О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 02.05. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 153/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 87 от 27.10.2017 г./.
С решение № 5570 от 25.07.2017 г. по в. гр. д. № 6771/2016 г. на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, след като е отменено в съответните части решение № ІІ-57-197 от 07.01.2016 г. по гр. д. № 8795/2002 г. на Софийския районен съд, допуснатият до делба имот – дворно място, находящо се в [населено място], е реално поделено, като западният дял А съгласно приложение № 2 към изготвения от вещото лице проект за делба, е поставен в изключителна собственост на ответника Х. А. Я., а източният дял Б – в изключителна собственост на ищцата А. И. Х. и ответникът е осъден да заплати на ищцата уравнение на дела в размер на 12 688.50 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 60 лева. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за дължимите от съделителите, съобразно стойността на дяловете им, държавни такси.
Касационна жалба вх. № 10311/29.09.2017 г., в срока по чл. 283 ГПК, уточнена с молба вх. 152788 от 14.11.2017 г., е подадена от ответника, приподписана от адв. Е. Н., с която се иска отмяна на въззивното решение във всичките му части. Поддържат се и трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но по същество се развиват съображения за нарушаване на материалните и процесуални разпоредби относно преценката на доказателствата за извършено от сънаследник – братът на ответника, дарение, последвано от продажба, на идеални части от съсобствения имот на ищцата като трето лице, както и относно недействителността на извършена преди това от майката на ответника продажба на идеална част на неговия брат, праводател на ищцата по безвъзмездната и възмездната сделки.
Ответницата по касация – ищца по делото, в срока за отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на А. И. Х. срещу Х. А. Я. за делба на съсобствено урегулирано дворно място.
Ищцата е основала претендираното право на собственост върху 5/6 ид. ч. от процесния имот на договор за дарение на 1/6 ид. ч. от Й. А. М., брат на ответника, обективиран в нотариален акт от 20.10.2000 г., и на договор за покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от същия праводател, обективиран в нотариален акт от 03.11.2000 г.
Ответникът е предявил отрицателен инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на извършена в полза на Й. А. М. от С. Х. М., майка на ответника, продажба на 2/3 ид. ч. от процесния имот, както и е оспорил автентичността на договора, обективиращ тази продажба, като документ досежно авторството на продавача.
С решение от 24.02.2004 г. по гр. д. № 8795/2002 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение № 3035 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 381/2012 г. на Софийския градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 110 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 887/2014 г. на ВКС, II-ро г. о., така влязло в сила на същата дата, е допусната делба на процесния имот при квоти 5/6 ид. ч. за ищцата и 1/6 ид. ч за ответника, след като инцидентният установителен иск е отхвърлен.
С решение № ІІ-57-197 от 07.01.2016 г. по гр. д. № 8795/2002 г. на Софийския районен съд е отхвърлена претенцията на ответника за възлагане на неподеляемия /нежилищен/ имот на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ и същият е изнесен на публична продан.
За да отмени първоинстанционното решение по извършване на делбата по жалбата на Я., в която същият е твърдял, че имотът е поделяем, въззивният съд е изискал становище от главния архитект на съответния общински район за реална поделяемост, след което е назначил нова съдебно-техническа експертиза със задача да изготви проект за делба в два варианта. От правна страна е приел, че разпределението на обособените два дяла чрез жребий е неудачно, предвид значимото различие в квотите на всеки един от съделителите и възможността при този способ по-големият, реално обособен като самостоятелен имот дял, да се падне в изключителна собственост на ответника, и обратно, и извършил делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./.
По делото и в двете фази във въззивна инстанция е прието, че изградената в дворното място масивна едноетажна сграда, с едно помещение, без санитарен възел, въпреки трайното си прикрепване към земята не отговаря на изискванията за годен обект на собственост, поради което въззивният съд я е съобразил като принадлежност към главната вещ /дворното място/, за което приложение следва да намери чл. 98 ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите за недействителността на сделка, извършена от лице, което към момента на сключването й е било фактически неспособно да разбира и ръководи постъпките си заради свое психично заболяване /майката на ответника/, както и за приложението на чл. 33 ЗС. Въпросите са неотносими към предмета на производството във втората фаза на делбата, в която следва да се извърши самото ликвидиране на съсобствеността, след като в първата фаза окончателно със сила на пресъдено нещо са установени правата на съделителите в общата вещ. Поставените въпроси са относими именно към първата фаза на делбата като преюдициални спрямо въпросите между кои лица, за кои вещи и при какви квоти е налице съсобственост, която във втората фаза ще следва да бъде прекратена. Като невключени в предмета на делото във втората фаза на делбата, въззивното решение по която се обжалва сега, те не разкриват характеристиката на обуславящи изхода на делото пред градския съд по смисъла на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно това тълкувателно решение извеждането от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на делото и по който въззивният съд се е произнесъл или е следвало да се произнесе, играе ролята на обща предпоставка, която само в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.т. 1 – 3 ГПК е годна да обоснове допускане на обжалвания въззивен съдебен акт до касационна проверка. Респективно липсата на тази обща предпоставка, както е в настоящия случай, прави безпредметно изследването за наличие на специалните предпоставки, а такива и самият касатор не навежда и не обосновава, и е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Касаторът е поискал, предвид противоречиво прилагане на чл. 33 ЗС, да се предложи на Общото събрание на гражданската колегия да постанови тълкувателно решение относно разширеното прилагане на посочената разпоредба по отношение на всички предвидени от закона сделки за прехвърляне на право на собственост върху части от недвижими имоти, само след като прехвърляемата част бъде предложена на съсобствениците. Следва да се посочи, че вече е прието ТР № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което: „когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД”. Тези въпроси касаторът е поставял и при касационното обжалване на въззивното решение по допускане на делбата, като с определението по гр. д. № 887/2014 г. по описа на ВКС, ІІ-ро г. о., с което то не е допуснато до касация, му е указано същото – че е налице задължителна съдебна практика. Преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по първата фаза на делбата е и въпросът за недействителността на продажбата, извършена от майката на ответника в полза на неговия брат.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5570 от 25.07.2017 г. по в. гр. д. № 6771/2016 г. на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: