4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 14.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3167 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С разпореждане №97, постановено на 04.07.2018г. от председателя на Първо ГО при ГК на ВКС е отказано образуването на производство по постъпилата молба с вх.№5593/05.06.2018г., подадена от Л. А. Д., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 15.03.2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, постановено по ч.гр.д.№6346/2015г. и определение №8083 от 10.04.2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, постановено по ч.гр.д.№6346/2015г., като молбата с приложенията е върната обратно на подателя.
Разпореждането е обжалвано от Л. А. Д. с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено и бъде образувано производство по подадената от него молба за отмяна. Поддържа, че в разпореждането неправилно е прието, че съдебните актове, постановени в производство по реда на чл.435 ГПК, са предмет на отмяна с молба вх.№5593/05.06.2018г., както и че в разпореждането липсва произнасяне по молбата с вх.№6132/20.06.2018г., с която е допълнена молба вх.№5593/05.06.2018г. и в която молба е изложено точно и коректно мотивирано основанието за отмяна, предвидено в чл.303, ал.1, т.5 ГПК поради обстоятелството, че освен качеството на страна /длъжник/ в изпълнителното производство, жалбоподателят притежава и качеството на трето лице, поради което жалбата му, както и молбата за допълване на решението е следвало да бъдат разгледани от въззивния съд в открито заседание по реда на чл.437, ал.2 ГПК.
Излагат се съображения, че в нарушение на процесуалните правила СГС е разгледал жалбата в закрито заседание по чл.437, ал.1 ГПК, което е довело до лишаването на жалбоподателя от възможността да участва в делото и да ангажира съответните доказателства. Според жалбоподателя ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС не отменя процесуалната норма на чл.437, ал.2 ГПК, а напротив в мотивите на т.3 е посочено, че производството по чл.435-438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител, като освен това в предложението за приемане на тълкувателно решение се цитират редица определения на ВКС, видно от които няма противоречива практика по отношение разпоредбата на чл.437, ал.2 ГПК. Позовава се и на посочените в жалбата актове на тричленни състави на ВКС, с които молби за отмяна, подадени срещу решения по чл.435 ГПК, са разгледани по същество.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Л. А. Д. молба за отмяна е недопустима, председателят на Първо ГО при ГК на ВКС е приел, че предмет на искането за отмяна са съдебни актове, постановени в производство по реда на чл.435 ГПК, като в т.3 от ТР №7/2014 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК по съображения, изведени от същността на производството за отмяна, представляващо способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, поради което приложното му поле следва да бъде ограничено до решения, които формират сила на пресъдено нещо по правния спор. Посочено е, че правомощията на окръжния съд по чл.435 ГПК са контролно-отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган, че в това производство не се разрешава спор за съществуването на изпълняемото право, а отделно от това с решението по чл.435 ГПК не се формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган.
Така изложените съображения за недопустимост на подадената от Л. А. Д. молба за отмяна следва да бъдат споделени изцяло.
С постановяването на ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. ОСГТК на ВКС преодоля противоречията в съдебната практика досежно допустимостта на производството по отмяна на решенията, с които окръжният съд по реда на чл.435 ГПК се произнася по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, като прие, че тези решения не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата на чл.303 ГПК председателят на Първо ГО при ГК на ВКС е приел, че производство по подадената от Л. А. Д. молба за отмяна не следва да бъде образувано.
Ирелевантно за допустимостта на молбата е обстоятелството, че Л. А. Д. освен качеството „длъжник“ в изпълнителното производство твърди, че има и качеството на „трето лице“, тъй като производството по ч.гр.д.№6346/2015г. по описа на СГС, ТО е образувано по подадена от него жалба и следователно молбата за отмяна изхожда от страна в това производство, т.е. не е налице хипотеза, при която приложение да намира разпоредбата на чл.340 ГПК. Даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.303 ГПК е принципно и се отнася до всяка молба за отмяна на решение, постановено от окръжен съд по реда на чл.435 ГПК, независимо дали жалбоподателят е имал качеството „длъжник“ или качеството „трето лице“ за изпълнителния процес.
Ирелевантно е и обстоятелството на какво основание е подадена молбата за отмяна – даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване се отнася до всички, посочени в разпоредбата на чл.303 ГПК основания, като се основава, както е посочено и в обжалваното разпореждане, на същността на производството за отмяна, представляващо способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, поради което приложното му поле следва да бъде ограничено до решения, които формират сила на пресъдено нещо по правния спор. И доколкото с решението на СГС, ТО, VI-18 състав от 15.03.2017г., постановено по ч.гр.д.№6346/2015г. и определение №8083/10.04.2018г. по същото дело, не се формира сила на пресъдено нещо по правен спор, правилно е прието, че подадената срещу тези съдебни актове молба за отмяна е процесуално недопустима.
Наличието на съдебни актове, постановени преди приемането на тълкувателно решение по тълк.д.№7/2014г. от ОСГТК на ВКС, с които молби за отмяна на решения, постановени по реда на чл.435 ГПК са разгледани по същество, не обосновава допустимостта на подадената от Л. А. Д. молба, тъй като след обявяването си тълкувателното решение е задължително за всички съдилища, включително за тричленни състави на ВКС, които са поддържали друго становище.
Ирелевантно да допустимостта на молбата е и обстоятелството, че първоначално подадената молба за отмяна е допълнена и уточнена с последваща, доколкото и в молба с вх.№6132/20.06.2018г. се иска отмяна на решението на СГС от 15.03.2017г. по ч.гр.д.№6346/2015г. и определение №8083/10.04.2018г. по същото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №97, постановено на 04.07.2018г. от председателя на Първо ГО при ГК на ВКС.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: