Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
София, 05.02. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1970/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С решение № 20 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 187/2014 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил решение № 1999 от 09.12.2013 г. по гр. д. № 187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от В. П. П. и Ю. Д. П. срещу К. Т. К. иск за ревандикация на апартамент с идентификатор …………. по КККР на [населено място], основан на две придобивни сделки – дарение и покупко-продажба, и ответникът е осъден да предаде владението върху процесния недвижим имот.
С определение № 454 от 11.10.2019 г. касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ответника К. Т. К. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, за да се провери правилността на решението в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен и до размера на оставащата 1/3 ид. ч. на едно от заявените от ищците основания, а именно договор за покупко-продажба на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент, поради несъобразяване на силата на пресъдено нещо на решение № 941/27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която за нищожен като сключен при липса на съгласие от страна на С. К. е прогласен договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. №…/2008 г., за 1/3 ид. ч. от спорния имот.
В. П. П. и Ю. Д. П. – ищци по делото и ответници по жалбата, не са взели становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба от 27.12.2012 г. ищците, сега ответници по касация, твърдят, че по време на брака им съпругът В. П. П. придобил от касатора К. Т. К. и съпругата му С. Г. К., чрез дарение, обективирано в н. а. № … от 17.11.2008 г., т. …., рег. № …, нот. д. №…/2008 г., 1/3 ид. ч. от ревандикирания апартамент, както и че двамата съпрузи съвместно са придобили от същите лица чрез покупко-продажба, обективирана в н. а. № … от 21.11.2008 г., т. ……, рег. № ………, нот. д. № ……../2008 г., останалите 2/3 ид. ч. от процесния имот. Твърдят също, че въпреки отправените няколко покани ответниците не са освободили имота и продължават да го владеят и към момента на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. С протоколно определение от 19.09.2013 г. Пловдивският окръжен съд, комуто делото е препратено по подсъдност от Пловдивския районен съд /гр. д. № 21939/2012 г./, прекратил образуваното пред него гр. д. № 187/2013 г. по направено заявление за отказ от иска спрямо С. Г. К., за която по делото са налице данни, че е починала на 11.12.2008 г., а с решение № 1999 от 09.12.2013 г. уважил иска.
След постъпване на касационната жалба в Пловдивския апелативен съд с протоколно определение от 14.05.2014 г. делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд /първоначално гр. д. № 18487/2013 г. на Пловдивския районен съд/, образувано по искове на К. К. и сина му Т. К. срещу В. П. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие от страна на К. К., както и от вече покойната негова съпруга С. К., за установяване нищожност на дарението на 1/3 ид. ч. и на продажбата на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС срещу К. К. е уважен, от фактическа страна апелативният съд приел за установено осъществяването на двете разпоредителни сделки, с които съпрузите К. изцяло са отчуждили процесния имот в полза на ищеца до размера на 1/3 ид. ч. и в полза общо на двамата ищци – съпрузи, на възмездно основание по време на брака им, до размера на 2/3 ид. ч. Прието е за установено още, че дарението е било изповядано лично в присъствието на ответника К. К., като по отношение на съпругата си същият е действал като пълномощник по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието. Прието е, че при покупко-продажбата ищецът В. П. е действал като пълномощник на К. К. и съпругата му по силата на нотариално заверено като подпис и съдържание пълномощно от К. в лично качество и като пълномощник на С. К., с което изрично е бил овластен да договаря сам със себе си.
Изрично във въззивното решение по преюдициалния въпрос за нищожността на сделките, предмет на отделния съдебен процес, въззивният съд приел, че с решение № 34 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 659/2016 г. Пловдивският апелативен съд окончателно е потвърдил решение № 941 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. в частта, с която предявените от К. и Т. К. искове за нищожност на дарението на 1/3 ид. ч. от ревандикирания апартамент са отхвърлени. Приел също така, че със същото решение от 23.02.2017 г. Пловдивският апелативен съд е обезсилил решение № 941 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. К. срещу В. П. иск за нищожност на договора за покупко-продажба до размера на собствената му 1/3 ид. ч. от апартамента поради липса на съгласие, като делото е върнато на друг състав на Пловдивския окръжен съд с указания за конституиране в процеса на съпругата на ответника П. като задължителен другар. Прието е, че при новото разглеждане на делото в частта по иска за нищожност на договора за покупко-продажба до размера на 1/3 ид. ч. от недижимия имот, с решение № 322 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1082/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на 26.09.2018 г., е отхвърлен окончателно искът за нищожност на покупко-продажбата до размера на 1/3 ид. ч.
На база на така разгледаните доказателства и приетите за установени чрез тях факти, апелативният състав в обжалваното сега решение от правна страна приел, че фактическите състави на дарението на 1/3 ид. ч. и на покупко-продажбата на 2/3 ид. ч. от процесния ревандикиран имот са доказани, поради което искът по чл. 108 ЗС в установителната му част се явява изцяло основателен, след което преминал към разглеждане на претенцията и в осъдителната й част – дали ответникът владее имота, която също намерил за доказана.
Обжалваното решение е неправилно.
За да се уважи един иск за защита на собствеността с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта – предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане в ответника и, че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице една от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен. По първия елемент от фактическия състав на ревандикационния иск ищецът носи тежестта да докаже своето право на собственост върху предмета на иска. Това става обикновено с представянето на някой от легитимационните актове за собственост.
В разглеждания случай в исковата молба ищците се позовават и представят договор за дарение, сключен с н. а. № ……… от 17.11.2008 г., т…………, рег. № ………, нот. д. № ………../2008 г., на 1/3 ид. ч. от ревандикирания апартамент, и договор за покупко-продажба, сключен с н. а. №…….. от 21.11.2008 г., т. …………, рег. № ……………, нот. д. № ………../2008 г., на останалите 2/3 ид. ч. от имота. Прехвърлители по двата договора са ответникът по иска К. К. и съпругата му С. К. /починала/.
В защитата си по същество срещу предявения иск ответникът К. К. е оспорил валидността на сделките и по-конкретно на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № …/2008 г. Във въззивното производство се е позовал на наличието на гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд с предмет предявени от него и от Т. К. К. /другия наследник по закон на С. К./ искове за прогласяване нищожност на договорите за дарение и за покупко-продажба, с които ищците доказват правото си на собственост. Ответник по делото първоначално е В. П. П..
Видно е от приложеното гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, че с решение № 941/27.05.2015 г. е прогласен за нищожен като сключен при липса на съгласие договорът за покупко-продажба по н. а. № ………./21.11.2008 г. в частта, с която С. Г. К., представлявана от пълномощника В. П. П. /преупълномощен/ е продала на В. П. П. своята 1/3 ид. ч. от процесния имот. Решението в тази част е обжалвано от ответника В. П., но въззивната жалба № 17868/16.06.2015 г. е върната поради неотстранени нередовности. Разпореждането за връщане № 6193/16.07.2015 г. е влязло в сила като необжалвано – съобщението е връчено на процесуалния представител на страната адв. Ат. А. на 30.07.2015 г. и в указания едноседмичен срок не е подадена частна жалба.
С решението по гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд са отхвърлени искът на К. К. за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № ……../2008 г., в частта, с която К. К. е продал на В. П. своята 1/3 ид. ч. от апартамента, както и исковете на К. К. и Т. К. в качеството им на наследници по закон на С. Г. К., и на К. К., за прогласяване нищожността на договора за дарение, сключен с н. а. № …../2008 г. В тази част решението е потвърдено с решение № 195/09.11.2015 г. по в. гр. д. № 462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, което обаче е обезсилено с решение № 250/22.11.2016 г. по гр. д. № 908/2016 г. на ВКС, ІV-то г. о., и делото е върнато на апелативния съд, за да се конкретизира петитумът по отношение на основанията, на които се основават исковете. След връщането на делото апелативният съд постановил решение № 34/23.02.2017 г. по гр. д. № 659/2016 г., с което потвърдил решението по гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете за нищожност на дарението. Въззивното решение в тази част не е обжалвано от ищците К. К. и Т. К., които са получили съобщения на 27.02.2017 г., и е влязло в сила. В частта по иска на К. К. за нищожност на договора за покупко-продажба на 1/3 ид. ч. първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за конституиране като ответник на Ю. Д. П. – съпруга на ответника В. П., в качеството й на задължителен необходим другар. След изпълнение на указанията първоинстанционният съд постановил решение № 322/12.03.2018 г. по гр. д. № 1082/2017 г., с което отхвърлил иска за нищожност на покупко-продажбата за 1/3 ид. ч. от К. К., а по отношение на Т. К. производството е прекратено. В първата част това решение е потвърдено с решение № 109/07.06.2018 г. по в. гр. д. № 242/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, съобщено на К. К. на 11.06.2018 г., а на В. и Ю. П. – на 03.07.2018 г., влязло в сила като необжалвано.
Изложеното развитие на процесуалното правоотношение по исковете за нищожност налага извода, че с влязло в сила решение № 941/27.05.2015 г. по гр. д. № 1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд /влязло в сила след като въззивната жалба на ответника В. П. е върната и разпореждането не е обжалвано/ договорът за покупко-продажба по н. а. № ……/2008 г. е прогласен за нищожен в частта, с която С. Г. К. е продала на В. П. П. собствената си 1/3 ид. ч. от процесния имот. Това решение е задължително за страните по него, а това са настоящият ищец В. П. /тогава ответник/ и настоящият ответник К. К. /тогава ищец/. Неговата сила на пресъдено нещо обаче се разпростира и обвързва и неучаствалата съпруга на купувача Ю. Д. П., тъй като по спора за нищожност на договора за покупко-продажба съпрузите са необходими другари и поради това решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи. Поради нищожността си разпореждането, извършено от С. К. със собствената й 1/3 ид. ч. от процесния имот, не е произвело вещно-прехвърлителен ефект и купувачът по него В. П., а следователно и съпругата му Ю. П. не са придобили /в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. – отм./ правото на собственост за 1/3 ид. ч. То се е запазило в лицето на прехвърлителката, а след смъртта й е преминало към наследниците й по закон – съпруга К. К. и сина Т. К..
Следователно ищците не се легитимират за собственици на 1/3 ид. ч. и искът за ревандикация по отношение на нея се явява неоснователен, тъй като не е доказан първият елемент от фактическия състав на иска. В тази част въззивното решение е неправилно по причина, че въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение в частта, с която искът за нищожност на договора за покупко-продажба е прогласен за нищожен за 1/3 ид. ч. от имота, и следва да бъде отменено, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия спорът ще бъде решен по същество, като искът в тази част бъде отхвърлен. Останалите 2/3 ид. ч., произхождащи от разпореждането с договора за дарение и с договора за покупко-продажба, валидно са прехвърлени в патримониума на ищците и те се легитимират за техни собственици. Другите елементи от фактическия състав на ревандикационния иск също са доказани – с гласни доказателства /показанията на св. Д. Д. и Т. К. – л. 101 по гр. д. № 187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд/ и обясненията на ответника по реда на чл. 176 ГПК, дадени в съдебното заседание на 19.09.2013 г. /л. 35 по същото дело/ е установено, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание. В тази част искът правилно е уважен и въззивното решение ще бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищците имат право да получат 2/3 от сторените от тях разноски за производството във всички инстанции, а ответникът има право на 1/3. Видно от данните по делото, разноските на ищците възлизат общо на 3 206 лева, от които дължими са им 2 137.34 лева, а разноските на ответника възлизат общо на 587.10 лева, от които са му дължими 195.70 лева. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски за всички инстанции в размер на 1 941.64 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 20 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 187/2014 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 1999 от 09.12.2013 г. по гр. д. № 187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която К. Т. К. е осъден да предаде на В. П. П. и Ю. Д. П. владението на 1/3 ид. ч. от апартамент с идентификатор …………. по КККР на [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П. и Ю. Д. П. срещу К. Т. К. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/3 ид. ч. от апартамент № 69, находящ се на десетия етаж в жилищна сграда – блок № 8, вход А, в [населено място], комплекс „Г.”, с административен адрес: [улица], с площ от 106.21 кв. м., състоящ се от три стаи, трапезария и готварна, при граници и съседи: ап. 68 на С., отдолу – ап. 61 на Т. и ап. 70 на С., ведно с избено помещение № 13 с площ от 13.30 кв. м. при граници и съседи: мазе № 12 на Б., коридор и мазе № 14 на К., ведно с таванско помещение № 2 с декларирана площ от 7.40 кв. м. при граници и съседи: таван № 1 на К., коридор, таван № 3 на Г., както и 1.24% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………. по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, ап. 69, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ………….., с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документ 106.21 кв. м., с прилежащи части: изба № 13 – 13.30 кв. м., таван № 2 – 7.40 кв. м. и 1.24% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – …………, ………….., под обекта – ………………, над обекта- няма.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение № 20 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 187/2014 г. на Пловдивския апелативен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която К. Т. К. е осъден да предаде на В. П. П. и Ю. Д. П. владението на 2/3 ид. ч. от гореописания апартамент.
ОСЪЖДА К. Т. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. П. П. и Ю. Д. П. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 941.64 /хиляда деветстотин четиридесет и един лв. и 64 ст./ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: