2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 27.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4384/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общината гр. Несебър , срещу въззивното решение № І-66/08.07.2019 г. по в. гр. д. № 647/2019 г. на Бургаския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решение № 31/13.02.2019 г. по гр. д. № 382/2018 г. на Несебърския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Общината гр. Несебър, че „Ученически отдих и спорт” ЕАД София е собственик на поземлен имот с идентификатор ……….. по кадастралната карта на [населено място] с площ от 3 932 кв. м., стар номер …, кв. …, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при посочени съседи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, поради което е допустима.
От ответника по касация – ищец по делото, не е получен писмен отговор.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, застроен с две масивни сгради като част от почивна база „Р.-Стара З.”- бивш пионерски лагер на Окръжния народен съвет Стара З., находящ се в [населено място], която била апортирана в капитала на ищцовото дружество „Ученически отдих и спорт” ЕООД, понастоящем ЕАД, въз основа на решение на Министерския съвет № …/20.12.2004 г. за обявяване на имоти публична държавна собственост за имоти частна държавна собственост. Тъй като част от терена бил актуван като общинска собственост с акт за общинска собственост № …/14.04.2006 г., налице бил правен интерес от предявяване на иска за собственост.
В съответствие с характеристиката на заявения придобивен способ като деривативен, въззивният съд изследвал дали праводателят на ищеца- държавата, е била собственик. В тази насока въззивният съд проследил представените по делото актове, установяващи организирането на отдиха и спорта на населението и отговорните за това структури.
Така, с постановление № 38/07.05.1974 г. на Министерския съвет и Централния съвет на българските професионални съюзи е било предвидено да се продължи изграждането на единна система за отдих и туризъм и към държавните стопански комплекси „Отдих и туризъм“ да остане материалната база за отдих и туризъм от типа почивни домове и санаториуми. Организирането на отдих и туризъм на учащите се е възложено на Изпълнителните комитети на Окръжните народни съвети, Министерството на народната просвета и Комитета за наука, технически прогрес и висше образование. С постановление № 169/31.12.1975 г. на Министерския съвет са определени райони за организиране на детски, ученически лагери по черноморското крайбрежие съгласно приложение, в което за Бургаски окръг – Несебър /вкл. Р./, са предвидени 3 800 места за ученици и 1 200 места за студенти. Министерството на народната просвета, Комитетът за наука, технически прогрес и висше образование и Изпълнителните комитети на Окръжните народни съвети е следвало да организират в определените райони лагери, като постепенно изграждат масивна база въз основа на единни проекти и устройствени решения. Съгласно извлечение от ПМС № 151/04.08.1993 г. регионалните звена „Ученически лагери” преминават на финансиране чрез Министерство на науката и образованието. Представен е протокол от 10.09.1993 г. в изпълнение на ПМС № 151/1993 г., между [община] и Министерството на науката и образованието за преминаване на регионални ученически лагери [населено място] на финансиране чрез министерството. Със Заповед № РД-14-33/13.12.1993 г. е открит Национален център за ученически отдих и туризъм /НЦУОТ/ при Министерството на образованието и науката като юридическо лице със седалище София. Със заповед № РД-14-110/29.12.1998 г. на министъра на образованието и науката НЦУОТ е преобразуван в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт /НЦУОТС/ като държавно обслужващо звено – юридическо лице. Със заповед № РД-14-100/24.11.1999 г. се сливат НЦУОТС и регионални центрове за ученически отдих и туризъм, сред тях и Стара З., като всички активи и пасиви на преобразуваните юридически лица преминават към НЦУОТС. Със заповед № РД-14-122/14.12.2001 г. се сливат НЦУОТС и квалификационно-възстановителен център София в Национален център за отдих, възстановяване и спорт.
С Решение № 1005/20.12.2004 г. на Министерския съвет имоти публична държавна собственост са обявени за частна държавна собственост /съгласно приложение № 1 и 2/ и е решено министърът на образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на база недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях /съгласно приложение № 1/. Съгласно приложение № 2 и списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на еднолично търговско дружество, под № 133 е регионално звено Стара З.,т обл. Бургас, общ. Несебър, [населено място], имот с площ 36.18 дка, 6 масивни сгради и 7 бунгала.
Съгласно решение № 1/27.01.2005 г. по ф. д. № 14268/2004 г. на Софийския градски съд въз основа на приетото от Министерския съвет решение е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, като капиталът на дружеството е формиран от апортирани от държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, описани в чл. 8 от учредителния акт. Видно от учредителен акт на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД – чл. 8, капиталът на дружеството е образуван от непарични вноски, представляващи право на собственост върху недвижимо и движимо имущество съгласно приложение № 2 към т.т. 1 и 4 от Решение № 1005/20.12.2004 г. на МС, като под № 133 е включена почивна база „Р. – Стара З.“, находяща се в [населено място], общ. Несебър, обл. Бургас, състояща се от 6 сгради, 7 бунгала и земя, с обща площ на имота 36 180 кв. м. С Решение № 3/10.02.2006 г. по ф. д. № 14268/2004 г. на Софийския градски съд е вписана промяна в обстоятелствата, като е променена правната форма на дружеството и същото е вписано като еднолично акционерно дружество „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. Със заповед № РД-09-376/16.03.2005 г. е наредено НЦУОТС да предаде на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД владението върху имуществото – непарична вноска в капитала, заедно с всички документи. Представена е сметка 201, съгласно която в баланса на „УОС“ ЕАД е включена земя 36.18 дка – Р., Стара З., сметка 203/1 с включен актив библиотека, клуб, блок 6, столова и кухня, блок 1, 2, 3, 4 и 5, 2 бр. бунгала, портал. Съгласно извлечение от инвентарна книга в инвентара на дружеството към 31.12.2017 г. са включени блок 1-6, клуб, столова и кухня, библиотека, дата на придобиване 16.03.2005 г.
Съгласно протоколно решение № 21/12.09.1958 г. на ИК на ОНС [населено място] са определени терените за устройство на пионерски лагери на Х., Старозагорски и П. окръзи и е постановено отчуждаването да се извърши по спешност за сметка на инвеститорите. Към този момент имотите са имали земеделски характер и са били включени в ТКЗС. С протокол № 28/25.11.1958 г. е взето решение от ИК на ОНС [населено място] за изплащане на ТКЗС [населено място] на обезщетение в размер на 47 600 лева за отчуждения имот. През 1963 г. е одобрен регулационен план на [населено място], в разписния списък към който имотите били записани на ТКЗС. Въззивният съд приел, че процедурата по отчуждаването на терените, протекла на основание чл. 55а ЗПИНМ /отм./, е завършена по силата на взетите решения, като изплащането на обезщетението касае облигационни отношения между собственика и държавата. Не е спорно, че в отчуждения терен е извършено мащабно строителство, като по този начин е реализирано мероприятието, за което е било предвидено отчуждаването – построени са спални блокове, кухня, столова, 2 бунгала, игротека с клуб, библиотека, лятна къпалня, будка, спортна площадка.
Като се позовал на заключение на вещо лице, след проследяване на регулационните планове на [населено място] от 1963 и 1988 г., въззивният съд приел, че процесният терен попада в терена на пионерския лагер Стара З., актуван с актове за държавна собственост № …/19.02.1960 г. и № …../16.01.1990 г., от което заключил, че този имот е част от апортирания в капитала на ищеца и последният е станал негов собственик.
Въззивният съд приел за неоснователно възражението, че ответната община е станала собственик на процесния имот на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА – имотът обслужва курортни нужди, а такива не са предвидени в посочената разпоредба. Освен това актът за общинска собственост № …. е издаден на 14.04.2006 г., когато действа разпоредбата на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, според която не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество – в случая имотът е включен в капитала на „Ученически отдих и спорт” ЕАД и се води по баланса му, поради което не може да премине в собственост на общината, а освен това имотът не е отписан от актовите книги за държавна собственост. Наред с изложеното въззивният съд посочил и това, че от всички събрани по делото доказателства, вкл. и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, е установено, че имотът е задоволявал потребностите на летуващите от цялата страна и предимно на учениците от Старозагорски окръг. Въззивният съд се позовал на решение № 11/25.09.1997 г. по конст. д. № 4/1997 г. на Конституционния съд на РБ, че критериите за определяне на понятието „национална значимост“ са от компетентността на законодателя, а определение на понятието „обект с национално значение“ се съдържа в пар. 5, т. 62 от ДР на ЗУТ, според която това е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет. Като се позовал на разпоредби от Закона за народната просвета /ЗНП – отм./ и Правилника за прилагане на ЗНП /отм./, въззивният съд посочил, че националният детски комплекс [населено място] е държавно обслужващо звено по смисъла на чл. 33а, ал. 1 ЗНП /отм./ и чл. 11, ал. 4 ППЗНП /отм./ с финансиране чрез Министерството на образованието и науката. Оттук съдът заключил, че не се касае за обект по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, който да има местно значение или да е предвиждано такова, поради което и възражението на [община] в тази насока е неоснователно.
Въззивният съд намерил за неоснователно позоваването от ответника и на пар. 42 от ПЗР на ЗОбС, тъй като процесният имот никога не е бил предвиждан за обществени и благоустройствени мероприятия за съответната община – налице са множество еднопосочни доказателства, че още от самото начало, с плана от 1963 г., теренът е бил отреден за устройване на пионерски лагери за ученически отдих и туризъм на ученици от страната, в частност на Старозагорски окръг.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси: 1. подлежат ли на отчуждаване по реда на ЗПИНМ /отм./ имоти, които не са включени в чертите на населено място, не са урегулирани /предвидени за застрояване или застроени/, а представляват лозе и нива; 2. предназначението на имота „за пионерски лагер” към 1991 г. попада ли в обхвата на понятията за здравно, образователно, културно, битово, спортно или комунално обслужване по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съответно за обществени и благоустройствени мероприятия на общините по смисъла на пар. 42 от ПЗР на ЗОбС и при какви предпоставки; 3. към кой момент следва да бъде направена преценката дали имот държавна собственост се трансформира в общински въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, респективно пар. 42 от ПЗР на ЗОбС; 4. необходим ли е нарочен акт или определени действия от държавен или общински орган за настъпване на трансформацията на правото на собственост от държавна в общинска въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, респективно необходимо ли е съставянето на акт за общинска собственост, за да бъде завършен фактическият състав по трансформацията на правото на собственост от държавна в общинска въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА; 5. към кой момент следва да се направи преценката за наличието на хипотезите по пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА.
За да постави първия въпрос /подлежат ли на отчуждаване по реда на ЗПИНМ /отм./ имоти, които не са включени в чертите на населено място, не са урегулирани /предвидени за застрояване или застроени/, а представляват лозе и нива/, касаторът поддържа, че към датата на съставяне на акта за държавна собственост № …./19.02.1960 г. имотът е бил земеделски, включен е в границите на [населено място] по-късно с регулационния план от 1963 г., поради което отчуждаването не е станало по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./, както е приел въззивният съд в противоречие на Постановление № 7/14.05.1971 г. на Пленума на ВС; според касатора ако се приеме наличие на отчуждаване, то следва евентуално да е по реда на чл. 101 ЗС, но в този случай е налице незавършен фактически състав поради липса на разрешение /решение/ на Министерския съвет, поради което и държавата не е станала собственик на имота. Поддържаното противоречие не е налице, тъй като поставеният въпрос не е разгледан и разрешен в Постановление № 7/14.05.1971 г., което е посветено на въпросите за оценката на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужди или отредени за мероприятия по ЗПИНМ /отм./. Освен това касаторът няма интерес да поддържа довод за липса на валидно отчуждаване в полза на държавата, тъй като самият той черпи правата си от отделянето на общинската собственост от държавната, като се позовава на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР на ЗОбС.
По втория въпрос /предназначението на имота „за пионерски лагер” към 1991 г. попада ли в обхвата на понятията за здравно, образователно, културно, битово, спортно или комунално обслужване по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съответно за обществени и благоустройствени мероприятия на общините по смисъла на пар. 42 от ПЗР на ЗОбС и при какви предпоставки/ касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 232/23.11.2012 г. по гр. д. № 154/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; решение № 10/20.03.2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; решение № 178/15.05.2010 г. по гр. д. № 68/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; решение № 191/26.02.2008 г. по гр. д. № 356/2007 г. на ВКС, V-то г. о.
Според първото решение спорният имот е бил отреден по регулационния план за „почивни станции и крайморски парк” и е прието, че това отреждане представлява обществено и благоустройствено мероприятие на общината и задоволява потребности с общинско значение, независимо че населеното място е крайморски град и почивните станции, както и зелените площи около тях, се посещават от курортисти от цялата страна; обратното разбиране води до правно неприемливия извод, че в курортните градове всички имоти, обслужващи почиващите, са държавна собственост, което не съответства на целта на въведеното през 1991 г. със ЗМСМА разделение на собствеността на държавна и общинска. Разглежданият по настоящото дело случай разкрива специфика, която го отличава от посочената съдебна практика, поради което същата не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Тя се изразява в това, че върху процесния имот е изграден ученически лагер като част от имущество, обособено за задоволяване нуждите на специфична група от населението и с предназначение детски и ученически отдих и туризъм. Така обособено, имуществото е предмет на специална правна регламентация, проследена в обжалваното решение. Тази специфика е мотивирала въззивния съд да приеме, че не се касае за обект по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, който да има местно значение и на това основание да премине в собственост на общината.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 10/20.03.2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., според което критериите за отделянето на общинската собственост от държавната в хипотезите на пар. 7, т.т. 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА са: за какво се ползва имотът, какво е предназначението му и кой субект го ползва към момента на влизане в сила на разпоредбата през 1991 г. Това, че следва да се съобрази моментът на влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г., е прието и в решение № 178/15.05.2010 г. по гр. д. № 68/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., както и в решение № 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., посочено в касационната жалба. От същите критерии е изхождал и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение.
Не обосновава допускане на касационно обжалване и позоваването на решение № 191/26.02.2008 г. по гр. д. № 356/2007 г. на ВКС, V-то г. о., според което общините – правоприемници на ГНС, не са активно легитимирани по предявените искове за собственост върху бивши пионерски лагери или почивни станции от местно значение, предвидени за задоволяване курортните нужди на инвестиралата средства за построяването им община; за тях може да претендира само общината, на чиято територия се намират. Този съдебен акт може да намери приложение при спор между различни общини, докато в разглеждания случай спорът е между еднолично акционерно дружество, в чийто капитал е апортиран спорният имот като частна държавна собственост, и общината, на чиято територия имотът се намира.
По третия въпрос /към кой момент следва да бъде направена преценката дали имот държавна собственост се трансформира в общински въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, респективно пар. 42 от ПЗР на ЗОбС/ касаторът се позовава на решение № 238/19.03.2010 г. по гр. д. № 4989/2008 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 178/15.05.2010 г. по гр. д. № 68/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 898/08.01.2010 г. по гр. д. № 691/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., които са израз на трайната практика на ВКС, че предпоставките на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на държавната собственост в общинска следва да са налице към момента на влизане на закона в сила – 17.09.1991 г. Въззивният съд не е процедирал в отклонение от тази съдебна практика, защото разпоредбите, които регламентират отделянето на общинската собственост от държавната, следва да се тълкуват не изолирано, а във връзка с разпоредбата на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, според която не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. В разглеждания случай е установено, че при влизане в сила на ЗМСМА базите за ученически отдих и туризъм са били част от имуществото на създадените като юридически лица /към Окръжните съвети „Народна просвета” – също юридически лица/ окръжни мероприятия „Лагери и ученически туризъм” като една от структурите – праводател на ищцовото дружество /по данни в представената от ищеца справка, по чието приемане като доказателство по делото ответникът по иска, сега касатор, не е възразил/. А щом към посочения релевантен момент имуществото се е водело по баланса на предприятие с държавно имущество, то налице е била пречка същото да премине в собственост на общината на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. По приложението на пар. 42 от ПЗР на ЗОбС касаторът не се е позовал на съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи.
Четвъртият въпрос /необходим ли е нарочен акт или определени действия от държавен или общински орган за настъпване на трансформацията на правото на собственост от държавна в общинска въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, респективно необходимо ли е съставянето на акт за общинска собственост, за да бъде завършен фактическият състав по трансформацията на правото на собственост от държавна в общинска въз основа на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА/ е поставен във връзка с мотивите към обжалваното решение, че спорният имот не е отписан от актовите книги за държавна собственост. По него се поддържа противоречие с решение № 249/11.08.2009 г. по гр. д. № 1233/2007 г. на ВКС, І-во г. о., според което съставянето или несъставянето на актове за държавна или общинска собственост не води до вещноправни последици; актовете са само констативни, а не пораждат права; правото на собственост в хипотезите по пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА преминава от държавата в общините по силата на закона, а не е обусловено от изпълнение на процедурата по отписване от книгите за държавна собственост и съставяне на акт за общинска собственост. Това решение не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът, който е поставен във връзка с него, се основава на допълнително съображение на въззивния съд за неоснователност на възраженията на ответната община, а не е свързан с решаващ извод, който да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
По петия въпрос /към кой момент следва да се направи преценката за наличието на хипотезите по пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА/ касаторът обосновава противоречие на въззивното решение с решение № 779/06.01.2011 г. по гр. д. № 1723/2009 г. на ВКС, І-во г. о. Според него нормата на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА съставлява изключение от правилото на алинея първа, но също като нея визира един и същи момент-влизането на ЗМСМА в сила; само ако към този момент е налице една от алтернативно посочените в пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА предпоставки, общината не придобива право на собственост; конститутивното действие на пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА-придобиване на собствеността от общината по силата на закона, настъпва само при липса на предвидените в хипотезата на ал. 2 юридически факти. Както се посочи при отговора на третия въпрос, при влизането в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. спорният имот е бил част от имуществото на предприятие с държавно имущество, поради което е била налице правна пречка същият да премине в собственост на общината.
На последно място касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Поддържа, че приложното поле на ЗПИНМ /отм./ е само за имоти, които са в границите на населените места, а процесният имот е бил част от лозе или нива извън строителните граници на [населено място], поради което прилагането на градоустройствен закон е очевидно неправилно; по отношение на поддържаната от касатора възможност за отчуждаване, а именно чл. 101 ЗС, въззивният съд не е изложил мотиви; очевидно неправилно е и прилагането на правни норми, влезли в сила по-късно от датата, на която следва да се направи преценката за наличието или липсата на предпоставките по пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА- към датата на влизане в сила на закона на 17.09.1991 г. в сила е бил Законът за народната просвета от 1948 г., отм. с ДВ, бр. 86/18.10.1991 г., и въз основа на неговите правни норми е следвало да се извърши преценка; Законът за устройство на територията е приет повече от 10 години по-късно от влизане в сила на ЗМСМА.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Както се посочи при отговора на първия въпрос, касаторът няма интерес да поддържа довод за липса на валидно отчуждаване в полза на държавата, тъй като самият той черпи правата си от отделянето на общинската собственост от държавната, поради което по една част от обоснованите от него пороци на въззивното решение /във връзка с приложението на ЗПИНМ – отм. и чл. 101 ЗС/ касационното обжалване не може да се допусне на основание очевидна неправилност. Останалите изтъкнати пороци са свързани с изложените като допълнителни съображения на въззивния съд за неоснователност на възраженията на ответника /сега касатор/, поради което и по тях не може да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-66/08.07.2019 г. по в. гр. д. № 647/2019 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: