5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 36
София, 06.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светкала Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 448/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 410/15.01.2019 г. на М. И. Д., чрез адв. В. Д., срещу определение № 4 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 35/2019 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., както в частта за оставяне без разглеждане на молба за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 06.12.2017 г. по в. гр. д. № 647/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, така и в частта за оставяне без уважение на молба по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението в частта за разноските.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Твърди се, че приложените към молбата за отмяна писмени доказателства, противно на приетото в атакувания акт, че са били представени по делото, са нови, тъй като не са били обсъдени от нито една от трите инстанции в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Твърди се още, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече едва от постановяване на определение № 463/15.10.2018 г. по гр. д. № 521/2018 г. на ВКС, I-во г. о., за недопускане решението на окръжния съд до касационно обжалване, когато същото влиза в сила. Оспорва се и оставянето без уважение на искане по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на първоинстанционното и въззивното решение, както и на определението по чл. 288 ГПК, с които молителят е бил осъден за разноски за всяка една от трите инстанции в приключилото исково производство.
От Д. и С. И. З., като ответници, чрез адв. Т. З., е постъпил писмен отговор „възражение“, с което жалбата се оспорва като неоснователна и се претендират разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., предвид данните по делото, намира частната жалба в частта й срещу оставянето без разглеждане на молбата за отмяна за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване като преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК акт. В частта, с която се атакува оставянето без уважение на искане по чл. 309, ал. 1 ГПК, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като произнасянето по този въпрос с обжалваното определение не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, очертаващи категориите определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
В частта, в която жалбата е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.
За да остави молбата за отмяна без разглеждане, в обжалваното определение съставът на ВКС, IІ-ро г. о., е приел, че тя е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, броен от снабдяване с доказателството, предвид на това, че приложените към молбата за отмяна писмени доказателства, са били представени и приложени по делото още с подаването на исковата молба. Прието е още, че наведените в молбата твърдения не са надлежни и не покриват нито един от фактическите състави по чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като по същество представляват оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, и като такива са релевантни за производството по касационното му обжалване.
Производството по гр. д. № 35/2019 г. по описа на ВКС, II-ро г. о., в което е постановено обжалваното определение, е образувано по молба за отмяна вх. № 5518/16.11.2018 г. на въззивно решение, което е било предмет на касационно обжалване по гр. д. № 521/2018 г. по описа на ВКС, I-во г. о., като с определение № 463 от 15.10.2018 г. решението не е допуснато до касационно обжалване.
С молбата за отмяна страната се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което обосновава с представянето към нея на удостоверение изх. № 815/05.12.2014 г. от [община] за идентичност на имот, както и на скица изх. № 1164/14.10.2014 г. от техническата служба на общината. Твърди, че това са нови писмени доказателства от съществено значение за делото, но същевременно – че удостоверението е било представено в приключилото исково производство. В молбата са развити още оплаквания за отказ на въззивния съд да допусне събиране на искано от страната доказателство чрез съдебно-техническа експертиза, както и отказ да обсъди посоченото удостоверение, въпреки, че то доказвало, че ищецът, сега жалбоподател, е собственик на имота, отказ на искане по чл. 192 ГПК за представяне на документи от трети лица. Изложено е и оплакване за допуснато в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по гр. д. № 521/2018 г. по описа на ВКС, І-во г. о., нарушение при приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК като ново основание, на което страната се била позовала в касационната жалба.
При така установените обстоятелства обжалваното определение се явява законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар не всички съображения, изложени в него, да се споделят от настоящия състав на ВКС, І-во г. о.
Релевира се с молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК- нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Д. на страната в жалбата, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК следва да тече от постановяване на определение № 463/15.10.2018 г. по гр. д. № 521/2018 г. на ВКС, І-во г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, чиято отмяна е поискана, и в тази връзка не е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна, се споделя като основателен от настоящия състав на ВКС. Общото правило за началния момент на броене на срока за всички основания по чл. 303 и чл. 304 ГПК е, че той не може да започне да тече преди момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, защото на отмяна подлежат само влезлите в сила решения, като целта на извънредния отменителен способ е да се преодолее силата на пресъдено нещо, която се стабилизира с влизане в сила на решението, което я формира. Правилото е в полза на молителя, като настоящият състав не намира основание то да не се прилага в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, включително в частната хипотеза, когато узнаването на обстоятелството или снабдяването с доказателството, за което се твърди, че е ново, е станало по време на висящото производство. В случая датата на влизане в сила на въззивното решение е 15.10.2018 г. като дата на постановяване на определение № 463 от 15.10.2018 г. по гр. д. № 521/2018 г. на ВКС, I-во г. о., и тримесечният срок, броен от тази дата, не е изтекъл към 16.11.2018 г. – датата на подаването на молбата за отмяна, и същата се явява в срок.
Независимо че е в срок, молбата за отмяна е недопустима на друго основание. Изложените в нея твърдения сочат на доказателства, които изначално не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са налични по делото и са могли да бъдат взети предвид от съда, постановил решението, чиято отмяна е поискана. Така свързаните с тях оплаквания всъщност представляват оплаквания за допуснати от този съд процесуални нарушения, които следва да бъдат изтъкнати в касационното производство по обжалване на решението, поради което и не представляват надлежни твърдения за състава по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира непълнота на фактическия и/или доказателствен материал по делото, която не се дължи нито на допуснато от съда процесуално нарушение, нито на неположена от страната грижа и зле воден от нея процес. Доказателствата по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са нови, когато са новосъздадени /т. е. създадени след приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила/, или когато са новооткрити /но в тази хипотеза само такива, с които страната не е могла да се снабди докато процесът е бил висящ, въпреки положената дължима грижа/, поради което именно не са могли да бъдат взети предвид от инстанциите по същество. В мотивите към т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че преценката дали страната твърди нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателства, е относима към допустимостта на молбата за отмяна като част от преценката за надлежни твърдения, корелиращи с конкретния състав, а не към нейната основателност. Съображението е, че когато страната твърди наличие на обстоятелства и доказателства, които са били наведени и представени в приключилото производство, тя всъщност излага оплаквания, съставляващи евентуално касационни отменителни основания, които се вземат предвид в производството по обжалване пред третата по спора инстанция, в случай, че решението подлежи на касационно обжалване и е допуснато до касация.
Изложените в молбата за отмяна твърдения не съставляват надлежни твърдения за наличие и на нито един от останалите състави по чл. 303, ал. 1, т.т. 2-7 и чл. 304 ГПК, а съгласно диспозитива на т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени поисканите и доказани като извършени с приложения договор за правна защита и съдействие № 002398 от 22.01.2019 г. разноски на насрещната страна от 200 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/07.01.2019 г. по гр. д. № 35/2019 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., в частта, с която без разглеждане е оставена молба вх. № 5518/16.11.2018 г. за отмяна на влязло в сила решение № 476/06.12.2017 г. по в. гр. д. № 647/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. И. Д. срещу определение № 4/07.01.2019 г. по гр. д. № 35/2019 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., в частта, с която без уважение е оставено искане по чл. 309, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. И. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. И. З. и С. И. З. сумата 200 /двеста лв./ лева разноски.
Определението в частта, с която без разглеждане е оставена частната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на препис от него, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: