О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 348/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Ц. В. В. е подал касационна жалба вх. № 5700 от 15.07.2017 г., в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение № 188 от 27.06.2017 г. по в. гр. д. № 137/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
От ответниците по касация не са постъпили писмени отговори.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Производството е делбено във фазата по допускане на делбата.
Предмет на делба е нива от 51.750 дка, съставляваща имот № 079001 в местността „К.” в землището на [населено място], възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Н. Д., И. Н. Д. /Д./ и П. Н. Д..
С решение № 244 от 05.12.2016 г. по гр. д. № 91/2016 г. Районният съд Бяла Слатина допуснал делба между наследниците на тримата наследодатели, на които е възстановено правото на собственост, като зачел четирите договора за продажба на наследствените права на единия от общите наследодатели – В. Д., в полза на ищеца Ц. В. /сега касатор/, сключени преди предявяване на иска, и изключил тези наследници /продали наследствените си права/ като съделители. По отношение на двамата наследници на В. Д., продали наследствените си права след предявяване на иска за делба, първоинстанционният съд отхвърлил иска. Съдът оставил без уважение искането на ищеца за изключване от делбата на тези наследници на В. Д., които били получили земеделски земи от наследодателя си при доброволна делба с договор от 14.02.2000 г. Съдът приел, че не е налице идентичност между спорния по настоящото дело имот и имота по договора за делба, възстановен само на наследниците на В. Д..
Въззивният съд потвърдил това решение, като на основание чл. 272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Изложил и собствени мотиви и обсъдил и оплакването във въззивната жалба, в която като порок на първоинстанционното решение се сочи включването в кръга на съделителите на И. В. Н. и И. В. Н.. Позовавайки се на договора от 14.02.2000 г., в който е записано, че се прекратява съсобствеността на наследствената земеделска земя, без претенции занапред за още земеделска земя, въззивникът – ищец по делото и касатор, е поддържал, че това представлява вид отказ от страна на посочените съделители. Въззивният съд приел този довод за неснователен. Посочил, че договорът за доброволна делба касае различни от процесния имоти, останали в наследство само от един наследодател. Волята на страните в този договор е за прекратяване съсобствеността на конкретните имоти, които са различни от процесния, и са останали в наследство от конкретния наследодател. Приел също така, че не се касае за отказ от наследство, тъй като за извършването му е предвиден специален ред, който не е налице в случая, а и отказ от наследство, направен след приемането му – в случая след сключването на договора за доброволна делба, е нищожен.
В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса за предмета и обхвата на договора за доброволна делба, за неговото тълкуване от страна на съда и възможността със съдебно решение да бъде пренебрегната волята на страните, изразена в съответната правна форма. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдебната практика по приложението на посочената разпоредба /решение № 81 от 07.07.2009 г. по гр. д. № 761/2008 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 80 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 318 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 182/2010 г. на ВКС, IV-то г. о./ приема, че на тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които, макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните. При тази дейност съдът следва да търси действителната обща воля на страните и да тълкува отделните договорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Действителната воля на страните следва да се разкрие както от клаузите в договора, така и от обстоятелства и факти, стоящи извън текста на договора /решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 107 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 4580/2016 г. на ВКС, I-во г. о./.
Обжалваното решение не противоречи на тази практика. Предмет на договора за доброволна делба от 14.02.2000 г. е имот № 083002 по плана за земеразделяне на [населено място], възстановен на наследниците на В. Д.. По силата на този договор трима от наследниците са получили реални дялове от имота, останалите са заявили, че няма да получат реален дял от тази земеделска земя, а са удовлетворени с друга земеделска земя от същия наследодател. Записано е още, че с договора страните са имали предвид всички привнасяния, прихващния и сметки помежду им, напълно са удовлетворени в претенциите си спрямо наследствената земеделска земя, прекратяват съсобствеността на наследствената земеделска земя и нито един от съделителите занапред не може да има никакви претенции спрямо другите съделители и да претендира за още земеделска земя. Съдът в двете инстанции е обсъдил така сключения договор, като е тълкувал действителната воля на страните по него в съответствие със смисъла и целта на договора, която воля е била да се прекрати съсобствеността върху имота, предмет на договора. Наличието на уговорки за цялостно уреждане на отношенията не може да наложи извод в поддържания от ищеца смисъл, че съделителите, които са получили реални дялове от възстановения имот, не могат да претендират за дял от друга земеделска земя, в случая – от друг възстановен имот. Това е така, защото съгласно чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗНсл, за да е действителен, отказът от наследство следва да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, с вписване в особена за това книга. Съответен на закона е и другият извод на съда, че след като е налице приемане на наследството, а то е станало /най-късно/ със сключването на договора за доброволна делба, последващият отказ от наследство е недействителен. Не е налице и отказ от право на собственост- чл. 100 ЗС, тъй като имотите, извън делбения, не са подробно описани. Поради неспазване на формата по чл. 18 ЗЗД договорът не може да има за последица и прехвърлянето на право на собственост от получилите реален дял в полза на ищеца. Това, че уговорките, на които касаторът се позовава, не може да имат претендираните от него правни последици, е видно и от извършените след договора от 2000 г. разпореждания – за да бъдат изключени от делбата на имота, предмет на настоящия спор, се е наложило част от съделителите, които са получили реален дял от имот № 083002, да продадат на ищеца наследствените си права, останали от В. Д..
След като законът е приложен в точния му смисъл и обжалваното решение не е в отклонение от съдебната практика на ВКС, а от постановяването й не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат тя да бъде променяна, то не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 188 от 27.06.2017 г. по в. гр. д. № 137/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: