2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 12.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 480/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 368 от 21.11.2016 г. по в. гр. д. № 530/2016 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 358/20.06.2016 г. по гр. д. № 964/2016 г. на Врачанския районен съд, с което е допусната делба на апартамент в [населено място], представляващ имот с идентификатор 12259.1010.131.4.10, между съсобственици и при квоти 5/17 за Д. Е. М. 12/17 ид.части за Г. Н. М..
Касационна жалба е подадена от ответника Г. М., който счита, че искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като е налице пълна трансформация на негово лично имущество r апартаментът е изцяло негова собственост, макар и придобит по време на брака с ищцата Д. М.. Поддържа, че съдът неправилно квалифицирал възражението му за трансформация по чл.23, ал.1 СК 2009 г., вместо по чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./. Неправилно била тълкувана и разпоредбата на чл.21, ал.1 СК /отм./, като не било съобразено обстоятелството, че в договора за покупко-продажба фигурира като купувач само жалбоподателят, той е и титуляр по кредита, теглен за закупуване на апартамента и по този начин била изявена волята му да изяви личния си принос в придобиването. Не била съобразена задължителната практика на ВКС, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него. Доказателствата по делото не били обсъдени в тяхната съвкупност, неправилно била разпределена доказателствената тежест, неправилна била преценката на свидетелските показания и въззивното решение било необосновано.
Ответницата Д. Е. М. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен на 12.04.2003 г. По време на брака си те са закупили по реда на НДИ /отм./ процесния апартамент за сумата от 17007 лв., от които 7007 лв. собствени средства и 10 000 лв. теглен заем. Първоинстанционният съд е приел, че собствените средства в размер на 7000 лв. са били дарени на ответника Г. М. от неговата майка и обосновават частична трансформация, поради което е определил квоти на съсобственост 12/17 за ответника М. и 5/17 за ищцата М.. От своя страна въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства не разкриват наличието на трансформация на лични средства по смисъла на чл.23, ал.1, вр. чл.22, ал.1 СК 2009 г., но тъй като ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение, определените с него квоти на съсобственост следва да се запазят. Изложени са три групи съображения за отхвърляне на възражението за трансформация: че по делото няма категорични доказателства за даряване на суми от майката на ответника във връзка със закупуване на апартамента; че дори и да има дарение, няма доказателства дарените парични средства да са вложени за закупуване на апартамента и за изплащане на заема към Д. и че не е доказано намерението на майката да надари само своя син.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1. Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи;
2. Длъжен ли е въззивният съд да изпълни задължението си по чл.236, ал.2 ГПК да обсъди защитните тези на въззивника при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство;
3. Длъжен ли е да разпредели доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК при разрешаването на въпроса за волята на дарителите при дарение от родители на единия съпруг, като укаже на позоваващия се на презумпцията съпруг да докаже, че родителите на другия съпруг го даряват и него;
4. Длъжен ли е съдът да преценява свидетелските показания на роднини съгласно критериите на чл.172 ГПК с оглед всички данни по делото и като се вземе предвид възможната тяхна заинтересованост.
Жалбоподателят счита, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС – решение № 84/26.04.2016 г. по гр. д. № 4903/2015 г. на ВКС, I г. о. ; решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на ВКС, I г. о. ; решение № 355/09.01.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г. на ВКС, II г. о.; решение № 727/23.11.2010 г. по гр. д. № 978/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 428 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 843/2009 г. на ВКС, I г. о. ; решение № 305 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1110/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 131/12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на ВКС, IV г. о.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.
На първо място – квалификацията на възражението за пълна трансформация е по чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./, тъй като бракът на страните не е заварен от новия СК от 2009 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на допустимостта на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск за делба, като е разгледал и направеното възражение за пълна трансформация на лични средства, което има еднакъв правен режим както по действащия, така и по отменения СК от 1985 г.
На второ място – отношенията между страните по настоящото дело във връзка със собствеността на процесния апартамент се уреждат от императивни правила на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./. Такова е правилото на чл.25, ал.2 СК /отм./, аналогично на чл.32, ал.2 СК 2009 г., което въвежда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за нужди на семейството. Създадената практика на ВКС по прилагането на това правило е непротиворечива. Приема се, че придобитото имущество по време на брака става съпружеска имуществена общност, когато е заплатено със средства от кредит, теглен от един или от двамата съпрузи, независимо от това кой и с какви средства е погасявал този кредит. Дори когато плащането на кредита е извършено от близки на единия съпруг, това не води до извод за трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл.21 СК /отм./. В този смисъл са например решение № 929 от 02.10.2000 г. по гр. д. № 373/2000 г. на ВКС, II г. о.; решение № 189 от 28.03.2002 г. по гр. д. № 580/2001 г. на ВКС, I г. о.; решение № 904 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г. на ВКС, I г. о.; мотивите към т.4 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивното решение като краен резултат съответства на тази практика на ВКС, макар мотивите на съда в случая да не са свързани с прилагането на чл.25, ал.2 СК от 1985 г. /отм./. Тази норма обаче е императивна и съдът е следвало да я приложи и служебно, дори да няма оплакване за това във въззивната жалба – т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, в посоченото от жалбоподателя решение № 355/09.01.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г. на ВКС, II г. о. е подчертано, че за да се признае личен дял на основание чл.21, ал.1 или 2 от СК /отм./ на някой от бившите съпрузи в придобитата по време на брака вещ трябва да е налице влагане на лични средства и това влагане следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ. В настоящия случай спорът пред въззивния съд е бил по отношение на сумата от 10 000 лв., представляваща според твърденията на жалбоподателя дарени средства от неговата майка за изплащане на заема към Д., теглен за закупуване на апартамента. Дори наистина тази сума да е била дарена само на него, а не на семейството като цяло, и дори наистина точно тя да е била внесена за погасяване на заема към Д., това не обосновава наличието на трансформация по чл.21 СК 1985 г. /отм./ в негова полза, тъй като сумата не е вложена пряко за закупуване на процесния апартамент като продажна цена, в съответствие с посоченото решение гр. д. № 430/2011 г. на ВКС, както и с практиката на ВКС по чл.25, ал.2 СК 1985 г. /отм./, а с нея е погасяван кредит.
По изложените съображения посочените от жалбоподателя правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не са обуславящи за изхода на делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Дори въззивното решение да противоречи на някои от посочените решения на ВКС, решаващият въпрос по настоящото дело е свързан с прилагането на чл.25, ал.2 СК 1985 г. /отм./ и като резултат въззивното решение съответства на формираната практика на ВКС по прилагането на този текст.
При този изход на делото на ответницата следва да бъдат присъдени разноските – 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2017 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 368 от 21.11.2016 г. по в. гр. д. № 530/2016 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. Е. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], № 27, ет.1, ап.1, адв. Р. Т., сумата от 800 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: