О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 14.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4749/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 144013/05.11.2018 г. на И. И. П. чрез адв. Л. П., срещу определение № 20759 от 04.10.2018 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 12525/2018 г. за оставяне без уважение на частна жалба срещу протоколно определение от 26.04.2018 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 37665/2016 г., с което е прекратено производството срещу първоначалния ответник И. Ц. Ц. по иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно с довод за неправилно възприета фактическа обстановка от въззивния съд, който не е преценил, че в случая са предявени иск за ревандикация на недвижим имот и иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота, като замяната на ответника касае първия иск, докато по иска за парично вземане ищецът искал наред с първоначалния ответник да се конституира и нов ответник, който да отговаря за част от първоначално заявения период на обезщетението /този след разпореждането с имота от страна на първоначалния ответник в полза на допълнително посочения/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, съответно уточнен от настоящия състав, дали в хипотеза на първоначално обективно съединяване на иск за ревандикация с иск за обезщетение за лишаване от право на ползване, при замяна по чл. 228 ГПК на ответника по ревандикационния иск е налице замяна и на ответника по облигационния иск и следва ли производството срещу първоначалния ответник по обусловения иск да бъде прекратено и на какво основание, след като спрямо него се претендира обезщетение за част от първоначално заявения период, а срещу новия ответник – за останалата част от периода.
И. Ц. Ц., спрямо която производството е било прекратено, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с писмен отговор е оспорила наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната жалба; Г. В. Г. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 37665/2016 г. по описа на Софийския районен съд е образувано на 07.07.2016 г. по исковата молба на И. И. П. по твърденията да е съсобственик на 1/3 ид. ч. от недвижим имот – гараж /в груб строеж/, срещу И. Ц. Ц., за осъждане на последната да предаде владението върху имота, който, според ищеца, тя ползва без основание, тъй като договорът от 28.10.2011 г., чрез който е придобила имота, е продажба на чужда вещ /праводателите не са били носители на правото на собственост до размера на 1/3 ид. ч. от него/, а така също за осъждането на ответницата да заплати обезщетение за ползването на вещта за периода от 28.10.2011 г. до подаване на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответницита е възразила и това, че от 04.03.2014 г. не владее имота, тъй като го е продала на Г. В. Г..
В първото открито съдебно заседание по делото от 20.04.2017 г. ищецът е уточнил, че претендира като обезщетение сумата от 2 000 лв., а не от 6 000 лв., посочена в проекто-доклада, както и че желае наред с първия ответник да бъде конституирана по делото и Г. В. Г., което искане е уважено с протоколно определение, без да се прекратява производството срещу И. Ц. Ц..
По повод искане на първоначалната ответница за отмяна на определението за конституиране на втора ответница като незаконосъобразно, съдът указал на ищеца да посочи дали заменя първоначалния ответник и дали оттегля или се отказва от иска си срещу него.
С молба от 17.04.2018 г. ищецът заявил, че ако конституирането на нов ответник наред с първоначалния е недопустимо, то заменя първоначалния ответник с нов, като делото следва да продължи срещу Г. Г..
В откритото съдебно заседание от 26.04.2018 г. ищецът заявил, че нито оттегля, нито се отказва от иска си срещу И. Ц., желае ответницата Ц. да бъде заменена с ответницата Г.. С протоколно определение от същата дата съдът допуснал замяна на И. Ц. с Г. Г. и прекратил производството спрямо първата, а същевременно допуснал поисканото изменение на размера на иска за обезщетение срещу Г. Г., като същият да се счита предявен за периода от 04.03.2014 г. до 07.07.2016 г. общо в размер за 952 лв.
Въззивното производство по ч. гр. д. № 12525/2018 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по частната жалба на ищеца срещу протоколното определение за прекратяване на производството по делото в частта по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е твърдял пред въззивния съд, че искът срещу първоначалния ответник е бил оттеглен само по претенцията по чл. 108 ЗС, както и за обезщетението за времето след прехвърлянето на имота /следва да се разбира от първоначалната ответница на допълнително конституираната/. За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, въззивният съд посочил, че разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, позволяваща наред с първоначалния ответник да се привлече и друг и делото да продължи срещу двамата, не е възпроизведена в сега действащия ГПК. Градският съд се позовал на чл. 228, ал. 3 ГПК, приемайки, че разпоредбата предвижда единствено възможност за ищеца да замени досегашния ответник с друг, което е форма на изменение на иска, при която основанието /правопораждащият факт/ се запазва непроменено.
При така установените данни съставът на ВКС, I-во г. о., намира, че частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срок, от страна по делото с правен интерес от предприетото обжалване и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт. Въпреки това същата е недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като има за предмет съдебен акт, постановен в производство по иск за обезщетение за лишаване от право на ползване с цена под 5 000 лв. Въпросът за цената на иска за обезщетение за първоначално заявения период и ответник е бил повдигнат от ответника в първото заседание по делото, когато е уточнена от ищеца като претендирана сумата от 2 000 лв. и цената се е стабилизирала към този момент, като е под изискуемия минимум за допустимост на касационното обжалване, а впоследствие с оглед замяната на първоначалната ответница е уточнено, че срещу новоконституираната ответница искът е предявен за сумата 952 лева.
Като недопустима, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 144013/05.11.2018 г., подадена от И. И. П., срещу определение № 20759 от 04.10.2018 г. по ч. гр. д. № 12525/2018 г. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4749/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС та РБ в едноседмичен срок от съобщаването чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: