7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 04.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4584 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по подадена от П. И. В. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 38 от 3.11.2017 г. по гр. д. № 181/2017 г. на Етрополски районен съд в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот №………, съставляващ друга селскостопанска територия, пета категория, с площ 1,346 дка, намиращ се в местността „Г.”, [населено място], [община], потвърдено с решение № 186 от 18.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 4/2018 г. на Софийски окръжен съд.
В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа се, че с решение № 49 от 17.01.2019 г. по гр.д. № 268/2018 г. на Етрополски районен съд, влязло в сила на 27.02.2019 г., спорът за собствеността върху процесния имот е решен по начин, противоположен на този, обективиран във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Излага съображения, че според задължителните указания, обективирани в т. 5 от № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, противоречие между две съдебни решения като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право, в конкретния случай – правото на собственост върху недвижим имот №………, съставляващ друга селскостопанска територия, пета категория, с площ 1,346 дка, намиращ се в местността „Г.”, [населено място], [община]. Претендират се направените по делото разноски.
В писмения си отговор ответниците по молбата Д. В. И. и Ц. Д. В. считат същата за основателна. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците по молбата М. И. Т., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В. не изразяват становище.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, като с определение №234/16.12.2019г. същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо /т.5 на ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК/.
В настоящия случай в производството по гр.д.№181/2017г. по описа на Етрополския районен съд е разгледан предявеният от Д. В. И. и Ц. Д. В. срещу М. И. Т., П. И. В., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В. иск за делба на земеделски земи, върху които с решение №16-1 от 10.08.1998г. на ОСЗ-Е. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. В. Ц. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. По реда на чл.341, ал.2 ГПК по искане на П. И. В. в делбата е включен недвижим имот, представляващ друга селскостопанска територия от 1.346 дка, пета категория, местност „Г.“, [населено място], [община], Софийска област, представляваща имот №……… по картата на землището, при граници: имот №……….. – ливада на наследници на И. В. Ц. и имот №………. – ливада на наследници на Н. Н. Л., правото на собственост върху който е възстановено на наследниците на И. В. Ц. с решение №12-1/20.02.1998г. на ОСЗ-Е.. С постановеното на 03.11.2017г. и влязло в сила на 07.05.2019г. съдебно решение имотът, включен в производството по искане на П. И. В., е допуснат до делба при квоти 18/90 ид.части за П. В., 18/90 ид.части да М. И. Т., 9/90 ид.части за Д. В. И., 9/90 ид.части за Ц. Д. В., 9/90 ид.части за Ц. Х. Д., 9/90 ид.части за В. Х. Д., 6/90 ид.части за Т. Д. В., 6/90 ид.части за И. Г. В. и 6/90 ид.части за В. Г. В..
С решение №49/17.01.2019г., постановено по гр.д.№268/2018г. по описа на Етрополския районен съд, влязло в сила на 27.02.2019г., е признато за установено по отношение на Д. В. И., Ц. Д. В., М. И. Т., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В., че П. И. В. е собственик по давностно владение, наследство, отказ от наследство и дарение на недвижим имот, представляващ друга селскостопанска територия от 1.346 дка, пета категория, местност „Г.“, [населено място], [община], Софийска област, представляваща имот №……… по картата на землището, при граници: имот №……… – ливада на наследници на И. В. Ц. и имот №………. – ливада на наследници на Н. Н. Л..
Налице е пълна идентичност на лицата, участвали в производствата по двете дела.
Налице е идентичност и на правния въпрос за принадлежността на правото на собственост върху имот №……, който е включен в предмета и на двете искови производства – производството по предявения установителен иск за признаване правото на собственост и първата фаза на делбеното производство, в която съдът се произнася по въпроса налице ли е съсобственост и между кои лица, както и какви са правата им в съсобствеността, т.е. по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на делба.
В двете производства обаче този въпрос е разрешен по различен начин, поради което следва да се приеме, че е налице поддържаното основание за отмяна, предвидено в чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а именно наличие на две влезли в сила съдебни решения, които разрешават противоречиво въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имот №………….
От събраните по гр.д.№181/2017г. по описа на Етрополския районен съд и по гр.д.№268/2018г. по описа на Етрополския районен съд доказателства се установява, че с решение №12-1/20.02.1998г. на ОСЗ-Е. на П. И. В., М. И. Т., Д. В. И., Ц. Д. В., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В., в качеството им на наследници на И. В. Ц., е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху друга земеделска територия с площ от 1.346 дка, пета категория, в местността „Г.“, землището на [населено място], [община], Софийска област, представляваща имот №…….. по картата на землището.
Според данните, съдържащи се в удостоверение за наследници №40/03.08.2016г., издадено от кметството на [населено място], И. В. Ц. е починал на 21.06.1979г. и оставил пет деца – дъщеря М. И. Т., дъщеря С. И. Х., син П. И. В., син Г. И. В. и син В. И. В.. С. И. Х. е починала на 04.02.2005г. и като наследници по закон е оставила син Ц. Х. Д. и син В. Х. Д.. Г. И. В. е починал на 29.03.2002г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Т. Д. В., син И. Г. В. и син В. Г. В.. В. И. В. е починал на 30.11.2014г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Ц. Д. В. и дъщеря Д. В. И..
Видно от удостоверение №25/01.12.1989г., издадено от Етрополския районен съд, Г. И. В. се е отказал от наследството, останало му от Ц. Генчева Ц. и И. В. Ц., като отказът е вписан в специалната книга на съда на 30.11.1989г. Обстоятелството, че отказът е произвел предвиденото в чл.52 ЗН правно действие не е оспорено по делото. Доказателства отказът да е бил предхождан от извършване на действия по приемане на наследството по делото не са представени.
На 25.01.1990г. по реда на чл.483, ал.2 ГПК /отм./ е съставен констативен нотариален акт №…, том .., н.д.№../1990г., с който С. И. Х., В. И. В., М. И. Т. и П. И. В. са признати за собственици на основание давностно владение, наследство и отказ от наследство върху дворно място от 1200кв.м., извън регулационния план на [населено място], имащо селищен характер, при съседи от четири страни КЗС, заедно с построените в него къща, плевня и лятна кухня, при равни права на всеки един от тях.
На 08.03.1990г. /н.а.№.., том .., н.д.№…/1990г./ М. И. Т. е дарила на брат си П. И. В. ? идеална част от дворното място и построените в него сгради, за което на 25.01.1990г. по реда на чл.483, ал.2 ГПК /отм./ е съставен констативен нотариален акт №.. по н.д.№../1990г.
На 25.11.1999г. /н.а.№.., том .., рег.№…, дело №../1999г./ С. И. Х. и В. И. В. са дарили на брат си П. И. В. общо ? идеална част от същото дворно място и построените в него сгради.
От представената по гр.д.№268/2018г. скица №К./31.10.2017г. се установява, че имот №……. , находящ се в землището на [населено място], е застроен с три постройки – къща с площ от 47кв.м., стопанска сграда с площ от 77 кв.м. и друга жилищна сграда с площ от 18кв.м., като този имот по данните в скицата е идентичен с имота, описан в н.а.№../1990г., н.а.№../1990г., н.а.№../1999г. Същите данни се съдържат и регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд за землището на [населено място] по партидата на имот №.., открита на 11.08.2000г., копие от която е представено по гр.д.№268/2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че правото на собственост върху имот №……., находящ се в землището на [населено място], принадлежи на П. И. В., като същото не е подлежало на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила имотът не е представлявал земеделска земя по смисъла на този закон.
Съображенията за това са следните:
Когато по делата е представен констативен нотариален акт за установяване на правото на собственост върху недвижим имот, съставен преди влизане на ЗСПЗЗ в сила и влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1, , изр. 5 ЗСПЗЗ), пред съда в производство по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е отнесен за решаване спор относно титулярството на правото на собственост, в основата на който е въпросът подлежал ли е имотът на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Изводът за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността в такова производство следва да бъде направен въз основа на цялостна преценка на доказателствата, събрани в производството по двете дела в тяхната съвкупност и при съобразяване на изразените от страните становища.
Обстоятелството, че сградите в имота са съществували към 1990г., не се оспорва от страните, поради което съдържащата се в н.а. №…/1990г. констатация на изпълняващия нотариални функции районен съдия, че към момента на съставянето на акта имотът е застроен с къща /жилищна сграда/, плевня и лятна кухня следва да се приеме за вярна. Следователно към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила имотът е имал селищен характер и не е подлежал на възстановяване по реда на този закон.
По делото не съществува спор, че имот №…… е принадлежал на общия наследодател И. В. Ц., който е починал през 1979г. Не е оспорен и извършеният през 1990г. отказ на Г. И. В. от наследството на неговия баща.
Поради това за вярна следва да бъде приета и съдържащата се в н.а.№ …/1990г. констатация, че към момента на съставянето на акта като собственици на имота на основание изтекла в полза на наследодателя придобивна давност, наследство и отказ от наследство се легитимират посочените в акта лица.
И след като придобилите права върху останалото след смъртта на И. В. Ц. наследство лица са прехвърлили притежаваните от тях ? идеални части от имота на П. И. В., който в качеството си на наследник притежава останалата ? идеална част, следва да се приеме, че имотът не е съсобствен – същият е индивидуална собственост на молителя П. И. В..
Това обосновава наличие на основание за отмяна на решението, с което имотът е допуснат до делба като неправилно.
Разноски в полза на молителя не следва да се присъждат, тъй като имотът е включен в делбената маса по гр.д.№181/2017г. по негово искане и делбата е допусната въз основа на представените от него доказателства. Ответниците по молбата не са станали причина за образуването на производството по това дело, нито са обжалвали решението, постановено по гр.д.№268/2018г. В случая приложение следва да намери установеното в чл.78, ал.2 ГПК правило, според което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Действително, както вече беше посочено по-горе, производството по гр.д.№181/2017г. по описа на Етрополския районен съд е образувано по подадена от Д. В. И. и Ц. Д. В. искова молба, в която обаче искане за допускане до делба на имот №………. не е включено. Напротив, имотът е включен в делбената маса по искане на П. И. В., която след като се установява, че този имот е идентичен с придобития от него по наследство и дарение имот, е предявил иск за установяване, че имотът е негова изключителна собственост. В производството по гр.д.№268/2018г. по описа на Етрополския районен съд Д. В. И. и Ц. Д. И. изрично са заявили, че не оспорват така предявения иск, като отговорът на исковата молба е подписан лично от тях и адвокатска защита в това производство не е била ангажирана, съответно разноски не са били претендирани.
В производството по настоящето дело Д. В. И. и Ц. Д. И. са ангажирали адвокатска защита, но единствено по причина, че в молбата за отмяна, подадена от П. И. В., се претендира присъждане на направените разноски както в настоящето производство, така и в производството по гр.д.№181/2017г. Това е видно от съдържанието на подадения от тях отговор на молбата за отмяна, в която изрично заявяват, че не оспорват същата, с изключение на претенцията за разноски, в който смисъл е и развитата от техния процесуален представител теза в отговора и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Неоснователен е доводът на молителя, че разноски му се дължат, тъй като Д. В. И. и Ц. Д. И. са оспорили подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд по гр.д.№181/2017г. по допускане на делбата и по този начин са оспорили претенциите му върху имот №……….. Действително Д. В. И. и Ц. Д. И. са подали отговор на касационната жалба, посочена по-горе, но отговорът съдържа доводи, свързани с особеностите на касационното обжалване, в хода на което не е съществувала възможност да бъдат събрани и обсъдени непредставените по предвидения в ГПК ред доказателства за правата на П. И. В..
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.307, ал.4 ГПК решение №38/03.11.2017г., постановено от Етрополския районен съд по гр.д.№181/2017г., потвърдено с решение №186/18.05.2018г. по в.гр.д.№4/2018г. по описа на Софийския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №219/07.05.2019г., постановено по гр.д.№3689/2018г. на Второ ГО на ВКС, в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между П. И. В., М. И. Т., Д. В. И., Ц. Д. В., Ц. Х. Д., В. Х. Д., Т. Д. В., И. Г. В. и В. Г. В. на недвижим имот, представляващ друга селскостопанска територия от 1.346 дка, пета категория, местност „Г.“, [населено място], [община], Софийска област, представляваща имот №……. по картата на землището, при граници: имот №……… – ливада на наследници на И. В. Ц. и имот №…….. – ливада на наследници на Н. Н. Л., при квоти: 18/90 ид.части за П. В., 18/90 ид.части да М. И. Т., 9/90 ид.части за Д. В. И., 9/90 ид.части за Ц. Д. В., 9/90 ид.части за Ц. Х. Д., 9/90 ид.части за В. Х. Д., 6/90 ид.части за Т. Д. В., 6/90 ид.части за И. Г. В. и 6/90 ид.части за В. Г. В..
ОСЪЖДА П. И. В. на основание чл.78, ал.2 ГПК да заплати на Д. В. И. и Ц. Д. В. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: