4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 09.12. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4350/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. М. С. от [населено място], чрез адв. П. Т., срещу определение № 3020 от 30.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3092/2016 г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Д. Н. С. и В. Н. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е редовна, подадена в срок и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК, съдебен акт.
С обжалваното определение без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 12384/25.05.2016 г. по гр. д. № 5024/2015 г., с което Софийският градски съд прекратил производството по предявените от Н. М. С. иск за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на н. а. № 8/29.10.2001 г., положителен установителен иск за собственост, в качеството му на член на Ж. „А.”, на 1/2 ид. ч. от описания в същия нотариален акт имот, както и искането за отмяна на нотариалния акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, а по предявения като евентуален иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, б. „в” ЗЗД, върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд преценил частната жалба като неоснователна. Приел за правилно становището на първоинстанционния съд, че правото на собственост на ищеца е отречено с влязло в сила решение, постановено в инициираното от него делбено производство по гр. д. № 13425/2002 г. на Софийския районен съд. Посочил, че забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Всички факти относно членствените правоотношения в жилищностроителната кооперация са били известни на ищеца към деня на предявяване на иска за делба и пропускът да ги изтъкне като самостоятелно основание за придобиване на правото на собственост върху имота – предмет на делбеното дело, е довел до преклудирането на правото да го стори отново, в настоящия процес. Въззивният съд приел и, че правилно исковата молба е била върната в частта по евентуалния иск. Вътрешното противоречие между фактите, изложени в първоначалната искова молба, и тези в уточняващата, и наличието на взаимноизключващи се твърдения правят невъзможно да се изведе правното основание на исковата претенция.
В частната касационна жалба, както и в изложението към нея, жалбоподателят твърди, че в производството по делбеното дело спорът за нищожността на членствените правоотношения на ответниците за 1/2 ид. ч. от апартамента изобщо не е разгледан и поради това не е и преклудирано правото му да иска обявяване нищожността на документа им за собственост. В тази връзка е поставил въпросите: 1. преклудирано ли е правото на ищеца да иска обявяване нищожността на документ за собственост поради противоречие със закона, ако в делбеното производство съдът не е разгледал това възражение, а ищецът не е поискал допълване на решението; 2. докъде се простира силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 13425/2002 г. на Софийския районен съд – дали със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението или и мотивите му; 3. има ли сила на пресъдено нещо на решението по делбеното дело по въпроса за действителността на прехвърлените членствени правоотношения от Н. С. на неговите деца, след като този въпрос не е разгледан от съда. Според жалбоподателя въпросите са разрешени в противоречие с т. 18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 772/10 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 1763/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 3/27.04.2016 г. по гр. д. № 3999/2015 г. и решение № 288/12 от 07.01.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., като взе предвид данните по делото, намира, че по тези въпроси касационно обжалване не може да се допусне.
Производството по гр. д. № 13425/2002 г. на Софийския районен съд е образувано по искова молба на Н. С. за делба на апартамент, построен в сграда на Ж. „А.”. Ищецът е твърдял, че член-кооператори са били той и бившата му съпруга А. Л. С., която, без съгласие на ищеца, прехвърлила неговите и своите права на родените от брака им деца – Д. и В. С., на чието име бил издаден н. а. № 8/2001 г. Искането е било нотариалният акт, като издаден въз основа на неперфектни документи и лишаващ го от правото на собственост на 1/2 ид. ч., да бъде отменен, и да се допусне делба при квоти по 1/25 ид. ч. за всеки от четиримата.
С влязлото в сила решение по първата фаза на делбата е прието, че Н. С. и А. Л. са били членове на Ж. към 07.03.1997 г., но не е установено ищецът да е бил в членствени правоотношения към момента на издаването на н. а. № 8/2001 г., нито са установени твърденията членствените му права да са били прехвърлени от Л. на двете им деца без негово съгласие. Прието е, че за носители на правото на собственост се легитимират Д. и В. С., които по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК са били снабдени с нотариален акт № 8/2001 г. Те са заявили, че не желаят да реализират правото си по чл. 34 ЗС и искът за делба, както и искането за отмяна на н. а. № 8/2001 г., са отхвърлени.
В настоящото производство Н. С. е предявил иск за нищожност на н. а. № 8/2001 г. поради липса на съгласие от негова страна за прехвърляне на членствените му права, и като противоречащ на закона – чл. 16, ал. 1 ЗЖСК, тъй като освен негово съгласие като член-кооператор, липсва и решение на общото събрание да бъде заместен от децата си; поискал е и отмяна на нотариалния акт за основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Впоследствие, след уточняване на исковата молба, е заявил, че предявеният иск е установителен за правото му на собственост на 1/2 ид. ч. от имота, и иска отмяна на нотариалния акт.
От изложеното следва, че искът за нищожност на нотариалния акт се основава на твърдение, което изрично е обсъдено в мотивите към решението по делбеното дело. Той, обаче, е приет за недопустим не защото такъв спор е бил разрешен в производството за делба, а по съображения, че нотариален акт, издаден по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, няма характер на двустранен договор, а е само елемент от сложен фактически състав за придобиване право на собственост на имот, построен от Ж., и спрямо него разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не намира приложение. Следователно, въпросите за силата на пресъдено нещо не са част от предмета на спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обосновават общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Искът за собственост на 1/2 ид. ч. е приет за недопустим поради забраната, съдържаща се в чл. 299, ал. 1 ГПК, за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение. Това в разглеждания случай е решението по делбеното дело, в което спорът е разгледан и с оглед въведените от ищеца твърдения за произхода на собствеността, доказана с н. а. № 8/2001 г. С него делбеният съд е приел за недоказано ищецът да е бил член-кооператор, поради което и въпросът за действителността на прехвърлени членствени права не е стоял за разрешаване. Положителният установителен иск за собственост е основан на твърдения за членствени правоотношения между ищеца и Ж. и липса на разпоредително действие от негова страна, но те са съставлявали част от обстоятелствата, на които се е основавал и искът за делба. С решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 344, ал. 1 ГПК, съдът се произнася по въпросите налице ли е съсобственост и ако е така – между кои лица и при какви части ще се извърши делбата. В случая искът за делба е отхвърлен и с това основанието на претендираната от ищеца съсобственост е отречено. По този въпрос съдът се е произнесъл не само в мотивите, но и в диспозитива на решението, като е отрекъл ищецът да е съсобственик в общата вещ. С това съдебно установяване правоотношението между страните във връзка с принадлежността на правото на собственост е придобило качеството на определеност и безспорност. Силата на пресъдено нещо преклудира възможността съдебно установеното правно положение – липсата на съсобственост между ищеца и останалите съделители, да се оспорва в друг процес – по предявения положителен установителен иск, въз основа на същите факти, които са отречени с решението по делбеното дело. Такъв факт е твърдението на ищеца да е бил член-кооператор към момента на издаването на нотариалния акт от 2001 г. и тъй като той не е бил установен, то и доводът за прехвърлени без негово съгласие членствени права не е разгледан. Видно от втората уточнителна молба по настоящото дело, ищецът не е поддържал петитума на иска в първоначалния му вид – да бъде обявена нищожността на договор за прехвърляне на членствени права, тъй като такъв договор няма. Следователно, не се касае и до преюдициално правоотношение, както твърди жалбоподателят, по което делбеният съд да не се е произнесъл и това да оставя възможността за разглеждането му в производството по установителния иск за собственост.
В обобщение, не се установява по предявения положителен установителен иск за собственост съдът да е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика, или да е налице противоречиво разрешаван въпрос, нито са изложени мотиви за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразени с указанията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и обжалваното въззивно определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени в производството пред ВКС разноски и не са поискали присъждане на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3020 от 30.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3092/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: