2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 14.10. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2472/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определение № 149 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 2472/2019 г. състав на ВКС, І-во г. о., в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК е оставил без разглеждане молба вх. № 7731 от 27.08.2018 г., уточнена с молба вх. № 70317/18 от 29.10.2018 г., подадена от Г. А. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 323 от 31.03.2008 г. по в. гр. д. № 2191/2007 г. на Варненския окръжен съд, и прекратил производството по молбата за отмяна.
Със същото определение молителката е осъдена да заплати на С. Я. Я. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева и е отказано да се присъдят разноски на ответниците А. П. А., М. П. Б., Я. П. И. и П. М. Д. по съображения, че не са представили доказателства да са сторили такива.
С молба вх. № 6719/23.07.2019 г. адв. Т. П.- пълномощник на А. А., М. Б., Я. И. и П. Д., е поискала изменение на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК в частта за разноските. Към молбата е приложено заверено копие на договор за правна защита и съдействие № 343717 от 17.04.2019 г. за заплатена в брой сума по договора в размер на 2 400 лева или по 600 лева за всеки един от упълномощителите. Поддържа се, че договорът за правна защита и съдействие е бил представен по делото заедно с отговора на молбата за отмяна, поради което се иска присъждането на сторените разноски.
С отговор вх. № 8109 от 24.09.2019 г. молителката е оспорила допустимостта на молбата по съображения, че същата е просрочена, както и нейната основателност по съображения, че процедурата по чл. 248, ал. 1 ГПК допуска допълване на решение, но не и на определение за прекратяване на производството, каквото е постановеното в случая, както и че не е представен списък на разноските. Въведено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК в частта за разноските не е просрочена, тъй като, видно от отбелязването от съдебния служител, до ответниците по молбата за отмяна /сега молители/ не е било изпратено съобщение за постановеното определение. Така за тях не е започнал да тече срок /в случая едноседмичен/, в който те могат да подадат молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Неоснователно е и възражението, свързано с вида на постановения акт – на изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските подлежи всеки съдебен акт, с който приключва делото в съответната инстанция, независимо дали същият е решение /както е посочено в чл. 248, ал. 1 ГПК/ или определение. Молбата обаче е неоснователна на друго основание.
Искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като молбата не се допуска до разглеждане по същество, за да е допустимо, следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание. В този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски, за да е на свой ред и основателно искането за присъждането им. Пропускът на ответника по молбата да ангажира до този момент доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. В този смисъл е съдебната практика в производствата по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, която поради аналогичност на случаите следва да намери приложение и в хипотеза като настоящата: определение № 157 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. на ВКС, І-во г. о., и определение № 9 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 1092/2018 г. на ВКС, І-во г. о., както и посочените в тях определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о.
В разглеждания случай в отговора на молбата за отмяна е записано, че се прилага адвокатско пълномощно /макар такова да не е приложено/, но не и договор за правна защита и съдействие, а и до приключване на закритото заседание, проведено на 04.07.2019 г., ответниците по молбата /сега молители/, не са представили доказателства за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение. При това положение искането им за изменение на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, с което е отказано присъждането на разноски по съображения, че не са представени доказателства за заплащането им, се явява неоснователно и ще бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6719/23.07.2019 г., подадена от адв. Т. П. като пълномощник на А. П. А., М. П. Б., Я. П. И. и П. М. Д., за изменение на определение № 149 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 2472/2019 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: