2
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 55
София, 06.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1794/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 520 от 09.11.2017 г. по гр. д. № 1794/2017 г. състав на ВКС, I-во г. о., не е допуснал касационно обжалване на решение № 8913 от 09.12.2016 г. по гр. д. № 4492/2016 г. по описа на Софийския градски съд по жалбата на П. Л. С..
С молба вх. № 5184087/06.12.2017 г. ответниците по касация П. П. Д., В. С. С., В. С. П., Ж. П. Т., В. С. С., С. Й. С. и В. Й. П., чрез адв. В. П., са поискали допълване на посоченото определение в частта за разноски, с твърдения за своевременно заявено искане за присъждане на разноски за касационното производство и липса на произнасяне по него от касационния състав.
С отговор вх. № 5017775 от 05.02.2018 г. П. С., чрез адв. Д. П., е оспорила молбата като недопустима заради непредставен списък на разноските по чл. 80 ГПК. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като констатира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния срок от постановяване на определението, чието допълване в частта за разноски се иска, предвид неговата необжалваемост, я преценява за допустима. Не се споделят доводите на ответницата по нея за недопустимост поради непредставен списък на разноските. Страната превратно тълкува ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 8 на тълкувателни акт е посочено, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В случая страните са изправени именно пред хипотезата на допълване на съдебен акт в частта за разноските, така че списъкът не е условие за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК. Той е условие за допустимост на производството по чл. 248 ГПК само в хипотезата, когато разноски са присъдени, но се иска ревизията им от присъдилия ги съд, т. е. изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата за допълване на определение № 520 от 09.11.2017 г. се явява и основателна предвид обстоятелството, че по заявеното своевременно – с отговора на касационната жалба, искане за присъждане на разноски съставът на ВКС не се е произнесъл с посоченото определение.
По въпроса за размера на разноските в касационното производство, приключило с недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производствое е образувано по иск по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл за установяване нищожност на саморъчно завещание, но преди обявяването на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според т. 1А на което исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми. Ищците не са посочили цена на иска, внесли са държавна такса от 80 лева и нито съдът, нито ответницата са повдигали въпрос за цената, респективно – за вида на иска като оценяем или неоценяем. Искът е разглеждан от инстанциите по съществото на спора като неоценяем. В същото време по делото няма категорични данни за вида и броя на недвижимите имоти, включени в наследството, предмет на саморъчното завещание, и за тяхната данъчна оценка.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответницата по молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява частично основателно. Уговореното в договора за правна защита и съдействие от 25.04.2017 г. адвокатско възнаграждение е в размер на 1 125 лева. Заплащането му е доказано с приложеното преводно банково нареждане от 24.04.2017 г. Минималният размер на възнаграждението на адвоката за съответния вид дейност – изготвяне на отговор на касационна жалба, по неоценяем иск, определен съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ГПК от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 500 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото – иск за обявяване нищожност на саморъчно завещание, както и съдържанието на самия отговор, в който са изложени съображения както по основанията за допускане на касационно обжалване, развити в четири групи въпроси, така и по касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че сумата, до която следва да бъде намалено и присъдено като разноски адвокатското възнаграждение, е в размер на 800 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 520 от 09.11.2017 г. по гр. д. № 1794/2017 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА П. Л. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на П. П. Д., В. С. С., В. С. П., Ж. П. Т., В. С. С., С. Й. С. и В. Й. П. сумата 800 /осемстотин лв./ лева, съставляваща разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: