2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 26.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3609/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15052/23.08.2018 г. /п. кл. от 22.08.2018 г./ на С. С. И., подадена лично като лице с юридическа правоспособност, срещу определение № 2498 от 07.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1234/2018 г. на Софийския апелативен съд за оставяне без уважение на частна жалба срещу определение от 08.12.2017 г. по в. гр. д. № 3188/2016 г. на Софийския градски съд, с което, след като е обезсилено при условията на чл. 249 ГПК решение № I-41-171 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 9150/2010 г. на Софийския районен съд, производството по делото е прекратено.
С жалбата на първо място се иска обезсилване на обжалваното определение като се твърди, че Софийският градски съд не е бил компетентен да обезсилва решение на районния съд при постигната между страните извънсъдебна спогодба и отправено искане за прекратяване на делото, тъй като компетентен съгласно чл. 249 ГПК е единствено съдът, постановил решението, в случая районният съд. На второ място, при условията на евентуалност, се иска отмяна на определението като незаконосъобразно, като се твърди, че отправеното до въззивната инстанция искане за прекратяване на делото, съдържащо волеизявление за постигната между страните спогодба, следвало да се квалифицира като искане за оттегляне на жалбите, а не като оттегляне на иска, основано на извънсъдебна спогодба за уреждане на спора между тях.
Като основание за допускане на касационното обжалване се навежда чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпросите: 1. компетентна ли е въззивната инстанция да прекрати на основание чл. 249 ГПК във висящо въззивно производство пред нея и да обезсили първоинстанционното решение, когато страните са поискали пред въззивната инстанция производството пред нея да бъде прекратено по спогодба между тях само за това, без да е сезирана с изрично писмено искане за прекратяване на производството поради оттегляне на иска; 2. намира ли приложение разпоредбата на чл. 249 ГПК във въззивното производство; 3. коя разпоредба на ГПК – чл. 264, ал. 1 или чл. 232 и чл. 233 ГПК, следва да приложи въззивният съд, когато е сезиран от въззивника-ищец с искане за прекратяване на въззивното производство поради постигната с ответната страна извънсъдебна спогодба, без в искането си до съда въззивникът-ищец да е конкретизирал и заявил изрично някое от основанията по чл. 264, ал. 1 ГПК, по чл. 232 и чл. 233 ГПК за прекратяване на това производство.
От ответниците по жалбата Р. Т. Г. и А. С. И. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
ВКС, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, но производството по нея следва да бъде спряно до приключването, с обявяване на тълкувателно решение, на тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, с предмет следния въпрос: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Същият въпрос се поставя и в производството по настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 3609/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., до приключване на тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: