3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 282
София, 19.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2107/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 8886/14.09.2016 г. от К. В. С. с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 451 от 19.08.2016 г., с което решение № 5611 от 03.12.2015 г. по гр. д. № 458/2015 г. на Благоевградския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна Е. Л. И. оспорва основателността на искането с довод за неприложимост на правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК в производството за делба предвид обстоятелството, че всеки участник в процеса е едновременно ищец и ответник и на практика няма изгубила и спечелила спора страна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските е допустимо като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, броен от деня на постановяване на определението, чието допълване се иска.
Разгледано по същество, то е основателно.
С отговора от 27.04.2016 г. на касационната жалба К. С. е поискал присъждане на разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, по което искане в определението си по чл. 288 ГПК настоящият състав е пропуснал да се произнесе. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие, без дата, сер. АВ, № [ЕГН], в който е отбелязано, че сумата от 500 лв. е платена в брой и съгласно приетото в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. но тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията е доказана по основание и размер.
Д. на насрещната страна, че общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне на разноските съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка страна /ищец и ответник/, при предпоставката при която е изтъкнат, а именно касационно обжалване на решението за извършване на делбата, не се споделя от настоящия състав. Този довод е частично верен, но за производството пред районния съд като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско възнгаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство – по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на разноските става по обшите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС /например: определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1308/2014 г. на IV-то г. о., определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I-во г. о., определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I-во г. о., и др./.
Не се споделя и вторият довод. Страната, дори когато е освободена от такси и разноски и ползва правна помощ, какъвто е и настоящият случай, остава задължена по аргумент от чл. 78 ГПК за адвокатско възнаграждение към насрещната страна, когато загуби спора.
Неоснователен е и доводът за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при основателност на това възражение съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 9, ал. 3 на издадената по приложението му Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 28 от 2014 г./ е предвидено, че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В този минимален размер е и заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение и не съществуват основания той да бъде намален.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 451 от 19.08.2016 г. по гр. д. № 2107/2016 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Е. Л. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 2, да заплати на К. В. С. от [населено място], [улица], сумата от 500 /петстотин лв./ лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: