Определение №69 от 7.4.2017 по ч.пр. дело №1132/1132 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 69
София, 07.04.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1132/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 92/06.02.2017 г. /идентична с частна жалба вх. № 1864 от с. д./, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от К. П. П. от [населено място] срещу разпореждане от 11.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4384/2015 г. на Софийския апелативен съд.
С обжалваното разпореждане са върнати частна жалба вх. № 14406/14.10.2016 г. и частна жалба вх. № 18984/22.12.2016 г.
Частна жалба вх. № 14406/14.10.2016 г. /друг вх. № 9672/06.10.2016 г. на ВКС/, приложена на л.л. 118-120 по гр. д. № 4384/2015 г. на Софийския апелативен съд, е оставена без движение с разпореждане от 06.12.2016 г. и на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности, като посочи обжалвания съдебен акт, уточни искането си към съда и представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева съгласно изискванията на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането съдържа и указание, че при неотстраняване на нередовностите в определения срок частната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съобщение за разпореждането, ведно с препис от същото, е връчено лично на жалбоподателката на 19.12.2016 г.
В указания срок – на 20.12.2016 г., жалбоподателката е внесла дължимата държавна такса. Копие от вносния документ – платежно нареждане 44640374 /л. 130 от въззивното дело/, е изпратила до апелативния съд на 21.12.2016 г., ведно с документ, наречен „частна касационна жалба” с вх. № 18984 от 22.12.2016 г. /л.л. 131-132/, и други приложения /л.л. 133-142/.
Въззивният съд приел, че жалбоподателката не е отстранила в указания срок /до 27.12.2016 г. включително/ констатираните нередовности на частната жалба – представен е документ за внесена държавна такса, но не е посочен обжалваният съдебен акт и не е уточнено искането към съда съгласно чл. 260, т.т. 2 и 4 ГПК вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Съдът посочил още, че ако частната касационна жалба вх. № 18984 от 22.12.2016 г. не е подадена в изпълнение на указанията от 06.12.2016 г., то същата е подадена след изтичане на срока за обжалване на разпореждането от 30.05.2016 г. по ч. гр. д. № 4384/2015 г., което е последният съдебен акт по делото, поради което следва да бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Обосновано на данните по делото въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е отстранила всички допуснати нередовности. С документа, озаглавен „частна касационна жалба” вх. № 18984 от 22.12.2016 г., е представен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса, но не е посочен обжалваният съдебен акт и не е уточнено искането към съда. Нещо повече, ако се приеме, че частната жалба вх. № 14406/14.10.2016 г. е насочена срещу съдебен акт, съобщен на жалбоподателката на 09.09.2016 г. /предвид записаното в жалбата „По съобщение от 09.09.2016 г./, следва да се посочи, че такъв съдебен акт и съобщение с такава дата не се откриват по настоящото дело. Разпореждане от 09.09.2016 г. и съобщение от същата дата, връчено на К. П. на 29.09.2016 г., са приложени по друго дело – ч. гр. д. № 4417/2016 г. на ВКС, ІV-то г. о. С този съдебен акт без движение е оставена частна касационна жалба вх. № 12369/29.08.2016 г., по която впоследствие има произнасяне от състава на ВКС по посоченото дело – определение № 542/22.11.2016 г. В обобщение на всичко изложено, правилно частната жалба е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. На последно място – жалбоподателката не е изложила конкретни оплаквания в какво се състои според нея неправилността на обжалваното разпореждане, а е развила доводи по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 11.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4384/2015 г. на Софийския апелативен съд.
В случай, че определението от 06.10.2014 г. за прекратяване на гр. д. № 12678/2014 г. на Софийския градски съд е влязло в сила и след проверка от Софийския апелативен съд и Софийския градски съд за висящи въззивни производства по частни жалби на К. П., делото да се изпрати на Сливенския районен съд по подсъдност.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top