ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 59
София, 07.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 455/2020 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16772 от 13.09.2019 г., подадена от Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В., Ц. Д. Ц., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н., представлявани от адв. М. Р., срещу определение № 2774 от 12.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3615/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателите искат отмяна на обжалвания съдебен акт, като са изложили доводи за неправилност на отказа на съда да присъедини прекратените дела, тъй като е в противоречие с мотивите на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
От ответниците по частната жалба не са подадени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С протоколно определение от 25.02.2019 г. по гр. д. № 3347/2013 г. Софийският градски съд оставил без уважение искането на ищците – настоящи жалбоподатели, заявени с молба от 22.02.2019 г., за присъединяване на гр. д. № 1383/2015 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав; гр. д. № 5250/2015 г. на Софийския градски съд, ГО, I-4 състав и гр. д. № 1802/2015 г. на Софийския градски съд, ГО, I-12 състав, по съображения, че въпросите, предмет на разглеждане по тях, са преюдициални, и по тях съдът ще се произнесе с постановяване на съдебен акт по разглеждания спор.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. В мотивите съдът посочил, че атакуваният съдебен акт не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези. Съединяването на дела, предвидено в чл. 213 ГПК, се преценява по целесъобразност от съда, поради което тази преценката не подлежи на инстанционен контрол, още повече че в случая делата, чието присъединяване е поискано, са прекратени. Посочено е, че такова процесуално действие като „поглъщане“ на прекратено исково производство във висящо дело, каквато последица жалбоподателите целят, процесуалният закон не познава. Използваният израз „поглъщане“ в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС има предвид идентичност в предмета на делото по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и делото по установителен иск за собственост и не се тълкува в смисъл, че едно прекратено производство по ЗКИР може да бъде съединено за общо разглеждане с висящо производство по иска за собственост. По отношение на отказа на първоинстанционния съд да приеме доказателствата, намиращи се в посочените дела, въззивният съд приел, че това определение също няма преграждащ характер и за него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване, а възможността за защита е посредством атакуване на крайния съдебен акт. С тези мотиви въззивният съд оставил частната жалба без разглеждане като недопустима.
Частната жалба срещу определението на апелативния съд е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване като преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които е предвидено изричното им обжалване. Определение, с което се оставя без уважение искането за съединяване на дела, не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и не е предвидено тяхното самостоятелно обжалване. В този смисъл е практиката на ВКС, намерила израз в определение № 60/17.03.2020 г. по ч. гр. д. № 380/2020 г. на ІІ-ро г. о. Този извод не се променя от приетото в мотивите към т. 5 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот, но предвид идентичност в установителната част на предмета на тези дела, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собстветност и в зависимост от особеностите на конкретния случай делото по него следва да се прекрати или съедини за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост.
По искането на жалбоподателите за прилагане на делата по съображения, че доказателствата по тях са от значение за висящото производство, следва да се посочи, че и в този случай определението не подлежи на обжалване. Определението по доказателствата не е преграждащо, а е по движение на делото и за него не е предвидено самостоятелното му обжалване Правилността на такова определение следва да се провери по пътя на инстанционния контрол на съдебното решение, но не и чрез самостоятелното му обжалване /определение № 364/06.06.2013 г. по ч. гр. д. № 2259/2013 г. на ВКС, ІІІ-то г. о./.
Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба срещу протоколното определение от 25.02.2019 г. на първоинстанционния съд, Софийският апелативен съд е постановил правилно определение и частната жалба срещу него ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В., Ц. Д. Ц., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н., срещу определение № 2774/12.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3615/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: