4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 125
София, 09.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2341/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5185/23.05.2018 г., подадена от [фирма] [населено място], представлявано за нуждите на процеса от адв. Г. А., срещу определение № 237 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 3911/2017 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което касационната жалба на дружеството срещу въззивно решение № 881 от 06.06.2017 г. по в. гр. д. № 805/2017 г. на Варненския окръжен съд е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено при условията на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в приложимата за случая редакция /ДВ, бр. 50/2015 г./.
Иска се отмяна на обжалвания акт с довод, на първо място, че при недопустимост като порок на въззивното решение, изтъкнат от касаторите, ограничението за цена на иска не се прилага. Изтъква се още, че с владелческите искове се защитава владението като част от правомощията, включени в правото на собственост, ерго защитава се самото вещно право, така ограничението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 50/2015 г./ не важи спрямо тях. Навежда се още, че в случая цената на иска би следвало да се определи от данъчната оценка на целия имот, а не от тази на въведената като спорна реална част от 477 кв. м. На последно място се твърди, че приложената по делото данъчна оценка била невярна – неправилно имотът бил деклариран и остойностен като земеделски или незастроен, затова се прилага към жалбата сега нова данъчна оценка, според която, дори да се приеме, че искът е с предмет само реалната част от 477 кв. м., данъчната й стойност възлиза на 5 361.48 лв.
Ответникът по частната жалба П. Н. Д. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с писмен отговор оспорва нейната основателност.
Частната жалба е в срок, подадена е от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима, но разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на ВКС, II-ро г. о., е приел, че съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 50/2015 г./ не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., като в тази категория спадат и решенията, постановени по искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС за защита на владението като фактическо състояние. Цената на тези искове се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. т. 2 ГПК, като се равнява на 1/4 от приложената по делото данъчна оценка на недвижимия имот от 11 661.20 лв. и възлиза на 2 915.30 лв.
Фактическите и правни констатации на състава на ВКС, II-ро г. о., изцяло се споделят от настоящия състав на касационния съд.
С решение № 881 от 06.06.2017 г. по в. гр. д. № 805/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 563 от 15.02.2017 г. по гр. д. № 7809/2016 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу П. Н. Д. иск по чл. 75 ЗС /според приетата от въззивния съд правна квалификация – чл. 76 ЗС/ за предаване владението върху ПИ с идентификатор 10135.3513.1913. В мотивите към съдебния акт е прието, че предмет на спора са 477 кв. м. Прието е също, че ПИ с идентификатор 10135.3513.1913 произхожда от ПИ с идентификатор 10135.3513.611.
В изпълнение на указанията на първата инстанция ищецът е представил данъчна оценка на ПИ с идентификатор 10135.3513.611 с площ от 477 кв. м. на стойност 11 661.20 лв. /л. 63/.
Касационната жалба е подадена по пощата на 13.07.2017 г. и заведена в деловодството на окръжния съд на 17.07.2017 г.
Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в приложимата редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 50/2015 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая не е предявен иск за собственост по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1. ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ и въззивното решение не попада в обхвата на изключенията, предвидени в разпоредбата, за които ограничението за цена на иска не се прилага. Противно на твърденията на жалбоподателя, съдебната практика приема еднозначно, че чрез исковете по чл. 75 и 76 ЗС /посесорни искове/, се защитава владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, без да се изследва в производството по тях кому принадлежи вещното право, независимо от факта, че тези искове са на разположение и на собственика на недвижимия имот /решение № 11 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 234/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 124 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, II-ро г. о./. Когато собственик предявява иск по чл. 75 или 76 ЗС, той се брани срещу смутеното упражняване на фактическата власт, включително отнемането й, правото му на собственост не става предмет на делото и сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността му не се формира, докато изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ визира искове за собственост и други вещни права /т. н. петиторни искове/, и то в тесен смисъл – т. е. такива, при които принадлежността на вещното право става част от предмета на делото, каквито са исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК. Цената на иска по чл. 75 или 76 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК, която разпоредба е специална и се равнява на 1/4 от стойността на вещното право, определена на база на данъчната оценка, а когато такава няма – на база на оценка за пазарната му стойност /определение № 320 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 4675/2017 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 179 от 27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 4019/2017 г. на ВКС, II-ро г. о./.
Не се споделя доводът, че в случая цената на иска следва да се определи от данъчната стойност на целия имот. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а предмет на делото е спорното материално право или спорната част от него, която се въвежда в процеса от ищеца с исковата молба. В случая с исковата молба ясно и безсъмнено е поискана защита на упражняваната фактическа власт върху 477 кв. м., като именно върху тях, според твърденията на ищеца, фактическата власт е била оспорена чрез отнемането й от ответника.
Несъстоятелен е и доводът за невярна данъчна оценка, представена пред районния съд. Ищецът е този, който е представил по делото данъчна оценка за 477 кв. м., която кореспондира с твърденията в исковата молба. Недопустимо е представяне пред касационната инстанция на нова данъчна оценка предвид на това, че цената на иска се стабилизира поначало към момента на предявяването му или, по изключение, към момента на изменение на размера му по реда на чл. 214 ГПК, като остава непроменена до приключване на производството във всички възможни инстанции и не може да се преизчислява за нуждите на касационното обжалване /в т. см. мотивите към ТР № 3/2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Отделно от това представената за първи път сега данъчна оценка касае имот от 23 058 кв. м. на обща стойност 1 036 687.70 лв., при цена за кв. м. от 44.96 лв., но с идентификатор 10135.3513.1890, т. е. имот с идентификатор, различен от този, предмет на делото, а пред касационната инстанция на етапа проверка за допустимост на касационна жалба спорове за идентичност на имот са недопустими.
Не се споделя в практиката на ВКС и твърдението, че когато порокът на въззивното решение е недопустимост, то се допуска до касационно обжалване без оглед на цената на иска /определение № 474 от 21.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4405/2015 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 11 от 08.01.2013 г. по ч. гр. д. № 771/2012 г. на ВКС, III-то г. о./.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 237 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 3911/2017 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: