О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2727/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Ж. Р. Н. е обжалвал решение № 17 от 16.01.2019 г. по в. гр. д. № 1441/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 297/2018 г. на Радневския районен съд за извършване на делба на недвижими имоти по реда на чл. 353 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационното обжалване, поради което е допустима.
От ответниците по касация Д. К. Г., И. М. Д., К. В. Х., С. М. К., И. Г. Н., М. Н. Ж., Г. Н. Н.-К., Е. Ж. В., Г. Л. Х., К. Ж. Х. и Ж. В. Х. не са подадени писмени отговори.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът в двете инстанции приел, че наследствените имоти следва да се разпределят между съделителите без да се тегли жребий при спазване правилата на чл. 353 ГПК. При избора на способ за извършване на делбата е съобразен големият брой на имотите, част от които могат да се разделят на нови имоти, друга част – не, но пък дяловете на съделителите са различни /по 6/36 ид. ч., 3/36 ид. ч. и 1/36 ид. ч./, което не позволява тегленето на жребий. То се явява принципно невъзможно заради различните дялове, както и неудобно поради липса на правила за разделяне на съделителите на групи и тегленето на няколко жребия по групи, без да се вземат предвид възможни други относими към делбата на имотите обстоятелства. Другият способ за извършване на делбата – изнасянето на имотите на публична продан, е свързано с множество разходи за съделителите и почти винаги загуба от цената на имотите с оглед правилата на ГПК за публичните продажби.
Въззивният съд посочил, че доводите във въззивната жалба касаят единствено и само решението, постановено по първата фаза на делбеното производство, което е влязло в законна сила и не може да бъде разглеждано отново от въззивната инстанция. Съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, в които законът разпорежда друго. Решението по първата фаза на делбата не е отменено от Върховния касационен съд по реда на чл. 303-307 ГПК и в рамките на въззивното производство окръжният съд не разполага с правомощия като на касационната инстанция за произнасяне по сочените пороци на това решение.
В касационната жалба, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е изложил доводи, че обект на делба са недвижими имоти, които веднъж вече са били поделени през 1959 г. с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 190/1959 г. на Старозагорския окръжен съд, ІV-ти гр. с-в, архивен № 3491/1961 г., поради което обжалваното въззивно решение, както и първоинстанционното решение, са нищожни и недопустими – не са налице общи вещи и съсобственост, възникнала на основание наследствени правоотношения.
По тези доводи следва да се посочи, че правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е нищожно, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в законния състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или съдът се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато в законоустановения срок не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, според която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Тя се отнася към процесуалните предпоставки за възникването /съществуването/ на правото на иск и поради това е приложима при преценката за допустимостта. В случая обаче правото на иск за делба вече е било упражнено и реализирано с допускането на делбата с влязло в сила решение № 65/07.07.2017 г. по гр. д. № 92/2016 г. на Гълъбовския районен съд по първата фаза на делбеното производство и същото не може да бъде ревизирано по повод извършването й в нейната втора фаза, каквото е настоящото производство. Ето защо изтъкнатите от касатора обстоятелства не могат да се отнесат към нито една от посочените две категории порочни съдебни решения – нищожни или недопустими, като основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване. Те не обосновават и очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, което във всички случаи следва да е относимо към предмета на спора, който е станал предмет на делото и по който се е произнесъл въззивният съд. В случая доводите за наличие на влязло в сила решение, с което делбата е извършена, по същността си касаят решението по първата фаза на делбеното производство. Дали по отношение на имотите е налице съсобственост, е въпрос, неотносим към предмета на производството във втората фаза, в която се извършва ликвидирането на съсобствеността, след като в първата фаза окончателно със сила на пресъдено нещо е установено, че е налице обща вещ, съсобствениците на вещта и дяловете им в съсобствеността. В производството по извършване на делбата касационният съд може да се произнесе само по въпроса дали решението, с което като начин на делба е избран способът по чл. 353 ГПК, е очевидно неправилно, но такива доводи не се изтъкват от касатора, а изтъкнатите са извън предмета на спора, по който се е произнесъл въззвният съд. Ето защо предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване също не е налице.
Касаторът поддържа и основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС и ВС, отразена в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС по сходни казуси. Позовава се на решение № 147/27.12.2018 г. по гр. д. № 429/2018 г. на ІІ-ро г. о., и твърди, че обжалваното решние противоречи на всички тълкувателни решения и постановления, третиращи въпросите на съдебната делба. Поставя следните въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли да се приложи влязъл в сила предходен съдебен акт, с който е уредена делбата на общи вещи на наследодателите на страни в миналото, които започват и провеждат повторен съдебен процес за делба на същите вече поделени общи вещи;
2. Какъв е обхватът на силата на пресъдено нещо на това предишно делбено производство, с което са поделени същите имоти и следва ли този обхват да е задължителен за съда, който прави втора по ред делба между правоприемниците на тези наследодатели; това решение по предходната делба има ли действие за тези наследници и правоприемници и в такъв случай налице ли е спор, който страните се опитват да пререшат и не следва ли това повторно дело да бъде служебно прекратено от съдилищата;
3. Представлява ли пречка влезлият в сила съдебен акт по отношение на първата фаза на делбата и той не е ли нищожен и недопустим, след като страните са същите в лицето на техните наследници и правоприемници и респективно имотите са същите;
4. С оглед спецификата на казуса – делба на вече поделени имоти, хипотеза, която не е уредена в нито един от относимите материалноправни и процесуалноправни закони, какво е правното значение в този случай на тази предходна делба във връзка с новата такава, която има същия предмет за разрешаване.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че цитираното решение на състав на ВКС е постановено в производство по допускане на делбата и поради това е неотносимо към производството по извършването й, каквото е настоящото. Тъй като не е направено позоваване на конкретни тълкувателни решения и постановления, касационната инстанция не може да прецени налице ли е противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика.
Не е посочена и съдебна практика от категория на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В случая поставените въпроси са извън предмет на втората фаза на делбеното производство, поради което и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 17 от 16.01.2019 г. по в. гр. д. № 1441/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: