2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 11.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1764/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7553/25.05.2016 г. на председателя на управителния съвет на ЕС „Електроснабдяване“ [населено място], като упълномощен представител на етажните собственици, чрез адв. М. Ц., срещу определение № 1521 от 28.04.2016 г. по ч. гр. д. № 5433/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която се оставя без уважение частна жалба вх. № 122464/12.10.2015 г. срещу определение от 28.09.2015 г. по гр. д. № 12567/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба от 17.07.2015 г. за допълване на постановеното по делото въззивно решение от 03.10.2014 г.
Иска се отмяна на обжалваното определение с твърдения, че апелативният съд е нарушил пар. 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, като не е съобразил, че въззивното производство пред градския съд е образувано едва през 2010 г., следователно за срока за подаване на искане за допълване на решението е приложим чл. 250 ГПК, а не чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./. Оспорва се като незаконосъобразен и изводът, че пред районния съд не е бил предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят, с твърдение че са обуславящи, следните три, съответно уточнени с оглед правомощията на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправни въпроса: 1. при въззивно производство, образувано през 2010 г., кой ред е приложим относно срока за подаване на искане за допълване на въззивното решение – този по чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./ или по чл. 250 ГПК, предвид разпоредбата на пар. 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК; 2. дали предвидените в чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК две хипотези за началото на едномесечния срок са предоставени като алтернативни на дискрецията на страната или на съда; 3. от кой момент тече срокът за подаване на искане за допълване на съдебното решение – от момента на обявяване на определението за недопускане на касационното обжалване или от момента на съобщаване от ВКС на страната за изготвения акт.
От ответниците в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил от [фирма] чрез адв. А. Р., с който се оспорва както наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и основателността на жалбата; от Столичната община не е постъпил отговор.
ВКС, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, но производството по нея следва да бъде спряно до приключването, с обявяването на тълкувателно решение, по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, с предмет следния въпрос: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Същият въпрос се поставя и по настоящото дело, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. дело № 1764/2018 г. по описа на ВКС, I-во г. о., до приключването на тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: