Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
София, 20.03. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2224/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 264/12.12.2018 г. по в. гр. д. № 247/2018 г. Кюстендилският окръжен съд, след като отменил решение № 349/01.06.2016 г. по гр. д. № 2360/2013 г. на Кюстендилския районен съд, признал за установено по отношение на А. В. Г., Ю. В. А. и И. С. Б., че Е. Г. Ш. по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция е собственик на 1/3 ид. ч. от реални части от ПИ с идентификатор ………. по КК на [населено място], индивидуализирани на приподписаната от съда скица към заключение № 6948/28.09.2018 г. на в. л. Б. Г., защриховани с оранжев цвят с обща площ 670 кв. м., и осъдил И. С. Б. да предаде на собственицата владението на така описаните реални части, като в частта относно отстъпване на собствеността и предаване на владението от А. В. Г. и Ю. В. А. искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен.
Със същото въззивно решение Е. Г. Ш. е осъдена да заплати на И. С. Б. сумата 623 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени подобрения в гореописаните реални части от ПИ с идентификатор ……….. – засаждане на 19 броя овощни дървета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2015 г., като до заплащане на подобренията е признато право на задържане на същите реални части на основание чл. 72, ал. 3 ЗС в полза на И. С. Б..
Е. Г. Ш. е обжавала въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу нея насрещен иск за парично вземане и в полза на ищеца по този иск е признато право на задържане на имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС.
И. С. Б. е обжалвал въззивното решение в частта по уважения срещу него иск за ревандикация с правно основание чл. 108 ЗС.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 486/28.10.2019 г. по въпроса: налице ли са предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС при конкуренция на права на правоимащи лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, всеки от които се легитимира с документи за успешно приключила реституционна процедура за възстановяване на имот в стари реални граници.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че ищцата е една от наследниците по закон на Г. С. Т., на които е възстановено правото на собственост върху нива от 3.073 дка, находяща се в местността „П. н.” в землището на [населено място], представляваща имот № ………. по картата на землището, отразен на скица № Ф./08.10.2010 г.
В производство по адм. д. № 4812/2010 г. на Кюстендилския районен съд, образувано по жалба на ищцата, с влязло в сила на 14.01.2013 г. съдебно решение, скица № Ф./08.10.2010 г. е отменена. На основание това решение общинската служба по земеделие е издала ново решение № ………./24.04.2013 г., придружено със скица № Ф./29.05.2013 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Т. в стари реални граници на нива от 3.000 дка в местността „П. н.“, имот №…………., при посочени съседи, един от които е имот № ……….
Имот № ………. е възстановен на наследниците на А. М. Т. – първоначалните ответници по иска по чл. 108 ЗС Б. А. А. и В. В. А. /починали в хода на делото и заместени от процесуалните си правоприемници/, които с н. а. № …/22.02.2013 г. продали имота на ответника И. Б.. При съставянето на акта са представени решение № …………/02.03.2011 г. на общинската служба по земеделие и скица № Ф./06.02.2013 г.
С гласни доказателства е установено, че в закупения имот ответникът Б. е засадил множество черешови дървета през есента на 2012 г., след като на 01.10.2012 г. сключил с Б. А. А. и В. В. А. предварителен договор за покупко-продажба на имот № …………..
Въззивният съд приел, че е налице завършена процедура по възстановяване на собствеността досежно имот ………. на наследниците на Г. Т., една от които е ищцата. Тъй като искът по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота, съдът приел, че същият може да се предяви от отделен съсобственик за целия имот, както е в разглеждания случай. Приел също, че при закупуването на имот № ………. ответникът И. Б. е придобил имота в граници, включващи принадлежащите към имот № ……….. части, както и че ползва изцяло спорната по делото площ, без да е установил основание за упражняване на фактическа власт върху имот, който принадлежи на наследниците на Г. Т., сред които и ищцата. Съдът приел за недоказано ответниците А. Г. и Ю. А. да владеят спорната част, поради което претенцията спрямо тях за предаване на владението е неоснователна.
По предявения насрещен иск въззивният съд приел, че е налице добросъвестност на владението в лицето на ответника И. Б., поради което съгласно чл. 72, ал. 1 и 3 ЗС същият има право на задържане до изплащане на подобренията в имота, възлизащи на 623 лева. Подобренията са извършени след придобиване на владението по предварителния договор през 2012 г., като към този момент в пространствените предели на имота, за който е сключена сделката, са се включвали частите, предаване владението на които се претендира.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
За да се уважи иск за защита на собствеността с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта – предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане в ответника и, че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице една от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен.
Когато предмет на иска за ревандикация е недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, ищецът следва да докаже претендираното право с решение на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници – чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, или за възстановяване на правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне – чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Ако при възстановен на ищеца имот в стари реални граници ответникът противопостави права, произхождащи също от реституция по ЗСПЗЗ и възстановените на страните имоти се застъпват или припокриват, спорът за собственост към настоящия момент по необходимост предпоставя да се установи кому е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяването на земята. Така в производството по чл. 108 ЗС като преюдициален следва да се разгледа спор за материално право към посочения минал момент, ако страните по материалното правоотношение не са провели специалния установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Макар с диспозитива на решението съдът да не се произнася по този спор, той следва да изложи съображения и по него, тъй същият обуславя изхода на спора по чл. 108 ЗС. В този смисъл е съдебната практика, формирана с решение № 316/21.12.2005 г. по гр. д. № 2959/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 15/29.01.2009 г. по гр. д. № 5341/2007 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 335/11 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 1019/2010 г. на ВКС, І-во г. о.
По касационната жалба на И. С. Б.:
Ищцата по иска за ревандикация Е. Ш. се легитимира като наследница на Г. С. Т. за собственица на имот № ……… с площ от 3.000 дка, възстановен в стари реални граници с решение № ………/24.04.2013 г. на общинската служба по земеделие [населено място] и скица № Ф./29.05.2013 г.
Ответникът по този иск И. Б. се легитимира за собственик на съседния имот № ……… с площ от 2.998 дка, придобит чрез покупко-продажба с н. а. № …/22.02.2013 г. от първоначалните ответници Б. А. А. и В. В. А., на които имотът е бил възстановен с решение №…………./02.03.2011 г. на общинската служба по земеделие [населено място] и скица № Ф./06.02.2013 г., като произхождащ от техния наследодател А. М. Т.. Легитимационният акт не е представен по делото, но е описан в приложенията към н. а. № …../2013 г., а и спор между страните по неговото наличие не съществува. Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. Г. на л.л. 150-154 от първоинстанционното дело и обясненията на експерта в съдебното заседание на 17.11.2015 г. /л. 164 от същото дело/ възстановяването на собствеността в масив 12, където се намира имот № ………, е в стари реални граници, от което следва изводът, че имотът на наследниците на А. М. Т. също е възстановен в стари реални граници.
Вещото лице е установило и това, че наименованията „П. р.” /където е възстановеният на ищцата имот/ и „С.” /където е закупеният от ответника Б. имот/ са имена на една и съща местност.
Надлежни страни по спора за материално право са ищцата по иска по чл. 108 ЗС Е. Ш. и първоначалните ответници по иска Б. А. и В. А., заместени от процесуалните си правоприемници ответниците Л. М. А., А. Г. и Ю. А. /първата е починала в хода на съдебното производство и е заместена от процесуалните си правоприемници А. Г. и Ю. А./. От ответниците единствено Б. А. е оспорила с отговора на исковата молба иска за ревандикация с твърдението, че посоченият в решение № ………/24.04.2013 г. на общинската служба по земеделие имот не съответства по стари реални граници на имота, който е бил на Г. С. Т. /наследодател на ищцата/ преди образуване на ТКЗС, и е поискала допускане до разпит на двама свидетели при довеждане, с които да установи, че процесният имот е бил собственост на нейния баща преди образуването на ТКЗС. По това искане първоинстанционният съд се е произнесъл в закрито заседание по реда на чл. 140 ГПК с определение № 877/08.07.2015 г., като е задължил страните, поискали разпит на свидетели, най-късно в съдебното заседание да посочат имената на лицата, които желаят да бъдат допуснати до разпит /л. 122 от първоинстанционното дело/. Първото заседание по делото е било насрочено за 13.10.2015 г., когато ответницата Б. А. не се е явила и не е била представлявана от пълномощник; не е направила и доказателствено искане съобразно указанията на съда /починала е на 17.12.2015 г. и е оставила посочените по-горе наследници по закон/. В подадения от тях отговор на исковата молба ответниците Л. А., А. Г. и Ю. А. са заявили, че ищцата не е собственица на процесния имот, тъй като решението на общинската служба по земеделие е недействително по съображения, че правото на собственост е възстановено, без да е изпълнена процедурата по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ вр. чл. 26 ППЗСПЗЗ за преработка на влязъл в сила план за земеразделяне, както и че е издадено от орган в незаконен състав, а освен това същото представлява индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху имота, в който смисъл то е непративопоставимо на тях и на приобретателя на имота като трето добросъвестно лице; поддържали са и това, че решението и скицата, въз основа на които е възстановено правото на собственост на техния наследодател, не е отменяно; че към настоящия момент са налице две решения на общинската служба по земеделие за възстановяване право на собственост за процесната част от имота; не са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си. В първото съдебно заседание на 13.10.2015 г. ответниците Л. А. и А. Г. не са се явили и не са били представлявани, съответно – не са направили доказателствени искания; ответникът Ю. А. се е явил, но не е направил доказателствени искания. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска.
В образуваното по въззивна жалба на ищцата в. гр. д. № 466/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд ответниците Л. А., А. Г. и Ю. А. не са подали отговор на въззивната жалба на ищцата, в който да се позоват на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада при определяне предмета на спора, и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, и по-специално по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ето защо въззивният съд не е дължал да даде на посочените ответници указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство /т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Такова задължение не е съществувало и при повторното разглеждане на делото от въззивния съд – в. гр. д. № 247/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд /първоначално постановеното въззивно решение по в. гр. д. № 466/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е било обезсилено, е отменено с решение № 70/14.06.2018 г. по гр. д. № 2741/2017 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав; в хода на касационното производство ответницата Л. А. е починала и е заместена от процесуалните си правоприемници А. Г. и Ю. А./. С решението по гр. д. № 247/2018 г. въззивният съд, след като отменил първоинстанционното отхвърлително решение, уважил иска за ревандикация за 1/3 ид. ч. в установителната част по отношение на А. Г., Ю. А. и И. Б., а в осъдителната част претенцията е уважена спрямо И. Б. и отхвърлена срещу А. Г. и Ю. А.. За последните двама като легитимирани страни по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е съществувал правен интерес да обжалват неизгодното за тях въззивно решение в уважената установителна част на ревандикационната претенция. Решението им е било съобщено на 27.12.2018 г., но до изтичане на едномесечния срок за касационно обжалване те не са се възползвали от правото си на касационна жалба и по отношение на тях същото е влязло в сила. Така, с уважаването на иска за собственост срещу правоимащите по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ лица /праводатели на касатора И. Б./, правата им към релевантния минал момент фактически са отречени, спорът за материално право е разрешен в полза на ищцата и купувачът, който по аргумент от ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, не е легитимирана страна по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, не може да отрича правата на ищцата. Същевременно с влизането в сила на обжалваното решение по отношение на праводателите на касатора са определени и пространствените граници на възстановената собственост на ищцата, и тъй като те включват и спорната по делото площ от 670 кв. м., то искът за ревандикация правилно е уважен.
Касаторът се позовава на заключението на техническата експертиза, депозирано пред въззивния съд, и обясненията на вещото лице, според които от имот № ………. е обособен имот № ………., при което от спорната площ от 670 кв. м. в първия имот са останали 255 кв. м., а във втория- 415 кв. м., поради което счита, че след като площта от 415 кв. м. принадлежи на трето за спора лице, то и няма как да може да изпълни осъдителното решение, тъй като посочената площ е извън очертанията на имота, който е негова собственост. Това оплакване е неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства промяната в пространствените предели на закупения от касатора имот да е била свързана с промяна и в субекта на правото на собственост.
На последно място в касационната жалба е развит довод, че касаторът е установил правното основание, на което упражнява фактическата власт върху спорния имот. По този довод следва да се посочи, че след отпадането на правата на праводателите му – продавачите по договора от 2013 г., купувачът не разполага с противопоставими на ищцата по ревандикационния иск права, поради което дори спорната част да не е била заснета със заповед № РД-18-1404/01.08.2018 г. като част от имота на ищцата, ответникът дължи предаване на владението поради липса на основание за упражняване на фактическата власт. Ето защо не може да се сподели доводът, че времевите изменения на картата на землището на [населено място] дават предимство на едни и ощетяват други собственици на имоти.
По касационната жалба на Е. Г. Ш.:
Жалбата има за предмет въззивното решение по уважения насрещен иск за парично вземане в размер на 623 лева и признатото в полза на И. С. Б. право на задържане на процесния имот до заплащане на увеличената му стойност в резултат на извършени подобрения. Касационното обжалване е допуснато предвид обстоятелството, че изходът на спора по насрещния иск, предявен с оглед правото на задържане на имота, зависи от изхода на иска по чл. 108 ЗС.
С оглед изхода на спора по чл. 108 ЗС и установената по делото добросъвестност на владението в лицето на ищеца по насрещния иск /владение, основано на предварителен договор, който съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС дава на владелеца правата по чл. 71 и 72 ЗС/, безспорно последният има право на задържане до заплащане на подобренията в имота, чието извършване е установено от събраните гласни доказателства и заключението на техническата експертиза. Ирелевантно за изхода на спора е наличието или липсата на съгласие от страна на ответницата по този иск за извършване на подобренията. Оплакването за това, че на жалбоподателката не е присъдено обезщетение за лишаването й от ползване на спорната част, е без връзка с насрещния иск – такава претенция от нейна страна няма предявена. Съобразно страните по насрещния иск – ищец И. Б. и ответница Е. Ш., отговорността на А. Г. и Ю. А., които не са страни по този иск, не може да бъде ангажирана. Несъгласието на жалбоподателката с въззивното решение в частта за разноските е следвало да бъде реализирано в производство по реда на чл. 248 ГПК, каквото не е проведено.
В обобщение, касационните жалби са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваните части.
С оглед изхода на спора разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 264/12.12.2018 г. по в. гр. д. № 247/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Г. Ш. срещу И. С. Б., както и в частта, с която е уважен иск за парично вземане, предявен от И. С. Б. срещу Е. Г. Ш., и е признато право на задържане в полза на ищеца по този иск.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: