Четвъртият въпрос също не е обуславящ, тъй като в приложената справка по делото (л.42) не е посочен пълен настоящ адрес, а единствено „DE“ (вероятно Германия), който да включва поне населено място, посочен е единствено постоянен адрес, на който са изпращани призовки, а както беше посочено, майката на Е. К. – Г., която е разпитана като свидетелка, посочена от назначения особен представител, в молби до съда не сочи адрес на дъщеря си.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивното решение до касационно обжалване.
Особеният представител, подал касационната жалба, иска от съда да му бъде определено възнаграждение за написването на касационната жалба и да осъди насрещната страна да го заплати. Като взе предвид фактическата и правна сложност на настоящото производство (касационната жалба се изчерпва с доводи за незаконосъобразно призоваване на жалбоподателката и незаконосъобразно назначаване на неин особен представител в първата фаза на делбата) и съгласно чл.47,ал.6 ГПК и чл.9,ал.2 вр. чл.7, ал.4 от НМРАВ настоящата инстанция определя размера на възнаграждението на 400 лева – 2 /3 от определения в чл.9,ал.2 от Наредбата размер от 600 лева. Сумата е следвало да бъде внесена от насрещната страна, до момента не е внесена и въззивният съд при администрирането на жалбата не е постановил да бъде внесена. Насрещната страна Л. В. Х., която не е подала отговор на касационната жалба, не е взела становище по искането, нито е поискала Е. К. – Г. да и заплати тази сума, ако бъде разпоредено да я внесе или бъде осъдена за нея. Настоящата инстанция следва да осъди насрещната страна да внесе сумата, след което тя да бъде заплатена на особения представител.
С оглед изхода от това производство Е. К. – Г. следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лева.
Насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да и бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1928 от 15.03.2019 г. по гр.д. № 7180 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о..
Осъжда Л. В. Х. да заплати по сметка на ВКС сумата 400 (четиристотин) лева за възнаграждение на особен представител на Е. Т. К. – Г. за касационното производство.
Осъжда Е. Т. К. – Г. да заплати по сметка на ВКС сумата 30 (тридесет) лева държавна такса за настоящото касационно производство по чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.