2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 25.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2237/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 37/18.04.2018 г. на М. Ш. И. чрез адв. С. А., срещу решение № 42 от 12.03.2018 г. на Кърджалийския окръжен съд по в. гр. д. № 263/2017 г. в частта, с която, след отмяна на решение № 95 от 23.10.2017 г. по гр. д. № 1527/2016 г. на Кърджалийския районен съд в частта относно дворното място, е разпределено по различен начин ползването му между съсобствениците.
Иска се отмяна на решението като неправилно заради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изтъква се, че вместо обективното, задълбочено и пълно експертно заключение на назначената пред първа инстанция повторна експертиза, въззивният състав кредитирал и възприел вариант за разпределение на ползването съгласно заключението по първоначалната експертиза.
В отделно представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навежда като специално основание за допускане на касационното обжалване произнасяне на окръжния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на II-ро г. о., решение № 91 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 932/2014 г. на II-ро г.о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 60328/2016 г. на IV-то г. о., решение № 103 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 4405/2016 г. на I-во г. о., по въпроса: може ли съдът да основе решението си на експертно заключение на вещо лице, което впоследствие е било освободено поради липса на квалификация и заключението му не е достатъчно пълно и ясно, поради което се е наложило назначаването на друго вещо лице, чието заключение отговаря задълбочено и пълно на всички поставени задачи и съответства в пълна степен на интересите на всички страни по делото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, чрез адв. Т. Б., е постъпил само от ответника М. Ш. И., с който се оспорва както наличието на основания за допускане на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба. Претендират се разноски за тази инстанция.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира, че касационната жалба се явява недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК като насочена срещу решение, постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот.
Със ЗИДГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., ал. 2 на чл. 280 ГПК бе изменена, като се въведе необжалваемост пред касационния съд и на въззивни решения, постановени по изрично и изчерпателно посочени видове искове и производства, в т. ч. съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК – производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС като производства по спорна съдебна администрация.
Със ЗИДГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г., бе променена номерацията на чл. 280, ал. 2 ГПК в чл. 280, ал. 3 ГПК, без промяна на съдържанието относно производствата по чл. 32, ал. 2 ЗС, уредени в т. 2, която е приложимата за случая предвид датата на подаване на касационната жалба – 18.04.2018 г., и по аргумент от пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ. бр. 86/2017 г./
Като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати.
При този изход на спора претенцията за разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева се явява основателна. Същата е и доказана с приложения договор за правна защита и съдействие сер. АМ № 024017 от 25.05.2018г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 37/18.04.2018 г., подадена от М. Ш. И. срещу въззивното решение № 42 от 12.03.2018 г. по в. гр. д. № 263/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2237/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОСЪЖДА М. Ш. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [община], [улица], да заплати на М. Ш. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [община], [улица] сумата 600 /шестстотин лв./ лева разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: