О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 16.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 292/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Е. А. А. чрез адвокат К. К., срещу въззивното решение № 369 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 500/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с искане да бъде отменено като неправилно.
От ответниците по касация не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г. на Брезнишкия районен съд и са уважени положителни установителни искове, предявени от С. Й. К., К. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С., С. Д. А., А. К. А. и Н. К. Г., като ищците са признати по отношение на жалбоподателката и на останалите ответници: Линка П. А. и Р. А. А., за собственици по наследство на идеални части от шест земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № 193/2013 г. в частта, с която А. Й. А. е признат за собственик по давност на 45/48 ид. ч. от същите земи.
По делото не е спорно, че с две решения на Общинската служба по земеделие [населено място], влезли в сила на 18.10.2000 г., придружени със скици, имотите по исковата молба са възстановени на страните по делото в качеството им на наследници по закон на общия наследодател К. А. И., починал на 02.10.1963 г.
Ответниците са наследници по закон: преживяла съпруга и деца, на А. Й. А. – низходящ от втора степен на общия наследодател от коляното на едно от четирите му деца /Й. К. А./. В защитата си по същество по предявения срещу тях иск ответниците са противопоставили правопрекратяващо възражение за придобиване на имотите по давност от А. Й. А., починал на 27.11.2013 г., който се снабдил с нотариален акт за собственост по давност № 193/25.10.2013 г. Въвели са твърдения, че наследодателят им е започнал да упражнява явно фактическа власт върху имотите само за себе си чрез редица фактически действия – лично обработване, включващо заплащане на необходимите консумативи, отдаването им под наем, сключване на договор за аренда, неосигуряване на достъп на ищците, а след неговата смърт те продължили владението.
Въззивният съд приел, че наследодателят на ответниците не е придобил изцяло, единствено за себе си, собствеността върху спорните земи, следователно такива права не са придобили и неговите законни наследници. Не е доказано същият да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години и да е извършил действия, с които да е обективирал спрямо останалите съсобственици – ищците, намерението си да владее техните идеални части. Имотите са били обработвани единствено от свидетеля Т. – син на ищцата Н. Г., наследодателят на ответниците е събирал окосеното от него или по негово възлагане сено, едва през 2013 г. сключил договор за аренда, което обаче е действие в кръга на правомощията на всеки съсобственик и не е израз на намерението за своене на имотите в тяхната цялост. При проведеното успешно доказване от страна на ищците чрез влезлите в сила решения по чл. 14, ал. 1, т.т. 1 и 2 ЗСПЗЗ на поземления орган, легитимиращи наследниците на К. А. И. за собственици на спорните имоти, и липсата на противопоставими права на ответниците за придобиването им изцяло, само за себе си, въззивният съд заключил, че предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси: 1. как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за когото има съмнения в обективността му, доколкото именно въз основа на такива показания въззивният съд е изградил изводите си за правнорелевантните факти – според жалбоподателката по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 338/20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. и решение № 265/10.09.2015 г. по гр. д. № 5088/2014 г., двете на ІV-то г. о.; 2. може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля – поддържа се противоречие с решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV-то г. о., и решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І-во г. о.; жалбоподателката е поставила и материалноправни въпроси: 1. какво проявление трябва да имат владелческите действия като елемент на придобивната давност за имоти, представляващи земеделски земи – поддържа противоречие с решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г. на ІІ-ро г. о., и решение № 78/16.04.2014 г. по гр. д. № 5479/2013 г. на І-во г. о.; 2. какво е значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота – посочва се решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на І-во г. о.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията са следните:
За да постави първия процесуалноправен въпрос /как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за когото има съмнения в обективността му, доколкото именно въз основа на такива показания въззивният съд е изградил изводите си за правнорелевантните факти/, жалбоподателката сочи, че обжалваното решение е обусловено изцяло от показанията на свидетеля С. Т., въпреки неговата заинтересованост като син на ищцата Н. Г. и регистриран земеделски стопанин, като окръжният съд не е подходил със засилена критичност към заинтересоваността на свидетеля. Тезата не се подкрепя от данните по делото. Твърдението на възможна заинтересованост на свидетеля от изхода на делото изрично е обсъдено в мотивите към решението, като съдът е приел, че показанията на свидетеля са логични, последователни, без вътрешни противоречия, подкрепени от останалите доказателства по делото, и след като ги преценил по реда на чл. 172 ГПК, ги кредитирал изцяло. Посочил е, че те частично се подкрепят от показанията на св. Р. К. – арендатор, без родство със страните, на когото наследодателят на ответниците предоставил през 2013 г. за обработване спорните земи, споменавайки, че някои части от тях са негова лична собственост. Това, че земите се обработват от Т., е установила и св. М. С., както и св. В. А., който е изяснил, че между Т. и наследодателя на ответниците са съществували спорове относно правата върху земите. От изложеното следва, че съдът, кредитирайки показанията на св. Т., не е процедирал в противоречие с представената от жалбоподателката задължителна съдебна практика, според която преценката следва да бъде извършена с оглед на всички други доказателства по делото, за да обоснове извод, че същите изключват възможната заинтересованост на свидетеля и че тя не е повлияла на достоверността на показанията му. Ето защо не се установява да е налице поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се установява това основание да е налице и по втория процесуалноправен въпрос /може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля/. Според жалбоподателката противоречието със задължителната съдебна практика се разкрива поради факта, че изобщо не са обсъдени данните от приобщената нотариална преписка по издаването на констативния нотариален акт в полза на наследодателя на ответниците. От прегледа на същата, обаче, не се установяват такива доказателства, които могат да бъдат съобразени от съда в исковото производство и да са относими към правопораждащите за претендираното от ответниците материално право. Наличието на приложения към преписката договор за аренда от 02.09.2013 г. между А. А. и Р. К. е било установено от последния при разпита му като свидетел от Брезнишкия районен съд. Показанията на свидетелите в нотариалното производство не са годно доказателствено средство в исковото производство, а и С. И. М., разпитан като свидетел от районния съд, е изяснил, че се е съгласил да депозира показания пред нотариуса само при условие, че А. А. вземе единствено следващата му се част от имотите, тъй като права по отношение на тях имат и другите наследници.
Първият материалноправен въпрос /какво проявление трябва да имат владелческите действия като елемент на придобивната давност за имоти, представляващи земеделски земи/ не е обуславящ изхода на спора и поради това не обосновава общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Решаващият правен извод, довел до уважаване на установителните искове за собственост, е за недоказаност на правното твърдение на ответниците техният пряк наследодател да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години и да е извършил действия, с които да е обективирал спрямо останалите съсобственици – ищците, намерението си да владее техните идеални части. При това положение без правно значение е начинът, по който същият е упражнявал фактическата власт – дали тя е имала характер на непрекъснато фактическо въздействие или на периодични посещения в имотите, предвид факта, че се касае за земеделски земи, чието естество предполага обработването им да се извършва през определени сезонни периоди.
По втория материалноправен въпрос /какво е значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота/ също не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правопрекратяващото възражение за придобиване на имотите по давност е основано на твърдението за тяхното своене от един от наследниците на общия наследодател, с начало на владението след възстановяването през 2000-та година. Други възражения в отговора на исковата молба, включително и за предаване на владението от наследодателя /в случая той е починал през 1963 г./, ответниците не са въвели. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Въпрос като поставения сега в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е част от спорния по делото предмет, по него съдът не се е произнасял и затова и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 369 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 500/2016 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: