2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 400
С., 01.08. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Д. Ц.
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 311/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
С разпореждане № 4624 от 17.05.2011 г. е върната касационна жалба с вх. № 12528 от 18.04.2011 г. на Р. М. В. и Д. М. М. срещу въззивното решение № 213 от 07.03.2011 г. по в. гр. д. № 1825/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Срещу това разпореждане в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касаторите, които искат то да бъде отменено като неправилно.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд е била нередовна, поради което с разпореждане № 3697 от 19.04.2011 г. са дадени конкретни указания, като съобщението е връчено на 03.05.2011 г. на процесуалния представител на касаторите адвокат К. К..
В указания едноседмичен срок, на 10.05.2011 г., след като представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и копия от съдебни решения, пълномощникът на страната поискал от въззивния съд на основание чл. 63 ГПК да бъде продължен с един месец срокът за представяне на държавна такса за допускане на касационно обжалване, на копие от решение на ВКС и на заверено копие, включително с отбелязване за влязло в сила, на решение на Варненския окръжен съд, което се намира в архива на Варненския районен съд. За снабдяване с последното е поискано издаване на съдебно удостоверение.
С обжалваното разпореждане въззивният съд, като взел предвид, че в молбата не са посочени уважителни причини и не са представени доказателства за наличието им, счел, че основанието по чл. 63, ал. 1 ГПК не е доказано; не е представено и доказателство за внесена държавна такса, поради което и върнал касационната жалба.
Частната жалба срещу така постановения съдебен акт е неоснователна, поради което същият следва да се остави в сила.
Съгласно чл. 63 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по въведените от страната твърдения. В разглеждания случай молбата не съдържа изложение на причини, поради които пълномощникът на касаторите не е бил в състояние да острани посочените нередовностите в дадения срок. Ето защо, макар исканото продължаване на срока да е направено своевременно, въззивният съд не е имал основание да счете молбата за основателна. Изложените в частната жалба причини не могат да се вземат предвид – аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК.
Поддържа се в частната жалба, че пълномощникът на касаторите, комуто е изпратено уведомлението във връзка с държавната такса, няма задължение, в рамките на предоставените му правомощия, за заплащане на държавната такса, а това е задължение за страните в съдебното производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Разпоредбата е приложима по отношение на всички видове съобщения, без оглед процесуалното действие, което се указва на страната. Затова и съдът не е имал задължение съобщението във връзка с дължимата за касационното производство държавна такса да съобщи лично на страната.
Посочването в изложението, че се прилага вносна бележка за държавна такса, не е равнозначно на изпълнение на даденото указание, след като прегледът на данните по делото показва, че такава не е представена и до постановяване на обжалваното разпореждане. Искането на процесуалния представител на касаторите съдът с напомнително съобщение повторно да го уведоми за необходимостта от представяне на доказателство в тази насока, не намира опора в закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 4624 от 17.05.2011 г. за връщане на касационна жалба с вх. № 12528 от 18.04.2011 г. на Р. М. В. и Д. М. М. срещу въззивното решение № 213 от 07.03.2011 г. по в. гр. д. № 1825/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: