2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 50
София, 10.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 590/2020 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 573/20.01.2020 г., подадена от Ц. П. М. и С. К. М., представлявани от адв. С. Л., срещу определение № 1/10.01.2020 г. по гр. д. № 4539/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., с което е върната частна жалба вх. № 10645/10.12.2019 г. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен.
Постъпил е отговор от И. С. М., който счита частната жалба за основателна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С молба вх. № 60248/24.09.2019 г. на И. С. М. е поискал отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 169 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 4973/2017 г. на ВКС, І-во г. о., с което е допусната делба на недвижим имот между В. П. Д. и Ц. П. М. при равни квоти, искът за делба срещу С. К. М. е отхвърлен и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № …/2014 г. за собственост по давност, издаден в полза на Ц. и С. М..
С определение № 169/28.11.2019 г. по гр. д. № 4539/2019 г. състав на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., е оставил без разглеждане тази молба /както и молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК/. Посочено е, че молителят не попада в кръга на лицата по чл. 303 и чл. 304 ГПК, които могат да искат отмяна на решението, с което е допусната делба. Същият е изложил твърдения и доказателства за съсобственост не на описаните в решението имоти, а за неговите собствени имоти, за които нито е искана делба, нито е допусната такава, поради което неговите интереси не са засегнати и поставеното решение няма обвързваща сила на пресъдено нещо спрямо него. Молителят няма и качеството необходим другар в производството за делба на останалите в наследство от П. Д. имоти.
Така постановеното определение № 169/28.11.2019 г. е атакувано с частна жалба от Ц. М. и С. М.. За да постанови обжалвано определение, съставът на ВКС е приел, че жалбоподателите не са процесуално легитимирани да обжалват определението. С такава легитимация разполага само лицето, подало молбата за отмяна – И. М.. С тези мотиви частната жалба на настоящите жалбоподатели е върната като недопустима.
Частната жалба срещу това определение е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване като преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл. 307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна ВКС извършва проверка на следните предпоставки: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали същата е редовна. При липса на някоя от гореизброените положителни процесуални предпоставки молбата следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати, тъй като не се ангажира компетентността на съда. Такъв е именно и настоящият случай, в който съдът е намерил, че лицето, подало молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК не е процесуално легитимирано, поради което с определение молбата е оставена без разглеждане. Това определение има преграждащ характер, поради което правото на обжалване съществува в полза на лицето, чието право на отмяна е осуетено – последното е упражнено от молителя И. М., но не и от Ц. М. и С. М.. Обстоятелството, че са им изпратени съобщения за преграждащото определение № 169/28.11.2019 г. и им е указано, че имат възможност да го обжалват, не поражда в тяхна полза право на жалба.
Ето защо, като е върнал частната жалба срещу определение № 169/28.11.2019 г. по гр. д. № 4539/2019 г., съставът на Върховния касационен съд е постановил правилно определение. Частната жалба срещу него е неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Ц. П. М. и С. К. М. срещу определение № 1/10.01.2020 г. по гр. д. № 4539/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: