О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 20.03. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4446/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат В. В. като пълномощник на М. А. Р. и Р. Ц. Р., срещу въззивното решение № 265 от 06.07.2016 г. по в. гр. д. № 327/2016 г. на Русенския окръжен съд. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение като недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск, а предявеният от ищците иск не е разгледан; поддържат оплакване и за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и обжалваното решение не попада в изключенията от касационен контрол по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация [фирма] [населено място] и частен съдебен изпълнител Ц. Г. – трето лице-помагач на ответника, са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становища, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 161/10.02.2016 г. по гр. д. № 4380/2014 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответника [фирма], че ищците М. и Р. Р. са собственици на 1/2 ид. ч. от перално помещение с площ от 12.74 кв. м., разположено на партерния етаж на сграда № 1 в [населено място], [улица]; искът за признаване правото на ищците на собственост върху 1/2 ид. ч. от находящи се в същата сграда две избени помещения: 1. с площ от 10.74 кв. м., разположено под пералното помещение, и 2. с площ от 16.68 кв. м. в съседство с първото, като достъпът до него се осъществява през първото, е отхвърлен.
Предмет на касационното обжалване е въззивното решение в отхвърлителната му част. В частта, с която искът е уважен, то е влязло в сила, тъй като подадената от ответника касационна жалба е върната.
Въззивният съд приел, след като препратил съгласно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и изложил собствени такива, че с н. а. № 159/14.03.1994 г. М. и А. К. придобили в съсобственост чрез покупко-продажба два магазина. В нотариалния акт не е посочено, че заедно с тези обекти им се прехвърля и собствеността върху перално и избено/избени помещения. Съобразно волята на страните, изключила от предмета на деривативния способ обслужващи помещения, до делба /гр. д. № 1101/2002 г. на Русенския районен съд, в. гр. д. № 405/2003 г. на Русенския окръжен съд и гр. д. № 603/2003 г. на ВКС на РБ, І-во г. о./ са допуснати само два магазина, обединени в едно, а искът за делба на изба от три части под магазините е отхвърлен. Делбата е извършена чрез обособяване на самостоятелни обекти съгласно одобрен инвестиционен проект.
Впоследствие съделителят М. К. и съпругата му В. К. продали на ищците по настоящото дело М. и Р. Р. с н. а. № 055/20.03.2012 г. самостоятелен търговски обект, като едно от помещенията, от които се състои обектът, е банкетна зала от 12.76 кв. м., преустроена от перално помещение. В договора не е посочено да се прехвърля собственост върху избени помещения или идеални части от такива.
Същевременно другият съделител А. К. продал самостоятелен обект в сградата, в която се намира търговският обект на ищците, на [фирма] [населено място], а последното с н. а. № 176/26.06.2007 г. дарило на ищеца М. К. 3/4 ид ч. от процесните обслужващи помещения. Съдът приел, че те не са придобити от дружеството, тъй като не са предмет на разпореждане по н. а. № 159/1994 г. и не са допуснати до делба; не са предмет и на н. а. № 055/20.03.2012 г. и собствеността върху тях не е придобита от ищците, поради което искът в тази част се явява неоснователен.
По отношение правата на ответника [фирма] [населено място], на когото спорните помещения са възложени с постановление на ЧСИ Ц. Г. /третото лице-помагач/ за възлагане на публична продан, съдът приел, че помещенията не са били собственост на [фирма] [населено място] към момента на учредяване от последното на договорна ипотека с н. а. № .7/30.01.2008 г. в полза на [фирма], поради което ипотеката разпростира действието си само върху останалия в собственост на дружеството имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят на първо място въпроса за допустимостта на обжалваното въззивно решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение. Твърдят, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеният петитум касаят идеална част от две обслужващи – избени помещения, които са били приобщени към търговския обект чрез преустройство и искането е да бъде признато правото им на собственост върху имот, който включва тези помещения. Инстанциите по същество нито са разгледали, нито са се произнесли по този иск, а са се ограничили да отрекат правото на собственост по отношение на две самостоятелни избени помещения, каквито обаче ищците не са заявили.
На следващо място касаторите поставят два въпроса, по които считат, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в представеното решение № 712/04.02.2012 г. по гр. д. № 371/2009 г. на І-во г. о.:
1. прехвърля ли се правото на собственост върху обслужващи помещения като изби и перални при прехвърляне на собствеността върху главната вещ, към която те принадлежат, ако в договора не са изрично посочени;
2. продължават ли да съществуват самостоятелно обслужващи помещения като изби и перални, които са били присъединени и интегрирани в обема на функциониращ търговски обект или те стават част от него.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационната жалба за разглеждане по същество по въпроса за допустимостта на постановеното решение, която да се прецени с оглед твърденията на ищците за произнасяне по непредявен иск, съобразявайки и допълнителното решение № 470/05.04.2016 г. по гр. д. № 4380/2016 г. на Русенския районен съд. Разглеждането на поставените въпроси във връзка с правилността на въззивното решение е в зависимост от разрешаването на въпроса за неговата допустимост.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 265 от 06.07.2016 г. по в. гр. д. № 327/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от находящи се в сграда № 1 в [населено място], [улица], две избени помещения: 1. с площ от 10.74 кв. м., разположено под пералното помещение, и 2. с площ от 16.68 кв. м. в съседство с първото, като достъпът до него се осъществява през първото.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 лева, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса в срок – за насрочване, или при неизпълнение на указанията – за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: