2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 10.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4809/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274,ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба с вх. № 36838/09.12.2019 г. от В. Р. П. чрез адв. А. Ш. срещу определение № 2326/13.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2514/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърден отказ на нотариус Н. Б. за извършване на нотариалнo удостоверяване във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот между Д. С. П. и В. Р. П., обективиран в постановление от 15.10.2019 г., акт № …….., том …, рег. № ……, н. д. № ………/2019 г.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението към нея се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли е посредством представените косвени доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, да бъде установен фактът на изпълнение на парично задължение в размер на 22 800 евро, която сума е посочена като продажна цена за имота, описан в нотариалния акт за продажба от 05.08.2009 г., и съобразно с тези доказателства да бъде доказано сбъдването на отлагателното условие, обективирано в посочения нотариален акт, за придобиване на собствеността от купувача Д. С. П. – твърди се противоречие с решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/ 2015 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/ 2011 г. на ВКС, III-то г. о., и определение № 347/28.06.2018 г. по т. д. № 716/2018 г. на ВКС, I-во т. о.;
2. С какви доказателства и доказателствени средства следва да бъде доказано сбъдването на отлагателно условие при договори за покупко-продажба, сключени под отлагателно условие – твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
За да постанови обжалваното постановление, с което е отказал да извърши нотариалното удостоверение във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, нотариусът е приел, че липсва декларация с нотариално удостоверен подпис и отбелязана в имотния регистър към Службата по вписванията – [населено място], издадена от надлежен представител на „ЩАЙНЕР ЕНД ПАРТНЕРС ИММОИНВЕСТ“ ООД – продавач по договора, сключен с н. а. № …/05.08.2009 г., въз основа на която да се установи, че се е осъществило договореното отлагателно условие, а именно собствеността да премине в патримониума на купувача Д. С. П. в момента, в който същият плати изцяло договорената продажна цена за имота, предмет на продажбата. Прието е, че Д. П. не се легитимира за собственик на продаваните от него на В. Р. П. 4/6 ид. ч. от имота, тъй като транслативният ефект на договора за продажба от 2009 г. не е настъпил.
По жалба с вх. № 31709/28.10.2019 г. от Д. П. и В. П. е образувано в. ч. гр. д № 2514/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. Производството е приключило с определение № 2326/13.11.2019 г., с което отказът е потвърден. В мотивите на обжалваното определение съдът е намерил, че от представените 3 бр. платежни нареждания с дати 17.12.2012 г., 12.03.2013 г. и 17.04.2013 г. не се установява плащане на сумата от 4 800 евро по договор за покупко-продажба от 05.08.2009 г., тъй като в тях е отразено плащане по предварителен договор от 09.10.2008 г. Същевременно от съдържанието на договора за покупко-продажба от 05.08.2009 г. не се установява подписване на предварителен договор за имота. Единствено от платежно нареждане с дата 17.04.2013 г. е констатирано извършено заплащане по нот. акт, който не е индивидуализиран, нито е посочено имуществото, за което се отнася плащането. В своите изводи съдът е посочил още, че по смисъла на договореностите изпълнението на паричното задължение в размер на 4 800 евро е обвързано с едноседмичен срок от издаването на разрешението за ползване, като такова е издадено с дата 03.01.2011 г., а плащанията са извършени приблизително две години по-късно.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав на ВКС, I-во г. о., счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Първият поставен въпрос безспорно е обуславящ изхода на спора и общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване е налице. Не е налице обаче твърдяната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решаващият съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, на която жалбоподателят се позовава. В цитираната практика е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Такова се изисква при главното и обратното доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.
В настоящия случай жалбоподателят е следвало да проведе пълно и главно доказване по отношение на факта на настъпване на отлагателното условие, имащо за предмет парично задължение – такова доказване, което да доведе до несъмнен извод по факта на извършване на плащанията в уговорения размер и срок. Решаващият съд подробно е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната в съвкупност, като е достигнал до извода, че отлагателното условие не се е осъществило, защото от представените косвени доказателства – платежни нареждания, не се установяват плащания по нотариалния акт от 05.08.2009 г., а направените плащания са осъществени две години след издадено разрешение за строеж, като този период съществено се разминава с договорения 1-седмичен срок в договора за покупко-продажба от 05.08.2009 г. Т. е. изводът на въззивния съд е, че представените платежни нареждания не установят без съмнение главния факт, а за да бъде доказан този факт, е необходима несъмненост по отношение на неговото съществуване.
Вторият поставен въпрос не е обусловил изхода на спора, защото въззивният съд не е застъпил становище по отношение на това чрез какви доказателства и доказателствени средства може да бъде установено сбъдването на отлагателното условие, даже напротив допуснати и обсъдени са всички представени от молителя доказателства. Съдът е извършил преценка на всяко едно от тях поотделно и в тяхната съвкупност и е заключил, че от представените доказателства не може да бъде установено по несъмнен начин, че твърдяното отлагателно условие се е осъществило. Предвид липсата на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване, настоящият състав не следва да се произнася по наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2326/13.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2514/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.