3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 26.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4897/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от В. Д. Д. чрез адвокат Е. П., срещу въззивното решение № 1003 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 2154/2015 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответниците по касация [фирма] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, В. С. Д. и А. И. Д. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 1168/18.02.2015 г. по гр. д. № 7850/2012 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът, въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години, е придобил на 02.06.2008 г. правото на собственост върху апартамент – мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ от 212.62 кв. м., заедно с 5.58% ид. ч., представляващи 33.08 кв. м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ X.-33,34 от квартал 7в по плана на [населено място], местността „ [улица].
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че в хипотеза на изпълнително производство за събиране на парично вземане чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника, положителният установителен иск, какъвто е предявеният, не намира приложение. Налице е правен интерес от предявяване на специалния иск по чл. 440 ГПК с ответници страните по изпълнението, който по своето естество е отрицателен установителен и цели да се отрече, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника. Предявеният положителен установителен иск е приет за недопустим. Добавено е и съображението, че в случая ищецът, като трето за изпълнението лице, което владее имота от м. май 1998 г., не може да се защити по исков ред, а само чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на аргументите на въззивния съд за недопустимост на положителния установителен иск, с позоваване на решение № 42/27.02.2014 г. по гр. д. № 6994/2014 г. на ВКС, І-во г. о., и на т.т. 1 и 2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът счита, че за целите на изпълнителното производство е достатъчно да бъде формирана сила на пресъдено нещо по въпроса дали длъжникът е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане и че разрешаването на този въпрос не изисква непременно предявяването на отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК от третото лице, а то може да предяви и положителен установителен иск, чрез който то да защити в пълна степен своите права, като по този начин изключи правата на длъжника. Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че даденото от въззивния съд разрешение по въпроса дали отрицателният установителен иск по чл.440 ГПК изключва положителния установителен иск за собственост в хипотезата, пред която страните са изправени, противоречи на разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът счита, че чл.440 ГПК не сочи вида на иска, който следва да бъде предявен, а указва преследвания резултат – да се установи, че имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника и че този резултат може да бъде постигнат както с отрицателен, така и с положителен установителен иск.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване са налице по следните съображения:
Поставеният въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се състои в това дали предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК изключва възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост на имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане. Въпросът отговаря на общото условие на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и даденият отговор е обусловил резултата по делото.
Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не обосновава поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 42/27.02.2014 г. по гр. д. № 6994/2013 г. на ВКС, І-во г. о., е по въпроса: при действието на Семеен кодекс от 1968 г. и след отмяната на чл. 55в ЗПИНМ с ДВ бр. 29/10.04.1973 г., запазват ли своята задължителна сила указанията по т. 3 от ППлВС № 5/31.10.1975 г. при отчуждаване по З. /отменен с ДВ, бр. 124/27.10.1998 г./ на имот, индивидуална собственост на единия съпруг. Разрешеният правен въпрос е различен от поставения от касатора. Ето защо и съгласно задължителното за съдилищата ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС няма противоречие с практиката на ВКС, което да обоснове основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не обосновава извод за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и позоваването на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С т. 1 на тълкувателния акт е дадено задължително тълкуване на закона по въпроса кога е допустим отрицателен установителен иск за собственост, а не какъв е възможният път за защита на третото лице, чието имущество е засегнато от изпълнението – по чл. 440 ГПК – отрицателен установителен или положителен установителен иск за собственост.
Поставеният от жалбоподателя въпрос обаче отговаря на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос няма постановено решение на ВКС по чл.290 ГПК, а същевременно той е обсъждан при произнасянето по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, макар и да не е поставен за разглеждане по това дело. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като даденото разрешение по него ще намери приложение и по други подобни дела, по които възниква съмнение дали положителният установителен иск за собственост, предявен срещу взискателя и длъжника, има същите правни последици като отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1003 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 2154/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на касатора В. Д. Д. да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд на РБ държавна такса за касационното обжалване в размер на 1275 / хиляда двеста седемдесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: