3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 9
София, 13.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4706/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
С определение № 111 от 15.06.2016 г. по в. гр. д. № 5/2016 г. Видинският окръжен съд като въззивна инстанция по иск за делба във фазата по извършването, съединен с претенции по сметки между съделителите, допълнил свое решение № 16 от 09.03.2016 г. в частта за разноските, присъждайки разноски за производството пред него.
Частна жалба вх. № 2073 от 30.06.2016 г. срещу това определение е подадена от Е. Х. Я. и В. Ц. Д., с която се иска отмяна на съдебния акт като неправилен и по същество се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Частна жалба вх. № 2076 от 30.06.2016 г. е подадена и от С. Д. К., И. Г. К. и Д. Н. К., в която се твърди, че неправилно въззивният съд е уважил частично молбата за допълване на решението в частта за разноските само по отношение на въззиваемия Г. Х. К., приемайки, че останалите трима съделители не са били страна във въззивното производство и не било посочено кой от съделителите каква част е заплатил от адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на посочените съделители.
Отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил от Е. Х. Я. и В. Ц. Д., които оспорват основателността на частната жалба на насрещната страна.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., като съобрази данните по делото, намира частните жалби за допустими като подадени в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Релевантните за настоящия случай обстоятелства по делото са следните:
Съделители по гр. д. № 1099/2011 г. на Видинския районен съд са Е. Х. Я., Г. Х. К., К. К. Ц. и В. Ц. Д..
Спорът по сметките във връзка с делбените имоти е по искане на Е. Я. и В. Д. за обезщетение за ползата, от която са лишени поради ползване на имотите от Г. К..
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на Е. Я. и В. Д. срещу първоинстанционното решение № 502/16.10.2015 г. по гр. д. № 1099/2011 г. на Видинския районен съд в частите, с които: 1. в общ дял на Г. К. и К. Ц. е поставен един поземлен имот, разположен на север, а на въззивниците е поставен в общ дял друг поземлен имот, разположен на юг; 2. претенциите на въззивниците за обезщетение за ползване на техните идеални части от допуснатите до делба имоти са отхвърлени; и 3. в частта за разноските.
С решение № 16/09.03.2016 г. по в. гр. д. № 5/2016 г. Видинският окръжен съд потвърдил първоинстанционното решение в частите по извършване на делбата и по сметките, а в частта за разноските го изменил, като осъдил Г. К. и К. Ц. да заплатят на Е. Я. още 517.88 лева разноски за първата инстанция.
По молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Г. Х. К., С. Д. К., И. Г. К. и Д. Н. К., въззивният съд допълнил решението си в частта за разноските, като осъдил Е. Я. и В. Д. да заплатят на Г. К. 875 лева, представляващи разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд приел, че страна в производството по делото пред тази инстанция е само Г. К., независимо от факта, че страни по пълномощното и по договора за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 500 лева, са и С. К., И. К. и Д. К.. При това положение и като взел предвид, че възнаграждението е договорено общо за четиримата, без да е посочено каква част е заплатил всеки един, въззивният съд уважил частично молбата в лицето на Г. К., комуто присъдил 1/4 или сумата 875 лева.
Обжалваното определение е правилно.
Данните по делото сочат, че предмет на въззивното производство е приложението на чл. 353 ГПК относно един от множеството допуснати до делба недвижими имоти, от който са образувани два имота и същите са разпределени в общ дял на Е. Я. и В. Д., съответно – на Г. К. и К. Ц., както и претенциите по сметки на Е. Я. и В. Д. срещу Г. К.. Посочените съделители са и легитимираните за участие във въззивното производство. С. К. е съпруга на Г. К., а И. К. и съпругата му Д. К. са придобили права от Г. К. /и съпругата му/, който се е легитимирал за едноличен собственик с оставено в негова полза завещание. Извършените от него разпоредителни сделки са атакувани с иск по чл. 76 ЗНсл и спорът е разрешен в първата фаза на делбата. При това положение и с оглед предмета на въззивната жалба, приобретателите не са страна във втората фаза на делбата както в частта по извършването, така и в частта по сметките, какъвто иск срещу тях не е бил и предявен. Следователно, участието им във въззивното производство чрез процесуален представител, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение, не е резултат от подадената от Е. Я. и В. Д. въззивна жалба и последните не отговарят за сторените от тях разноски. По тези съображения частната жалба, подадена от С. К., И. К. и Д. К., се явява неоснователна.
Неоснователна е и подадената от Е. Я. и В. Д. частна жалба, съставляваща по същността си възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на присъденото адвокатско възнаграждение. С т. 11 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което също като него следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В разглеждания случай съдебното заседание, с което делото пред въззивната инстанция е приключило, е проведено на 09.02.2016 г. В това заседание адвокат Г. Д. – процесуален представител на Г. К., е представил списъка на разноските, по чийто размер процесуалният представител на насрещната страна адвокат Л. И. не е навел възражения. Въведеното впоследствие възражение – с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, както и с настоящата частна жалба, е несвоевременно и не може да бъде разгледано.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 111 от 15.06.2016 г. по в. гр. д. № 5/2016 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: