2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 26
София, 25.05. 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Искра Александрова
Геника Михайлова
Албена Радославова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 20/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Пернишкия окръжен съд с Административния съд [населено място], относно разглеждането на искова молба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу Министерство на финансите на Република България, [община] и Република България, представлявана от министъра на финансите, за разглеждане на иск за вреди от непълно компенсиране на предоставени група обществени услуги по обществен превоз на пътници през 2012 г.
Исковите претенции са за солидарно заплащане от ответниците на обезщетение за претърпени вреди в резултат неизпълнение правото на Европейския съюз в размер на 588 336 лева – неизплатената част от полагащата се на ищеца компенсация по чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. за предоставени през 2012 г. група обществени услуги, възложени от [община], за обществен превоз на пътници, от които некомпенсирана претърпяна загуба в размер на 500 095 лева и некомпенсирана дължима разумна печалба в размер на 88 241 лева, изчислена като 5% от общите разходи за дейността. Твърденията са за неправилно прилагане на Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 1191/69 и /ЕИО/ № 1107/70 на Съвета – от една страна, а от друга – от въвеждането на допълнителни ограничения относно дължимите компенсации и прилагането на подзаконовата нормативна уредба, а именно Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, и Наредба № 3/04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.
Първоначално исковата молба е била подадена до Административния съд [населено място], който, с оглед предмета на делото, приел, че предявените искове не могат да се разгледат от административния съд по реда на АПК, а следва да се разгледат по общия ред по ГПК и ЗЗД. По тези съобажения прекратил делото пред себе си и го изпратил по подсъдност на Пернишкия окръжен съд.
Пернишкият окръжен съд приел, с оглед твърденията в исковата молба и приложените писмени доказателства, че делото е подсъдно на Административния съд [населено място] и повдигнал препирня за подсъдност.
Преди разглеждане на делото настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС констатира, че поради наличие на противоречива съдебна практика е образувано тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на РБ и Първа и Втора Колегии на ВАС на РБ по въпроса: „По кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз”. Това налага производството по настоящото делото да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение, водим от което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр. д. № 20/2017 г. на ВКС и ВАС на РБ до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на РБ и Първа и Втора Колегии на ВАС на РБ.
Делото да се докладва след приемане на тълкувателното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: