4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 06.01. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2935/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. Х. – Х. и М. А. Х. чрез пълномощника им адвокат М. С., срещу въззивното решение № 2451 от 25.03.2016 г. по в. гр. д. № 15408/2014 г. на Софийския градски съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата по касация А. П. Х. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено, след като с решение № 194 от 24.09.2014 г. по гр. д. 2734/2014 г. на ВКС, І-во г. о., първоначално постановеното решение от 09.08.2013 г. по гр. д. № 752/2008 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка и допълнено с решение от 09.01.2014 г., по гр. д. № 752/2008 г. на Софийския градски съд, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съставът на ВКС е дал указания за извършването на ново съдопроизводствено действие: след установяване на това какви движими и недвижими вещи са били включени в наследството на Т. Х. и дали последната е дарявала или завещавала други свои имоти, да бъде допусната и приета експертиза със задача да даде заключение за масата по чл. 31 ЗНсл от наследството на Т. Х. и след приемането на такова заключение да се прецени дали запазените части на А. Х. и П. Х. от наследството на Т. Х. са били нарушени и съответно дали предявеният от А. Х. иск с правно основание чл. 30 ЗНсл за възстановяването на тези запазени части е основателен и ако да – до какъв размер и по кой от предвидените в ЗНсл начини следва да бъдат възстановени тези запазени части.
С постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, обявено в срочната книга на 18.12.2001 г. по гр. д. № 4423/2001 г. на Софийския районен съд в частта, която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот – един апартамент в [населено място], [улица], възстановена е на основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл запазената част на А. П. Х. и на П. К. Х. /починал на 26.01.2001 г./, от наследството на наследодателката им Т. Л. Х., като завещателното разпореждане на Т. Л. Х., извършено със завещание от 28.10.1988 г., е намалено до размер на 3/8 ид. ч., и квотите, при които е допусната делбата, са определени, както следва: 14/32 ид. ч. за А. П. Х., 9/32 ид. ч. за Б. С. Х. – Х. и 9/32 ид. ч. за М. А. Х..
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че Т. Л. Х. е починала на 30.05.1995 г. и е оставила за наследници по закон съпруга си П. Х., починал на 26.01.2001 г., и деца А. Х. и А. Х. /починал в хода на делото и оставил за наследници по закон Б. и М. Х./, които съобразно нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват равни части. Установено е, че 2/3 ид. ч. от процесния апартамент № 14 /както и от едно лозе/ са били предмет на извършеното на 28.10.1988 г. от Т. Х. завещание в полза на ответника А. Х., като ищцата А. Х. е навела възражение, че завещателното разпореждане накърнява запазената й част от наследството на нейната майка, както и запазената част на нейния баща. Въззивният съд посочил, че наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на искането по чл. 30 ЗНсл е прието за неоснователно с отменителното решение на ВКС и събраните във въззивното производство при новото разглеждане на делото доказателства с нищо не променят този извод, тъй като релевантният момент, от който започва да тече погасителната давност за завещанията, е този, в който заветникът упражни правата си по завещанието. След като определил според правилата, установени в чл. 29 ЗНсл, запазената част на А. Х. и П. Х. от наследството на Т. Х., съдът намалил извършеното от последната завещателно разпореждане до размер на 3/8 ид. ч. Този извод е формиран съобразно данните по делото, че наследодателката не е оставила в наследство друго имущество, освен двата имота, предмет на завещанието от 28.10.1988 г., т. е. тези имоти изчерпват наследството й, и не се твърди и наличие на принос по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНсл, нито се твърди и няма данни за извършени от наследодателката дарения или завети. Поради това следва да се приеме, че чрез завещанието Т. Х. се е разпоредила с цялото си имущество и възстановяването на запазената част на ищцата и намаляването на завещателното разпореждане е направено с посоченото дробно число. Дяловете на съделителите в допуснатия до делба апартамент, придобит на името на наследодателката с н. а. № 31/1961 г. по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, въззивният съд определил, като съобразил разпоредбите на чл. 103 СК от 1968 г. / отм./, пар. 4 от ПР на СК от 1985 г. /отм./, чл. 13, ал. 1 и 2 СК от 1968 г. /отм./, респективно чл. 19, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, чл. 19, ал. 1 ЗНсл и намаляването на извършеното от наследодателката завещателно разпореждане.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на въззивното решение. Обсъдени са представените по делото вносна бележка-уведомително писмо от 16.10.1995 г., видно от което А. Х. е внесла държавната такса за обявяване на оставеното от Т. Х. завещание; данъчна декларация от 19.05.1998 г., подадена от А. Х., с квоти: А. Х. – 7/9, П. Х. – 1/9 и А. Х. – 1/9 ид. ч., и е посочено, че А. Х. е заплащала данъци съобразно така определената й квота; данъчни фактури от м. юли до м. декември 1995 г. за строителни материали и услуги, по които получател е А. Х., действащ като едноличен търговец; показанията на св. А. Г. Я. за преустройство в делбения апартамент, започнало през 1995 г. Въз основа на този анализ касаторите заключават, че заветникът е упражнил правата си по завещанието няколко месеца след смъртта на завещателката и възражението от 14.05.2009 г. по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е заявено от съделителката А. Х. след изтичане на законоустановения срок. Изводът в обратен смисъл бил формиран от въззивния съд, без да е посочен моментът на упражняване на правата по завещанието.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите са поставили: 1. процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, сочени в становищата на страните, и 2. материалноправния въпрос: представлява ли подадената данъчна декларация на 19.05.1998 г. от А. Х., в която саморъчно е написал квотите на собственост: А. П. Х. – 7/9, П. К. Х. – 1/9 и А. П. Х. – 1/9 ид. ч., конклудентно действие, което наследникът извършва, разкриващо действителното му намерение за приемане и така е упражнил правата си по завещанието.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В разглеждания случай делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с отменителното решение по гр. д. № 2734/2014 г. на ВКС, І-во г. о., са дадени указания за извършване на ново съдопроизводствено действие по установяване и оценяване на масата по чл. 31 ЗНсл от наследството на Т. Х., след което са се извърши преценка дали искът по чл. 30 ЗНсл е основателен. Следователно, извън предмета на въззивното производство при новото разглеждане на делото е бил въпросът дали срокът за упражняване на правото на възстановяване на запазената част на А. Х. и П. Х. от наследството на завещателката е бил спазен или не. Този въпрос е бил разрешен при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. По силата на чл. 294, ал. 1 изр. 2 ГПК указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото и в случая въззивният съд се е съобразил с тях /макар в едно изречение да е споменал, че събраните при новото разглеждане на делото доказателства с нищо не променят извода, направен от касационната инстанция/. Затова и по аргумент от чл. 295, ал. 1 ГПК поставените от касаторите правни въпроси като разрешени от ВКС в отменителното решение не могат да обосноват повторно достъп до касационно обжалване. Общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и това изключва възможността за проверка относно наличието на допълнителните основания, от които касаторите поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2451 от 25.03.2016 г. по в. гр. д. № 15408/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: