3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
София, 24.02. 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 460/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 59330/15.11.2016 г., подадена от Н. Г. М. срещу разпореждане № 78601 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 914/2002 г.на Пловдивския районен съд, с което е върната молба за отмяна на влязло в сила решение.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно, излагайки довод за невъзможност да изпълни указанията на съда за вписване на молбата за отмяна относно имот, който не може да бъде индивидуализиран поради това, че общинската администрация не издала ситуационен план.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Пловдивският районен съд е върнал молбата за отмяна с мотива, че въпреки дадените, съобщени лично на молителя на 12.10.2016 г., указания за вписване на молбата и посочване на неблагоприятните последици от неизпълнението им, и оказаното от съда съдействие чрез издаване на исканото от страната съдебно удостоверение, в определения за целта срок, изтичащ на 19.10.2016 г., а и към датата на постановяване на разпореждането – 01.11.2016 г., страната не е представила вписан екземпляр.
Обжалваният акт се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден, като съставът на ВКС споделя правните изводи на районния съд.
С молба вх. № 34463 от 30.06.2016 г. Н. Г. М. е поискал отмяна на решение № 155 от 07.12.2006 г. по гр. д. № 914/2002 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това решение е потвърдено с решение № 558 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 572/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 601 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 3680/2008 г. на ВКС, III-то г. о.
С разпореждане № 49685 от 05.07.2016 г. районният съд указал на молителя в едноседмичен срок да конкретизира искане към ВКС по молбата за отмяна, да представи доказателства за внесена държавна такса, да представи преписи за връчване на насрещните страни, както и да представи екземпляр от вписана молба за отмяна съобразно изискването на чл. 112, б. „к“ ЗС, като е посочил, че при неизпълнение в срок, молбата ще бъде върната.
С молба от 18.07.2016 г. молителят представил банково бордеро за внесена в пълен размер държавна такса, брой преписи според броя на лицата, участващи като нарещна страна, като поискал, с оглед на указанията за вписване, съдът да определи дължимата държавна такса за това, да издаде съдебно удостоверение, което да му послужи пред съдията по вписванията и от което да е видно, че сумата за държавна такса по вещния иск е внесена, както и размера й, както и да издаде два заверени преписа от исковата молба.
С разпореждане от същата дата – 18.07.2016 г., съдът, след като констатирал, че страната не е отстранила всички нередовности, а именно да формулира искане, да индивидуализира недвижимите имоти и да впише молбата за отмяна, дал нов едноседмичен срок за отстраняването им. Във връзка с вписването посочил, че то следва да се извърши след отстраняване на всички останали нередовности на молбата, а индивидуализацията да се извърши съгласно чл. 6, ал. 3 П., като имотите се опишат съобразно одобрената кадастрална карта на [населено място]. По искането за издаване на съдебно удостверение посочил, че ще го издаде, след като страната отстрани първите две нередовности.
В новия срок за изпълнение е депозирана ръкописна молба № 43105/17.08.2016 г. С разпореждане от 18.08.2016 г. на молителя е указано да представи четлив препис от нея, което му е съобщено на 26.08.2016 г.
На 02.09.2016 г. отново е депозирана молба, с която е поискано продължаване на срока за вписване. Искането е уважено, което съдът съобщил на страната лично на 08.09.2016 г.
На 16.09.2016 г., денят, в който изтича продълженият срок, молителят депозирал отново молба за продължаването му, като отново поискал и издаване на съдебно удостоверение.
С разпореждане от 17.09.2016 г. срокът е удължен с още две седмици, считано от 16.09.2016 г.
На 03.10.2016 г. е депозирана поредната молба, в която молителят заявил, че не може да извърши вписването, тъй като не може да индивидуализира имотите, и това е проблемът на решението, чиято отмяна се иска. Отново поискал издаване на съдебно удостоверение, от което да е виден и предметът на делото, както и страните по него, каква е цената на всеки от исковете и дължимата държавна такса по молбата за отмяна, както и че същата е внесена.
С разпореждане от 05.10.2016 г. районният съд за пореден път определил нов едноседмичен срок за вписване и представяне на вписан екземпляр от молбата за отмяна, като разпоредил и издаване на исканото съдебно удостоверение. То е получено на 11.10.2016 г., а разпореждането от 05.10.2016 г. му е съобщено на 12.10.2016 г. Така срокът за изпълнение на указанията за вписване е изтекъл на 17.10.2016 г., като към тази дата, а и след нея, до настоящия момент, по делото липсват данни за извършено вписване или за отказ на съдията по вписванията да впише молбата за отмяна. Последното не се и твърди от жалбоподателя – че е правил опити да впише молбата за отмяна и е получил отказ.
Дадените от районния съд указания за вписване са правилни предвид предмета на делото, по което е постъпила молбата за отмяна и разпоредбата на чл. 112, б.“к“ ЗС. Указанията са ясни, пълни и точни и са надлежно съобщени на страната, с посочване на неблагоприятните последици от неизпълнението им в срок. Нещо повече – съдът неколкократно е давал възможност на страната да извърши вписването, като е продължавал срока и е оказал съдействие с оглед на наведените от нея евентуални проблеми при вписването, издавайки исканото съдебно удостоверение. Единствено указанието за начина, по който следва да се индивидуализират недвижимите имоти, е дадено преждевременно, преди да се е развило производство пред съдията по вписванията, но то не влияе на крайния правилен извод на районния съд за нередовност на молбата за отмяна. Затова и доводът на жалбоподателя, че няма да може да впише молбата, защото имотите, предмет на решението, не могат да се индивидуализират, е ирелевантен към законосъобразността на обжалвания акт.
Отделно от изложеното пътят на защита срещу невъзможност да се впише молбата за отмяна не е чрез повтарящи се искания до районния съд за продължаване на срока за извършване на дължимото процесуално действие, а чрез обжалване евентуалния отказ на съдията по вписванията.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 78601 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 914/2002 г. на Пловдивския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: