2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 10.02. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3314/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 175/22.05.2019 г. по в. гр. д. № 655/2018 г. Пернишкият окръжен съд, след частична отмяна на решение № 31/16.10.2018 г. по гр. д. № 38/2015 г. на Трънския районен съд, отхвърлил предявения от В. М. Н. срещу М. Х. М. иск за прогласяване нищожността на нотариално завещание, оформено с н. а. № .., том …, рег. № …….., дело № …/2013 г., с което П. М. Н. завещал на М. Х. М. цялото си движимо и недвижимо имущество; допуснал делба на поземлен имот пл. № … по плана на [населено място], за който е отреден УПИ …-… от кв. .., и на земеделски земи, между съделители и при квоти: по 1/6 ид. ч. за В. М. Н., В. М. Н. и К. М. Н. и 3/6 ид. ч. за М. Х. М., а делбата на поземлен имот пл. № ……, за който е отреден УПИ….-…. от кв. … по плана на с. с., застроен с двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., ведно с мазе от 50 кв. м. и таван от 80 кв. м., и стопанска сграда със застроена площ 15 кв. м., е допусната между съделители и при квоти: по 142/1 361 ид. ч. за В. М. Н., В. М. Н. и К. М. Н. и 935/1 361 ид. ч. за М. Х. М..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от В. М. Н., В. М. Н. и К. М. Н., които искат то да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Ответницата по касация М. Х. М. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че съделителите В., В. и К. Н. са наследници по закон на О. А. Б., починала на 01.12.1973 г., и М. /М./ С. Б. /Н./, починал на 12.06.2001 г., на М. М. Н., починал на 02.05.2012 г., и Д. М. /М./ Н., починала на 29.08.2016 г., и на П. М. Н., починал на 24.09.2013 г. Посочените съделители са внуци на О. и М. Б., деца на М. и Д. Н. и племенници на П. Н..
По делото е установено, че УПИ …-…. от кв. … по плана на [населено място] и земеделските земи, възстановени с решения на поземлената комисия [населено място], произхождат от М. С. Б. /Н./ и О. А. Б. /М. Н./. Установено е също, че към 1938 г. в имот пл. № …. попадат няколко имота, сред които и имот пл. № ….. На 27.01.1999 г. с н. а. № …/1999 г. М. С. Б. продал на сина си П. М. Б. парцел …-…….. от кв. … с площ от 510 кв. м., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда. С н. а. № …/19.09.2008 г. П. Н. бил признат за собственик по наследство и давност на УПИ …-…. от кв…., застроен с полумасивна жилищна сграда на 60 кв. м. и стопанска сграда. За собственици на същия имот с н. а. № …/31.10.2013 г. на основание давностно владение и наследство били признати и съделителите В., В. и К. Н..
С нотариално завещание от 04.09.2013 г. П. М. Н. завещал на съделителката М. М. – дъщеря на жената, с която живеел на съпружески начала, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на своята смърт.
С молба рег. № 893 от 04.09.2015 г. /п. кл. от 02.09.2015 г., на л. 79 от първоинстанционното дело/ съделителят В. Н. предявил срещу съделителката М. М. инцидентен установителен иск за нищожност на завещанието поради липса на съгласие /правно валидна воля/ у завещателя – основание по ч. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тъй като същият нееднократно е споделял, че понеже няма собствени деца, иска имотът да остане на децата на неговия брат, който е вложил много собствени пари за къщата, че никога не е изявявал желание или споделял намерение да прави завещание в полза на друго лице, а към 2013 г. бил в много тежко здравословно състояние – страдал от рак на белите дробове и не можел да разговаря, често думите му били несвързани и неясни, и не можел да разбира свойството и значението на своите постъпки. Въпреки че бил грамотен – четял и пишел, на завещанието е положен отпечатък от пръст, вместо подпис. Предвид това обстоятелство не била спазена разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗНсл, поради което завещанието било нищожно и на основание чл. 42, б. „б” вр. чл. 24, ал. 2, изр. 3-то и ал. 3 ЗНсл /уточняваща молба рег. № 1524 от 20.11.2017 г., п. кл. от 17.11.2017 г., на л. 281 от първоинстанционното дело/.
Въз основа на така въведените обстоятелства, на които се основава инцидентният установителен иск, въззивният съд приел, че същият намира своята правна квалификация в чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и в чл. 42, б. „б” вр. чл. 24, ал. 3 ЗНсл /неправилно посочено чл. 42, ал. 3 ЗНсл/.
Въззивният съд приел, че липсват доказателства за липсата на съгласие за извършване на завещанието като едностранна правна сделка. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приел, че завещателят е имал категорично и ясно намерение да извърши завещателно разпореждане, в резултат на което да прехвърли на ответницата М. М. след своята смърт правата върху притежаваното от него движимо и недвижимо имущество. Няма данни върху формиране на волята му да е било упражнено насилие. От показанията на свидетелите З. П., О. Г., Н. М. и Д. С. се установява по категоричен начин, че завещателят е имал намерение да завещае притежаваното от него имущество на дъщерята на жената, с която живял на семейни начала и отглеждал като свое дете – ответницата М.. Това свое намерение и желание завещателят е споделил с цитираните свидетели и изрично отново потвърдил пред св. С. непосредствено преди съставянето на нотариалното завещание. Съдът посочил, че се позовава на показанията на цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си и /освен св. М./ са дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица. Показанията на св. М. са на заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, но съдът им дал вяра в тази им част, доколкото кореспондират с показанията на останалите, незаинтересовани свидетели. Като допълнителен аргумент изтъкнал и това, че липсват други доказателства, които да ги опровергават. Освен че кореспондират помежду си, съдът посочил, че свидетелските показания кореспондират и с констатациите на неоспорената от страните медицинска експертиза, от която се установява, че към 04.09.2013 г. – датата на съставяне на завещанието, макар и с увредено общо здравословно състояние поради напредналото онкологично страдание – карцином на белия дроб, няма данни за количествени и качествени нарушения на съзнанието на завещателя, мисловният процес не е бил засегнат, поради което завещателят е разбирал свойството и значението на акта на завещанието. В резултат на изложеното съдът формирал извод за доброволност и осъзнаване на извършеното завещателно разпореждане.
Въззивният съд приел, че не е доказано и второто основание за нищожност на завещателното разпореждане, което завещателят подписал чрез полагане на отпечатък от десния си палец. Посочил, че само в хипотеза, при която липсва подпис на завещателя, е необходимо той да укаже причината за това, а нотариусът само да отбележи неговото изявление преди прочитането. В тази хипотеза изявлението на завещателя замества неговия подпис. Настоящият случай не е такъв и в него се касае за завещание, извършено при спазване изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗНсл. Завещанието е подписано от завещателя чрез слагане на отпечатък от десния палец, в който случай не се изисква да бъде посочена причината за това. Ето защо непосочването на такава причина не прави завещанието недействително.
С оглед изложеното въззивният съд заключил, че съставеното нотариално завещание е действително и е породило присъщото си правно действие – след смъртта на завещателя същото легитимира ответницата М. за собственик на 510/1 361 ид. ч. /неправилно посочени 501/1 361 ид. ч./ от УПИ ….-……. от кв. …. с площ от 1 361 кв. м. и построените в него сгради и за собственик на 3/6 ид. ч. от процесните земеделски земи и УПИ ….-… от кв. 1 с площ от 2 000 кв. м. Въззивният съд приел, че страните са съсобственици и на УПИ …-…… от кв. ……., тъй като не е доказано по делото към датата на смъртта на завещателя той да е бил негов изключителен собственик, не е доказано и децата на неговия брат- съделителите В., В. и К. да са изключителни собственици на имота. При тези данни въззивният съд отхвърлил иска за нищожност на завещателното разпореждане и допуснал делба на земеделските земи и на УПИ …-… от кв…. при квоти по 1/6 ид. ч. за В., В. и К. Н. и 3/6 ид. ч. за М. М., а делбата на УПИ …-… от кв. … допуснал при квоти по 142/1 361 ид. ч. за В., В. и К. Н. и 935/1 361 ид. ч. за М. М..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите:
1. Полагането на отпечатък от десния палец на завещателя приравнено ли е на подписване на нотариалното завещание – поддържа се противоречие с решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о. С този съдебен акт касационното обжалване е допуснато по въпроса за предпоставките, при наличие на които извършващият нотариална сделка може да положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване. Прието е, че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка, същата е валидна. Следователно, поставеният от касаторите въпрос е различен от този, разрешен в обжалваното решение, поради което и не се констатира да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не съдържат разрешение на поставения въпрос и цитираните в касационната жалба решение № 75/15.06.2017 г. по гр. д. № 2750/2016 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на ВКС, І-во г. о. Освен това по въпроса е налице съдебна практика – решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г. на ВКС, II-ро г. о., в което е разгледана хипотеза на нотариално завещание, подписано от завещателя чрез слагане отпечатък от десния палец. Посочено е, че законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец или от друг пръст, ако такъв няма. Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика.
2. Вторият въпрос е: валидно ли е нотариално действие по извършване на нотариално завещание, когато при недъг, свързан с трайно увреждане на здравето на завещателя, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец, в документа не са отбелязани причините за извършването на удостоверяването на този начин. Касаторите се позовават на решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., но то не съдържа разрешение на поставения въпрос. С него е прието, че ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Същото разрешение е прието и в решение № 75/15.06.2017 г. по гр. д. 2750/2016 г. на ВКС, ІV-то г. о. /на него касаторите се позовават в касационната жалба/ – според него при извършване на нотариалното удостоверяване при невъзможност да се положи отпечатък от десния палец, следва да се положи отпечатък от друг пръст, като се отбележи причината за това. Следователно, причините за извършване на нотариалното удостоверяване чрез полагане на отпечатък следва да се посочат, само ако не може да се постави отпечатък от десния палец, какъвто не е разглежданият в настоящата хипотеза случай. Решение № 621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на ВКС, І-во г. о., посочено в касационната жалба, също не съдържа разрешение на поставения въпрос- в него е разгледан случай, при който пълномощното е било подписано с ръкописен подпис. По въпроса обаче е налице съдебна практика – цитираното в предходния абзац решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г. на ВКС, II-ро г. о., според което завещанието не е недействително поради неуказване на причината, поради която не е положен подпис, а е поставен отпечатък. Въззивното решение не противоречи, а е в съответствие с тази практика. Ето защо не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
3. Третият въпрос е: следва ли завещателят свободно и по своя воля да изложи устно волята си пред нотариуса, който да я запише. Сочи се противоречие с определение № 101/26.02.2019 г. по гр. д. № 3043/2018 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 322/02.11.2011 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. За да поставят този въпрос, касаторите сочат, че от показанията на свидетелите Д. С. и Г. Д. се установявала такава поредност на извършените при съставяне на завещанието действия, която противоречала на чл. 24, ал. 2 ЗНсл, а именно съгласието на завещателя било дадено след прочитането на нотариалния акт. Това твърдение за нищожност на завещанието не е въведено от ищеца по инцидентния установителен иск нито в молбата от 04.09.2015 г., нито в уточняващата молба от 20.11.2017 г., и по него въззивният съд не се е произнесъл. Ето защо този въпрос не е обусловил изхода на спора и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
4. Четвъртият въпрос е: при съставянето на нотариално завещание следва ли завещателят да изяви устно своята воля и нотариусът да я запише така, както е изявена. Поддържа се противоречие с решение № 88/09.07.2018 г. по гр. д. № 4176/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 191/22.01.2019 г. по гр. д. № 287/2018 г. на ВКС, І-во г. о. Както се посочи в предходния абзац, такова основание за нищожност на завещанието не е сред обстоятелствата, на които се основава инцидентният установителен иск, поради което и по този въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
5. Петият въпрос е: длъжен ли е съдът съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона. По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 9/25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, І-во г. о. При поставянето на този въпрос касаторите сочат, че въззивният съд непълно е квалифицирал предявения иск, като е пропуснал въведеното основание за нищожност на нотариалното завещание по чл. 42, б. „б” вр. чл. 24, ал. 2 ЗНсл; че никой от свидетелите, присъствали при съставянето на завещанието, не твърди завещателят да е изявил своята воля на нотариуса и той да я е записал; че според свидетелите нотариусът не е имал със себе си компютър, на който да е записвал волята на завещателя, нито принтиращо устройство, на което да е разпечатил написаното, а оспореното завещание е написано на компютър, което опорочава изцяло процедурата и прави завещателното разпореждане нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма; че след като нотариусът не е имал нужната техника, няма как да е съставил завещанието в дома на ответницата М.; че по делото е опровергана изобщо необходимостта от полагане на пръстов отпечатък, тъй като завещателят е бил грамотен, не е имал двигателни проблеми на горните крайници /недъг/, като свидетелските показания за частична парализа на завещателя са изолирани – противоречат на останалите свидетелски показания и са опровергани от медицинската документация и приетата по делото медицинска експертиза. Настоящият състав намира, че първият от така изложените доводи не съответства на данните по делото, тъй като въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по основанието по чл. 24, ал. 2 ЗНсл за нищожност на нотариалното завещание, така че не се касае до пропуск на съда да се произнесе по въведено основание за нищожност. Останалите доводи всъщност са твърдения за нищожност на нотариалното завещание, които не са въведени от ищеца по инцидентния установителен иск като основания на иска, поради което не се касае до непроизнасяне от съда по доводи на страната, нито за липса на преценка на фактите, от които произтича спорното право, и на събраните по тях доказателства. Ето защо поставеният пети въпрос не е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По така поставените въпроси касаторите поддържат и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че по тях няма формирана трайна и еднопосочна практика на ВКС. Както се посочи, по въпроси №№ 3, 4 и 5 не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което не е необходимо да се изследва наличието на поддържаната специална такава. По първия и втория въпроси е налице съдебна практика- решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999 г. на ВКС, II-ро г. о. Така установената практика по приложението на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗНсл не се нуждае от промяна, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието очевидна неправилност се поддържа, тъй като според касаторите въззивното решение съдържа редица неправилни изводи: че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства завещателят е имал категорично и ясно намерение да извърши завещателно разпореждане в полза на ответницата М.; че завещателят бил отново изрично потвърдил пред св. С. своето намерение и желание да завещае на М. своето имущество, непосредствено преди съставянето на нотариалното завещание; че допълнителен аргумент за кредитиране показанията на тези свидетели, които въззивният съд поставил в основата на своето решение, е липсата на други доказателства, които да ги опровергават; неправилни били изводите на съда и относно оценката на приетата по делото медицинска експертиза.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Изложените от касаторите доводи за неправилност на формираните от въззивния съд изводи по съществото си са доводи за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Преценката дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие серия А, № 708156/27.07.2019 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 175/22.05.2019 г. по в. гр. д. № 655/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. М. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [улица], В. М. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], чл. 373, вх. Б, ап. 2, и К. М. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплатят на М. Х. М. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: