2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 25.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5272/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 249 от 06.06.2016 г. /поправено с решение № 288 от 28.06.2016 г. за допусната очевидна фактическа грешка/ по в. гр. д. № 960/2015 г. Пазарджишкият окръжен съд обезсилил решение № 379 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 4483/2013 г. на Пазарджишкия районен съд поради недопустимост на иск с правно основание чл. 75, ал.2 ЗНсл и прекратил производството по делото.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адвокат А. П. Г. – пълномощник на ищците И. А. А. и А. И. А., с искане то да бъде отменено като постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
С молба вх. № 6220/23.06.2016 г. Л. А. Л. е заявил, че се присъединява към подадената касационна жалба.
От ответниците по касация И. А. Т. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, останалите не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗНсл за обявяване нищожност на съдебна делба, допусната с решение по гр. д. № 1207/1999 г. на Пазарджишкия районен съд, за която е постановено да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
Като се позовал на разрешението, дадено с т. 1 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд приел, че само неучаствалите в делбата съсобственици имат право да предявят иск за нищожност на делбата, позовавайки се на чл. 75, ал. 2 ЗНсл. В конкретния случай искът с посоченото правно основание е предявен от съсобственици, които са участвали в съдебната делба, и по отношение на тях са признати права върху съсобствената вещ в определен обем. Съдът обсъдил и приетото в правната теория, че на нищожност по чл. 75, ал. 2 ЗНсл може да се позове както неучаствалият в делбата съсобственик, така и взелият участие в нея, но в последния случай участвалият в делбата следва да обоснове правен интерес от предявяването на този иск. В разглежданата хипотеза ищците обосновават правния си интерес с възможността решението по извършване на делбата да бъде изпълнено, като делбеният имот бъде изнесен на публична продан, но тези обстоятелства не обосноват правен интерес за участвалия в делбата съделител с признати права от воденето на иск за прогласяването й за нищожна поради неучастието на всички съделители в нея, защото нямат качеството на процесуални субституенти и липсват данни квотата в съсобствеността им да би се увеличила в бъдещо делбено производство, в което да участват всички съделители. Ищците по иска по чл. 75, ал. 2 ЗНсл имат признати права по отношение на имуществото, предмет на съдебната делба, и за тях съществува възможността, като се позоват на нищожността на предходната, да искат нова делба, въпреки нежеланието им за това, за което излагат съответни обстоятелства, необосноваващи правния им интерес от воденето на иска по чл. 75, ал. 2 ЗНсл.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място се поставя въпросът за наличието на правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗНсл като разрешен в противоречие с ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. Поддържаното от касаторите противоречие не са констатира. Макар в диспозитива да не е изразено становище по отношение на субектите, от записаното в мотивите става ясно, че тълкувателният акт касае правото на иск по чл. 75, ал. 2 ЗНсл на неучаствалите в делбата сънаследници. Защитата на сънаследници, взели участие в делбата, се осъществява в самото производство по делба, в което те могат да възразят против участието на някои страни, както и да поискат конститутирането на лица, които според тях имат качеството на съделители, но не са призовани да участват в делото. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е подкрепено с посочване и представяне на влезли в сила съдебни актове, в които е разрешен въпрос като поставения, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само е посочено, но не е обосновано и мотивирано съгласно изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Останалата част от изложението по т. 1 съставлява оплаквания за неправилност на обжалвания акт, които не са предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
В т. 2 на изложението е поставен въпросът за допустимостта на повторното произнасяне по наличието на правен интерес от иска по чл. 75, ал. 2 ЗНсл, след като този въпрос вече е бил разрешен по пътя на инстанционния контрол. Касаторите се позовават на определение по в. ч. гр. д. № 73/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено определение на първоинстанционния съд за оставяне на предявения иск без разглеждане. Изложеното не обосновава вероятна недопустимост, защото с определението от 2014 г. е признато правото на неучаствали в делбата съсобственици да предявят самостоятелния иск за нищожност на същата, докато обжалваният съдебен акт е постановен при различна фактическа обстановка – установено е, че искът е предявен от лица, които имат качеството на страни по предходната делба. Освен това разрешението, дадено от въззивната инстанция, е задължително за първоинстанционния съд, но не и за касационната инстанция, пред която отново е поставен въпросът за допустимост на иска по чл. 75, ал. 2 ЗНсл.
Изложеното в т. т. 3 и 4 няма връзка с данните по делото – поставените въпроси касаят права на трети лица и конкретно правото им на обжалване, както и разликата между недопустимите и нищожните решения.
В т. 5 е записано, че решението на въззивния съд поставя още много въпроси, които опират до точното прилагане на правните норми и уточняване на съдебната практика и развитието на правото. Такива въпроси не са формулирани.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба на И. А. и А. А., към която се е присъединил Л. Л., за разглеждане по същество.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация И. А. Т. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие № 003566 от 03.08.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 249 от 06.06.2016 г. /поправено с решение № 288 от 28.06.2016 г. за допусната очевидна фактическа грешка/ по в. гр. д. № 960/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА И. А. А. и А. И. А. да заплатят на И. А. Т. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 400 /четиристотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: