4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 13.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2448/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1828/22.05.2018 г., подадена от Т. В. В. чрез адв. В. Г., срещу определение № 132 от 16.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 115/2018 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 600 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 1445/2017 г. на Силистренския районен съд за прекратяване на производството като недопустимо.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на въззивния съд, че когато общ наследодател, извършил приживе завещания или дарения, почине по време на висящо делбено производство, искът за възстановяване на запазена част от наследство следва да се предяви във втората фаза на делбата, а не в отделно самостоятелно производство, а оттам, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.
В отделно представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК жалбоподателят се позовава на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е при наличие на висящ процес за делба да се предяви иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл в отделно производство, ако правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е възникнало след приключване на първата фаза на делбата. Навежда се противоречие с решение № 911 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I-во г. о. Навежда се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт.
Ответницата по жалбата Р. В. В. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е ангажирала писмено становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ съдебен акт на въззивен съд, така е допустима.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
Производството пред Силистренския районен съд по гр. д. № 1445/2017 г. е образувано по исковата молба на Т. В. В. срещу Р. В. В., негова сестра, за възстановяване на запазената част на ищеца от имуществото на общия наследодател В. Р. В., техен баща, починал на 20.03.2014 г., чрез намаляване до размера на 1/3 на извършеното приживе от наследодателя в полза на ответницата дарение на цялото имущество, обективирано в нотариален акт № 27 от 2005 г.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за отвод за сила на пресъдено нещо, навеждайки твърдения за наличие на влязло в сила решение № 527 от 16.02.2007 г. по гр. д. № 438/2006 г. на Силистренския районен съд, с което е допусната делба на процесното имущество при квоти 1/6 ид. ч. за ищеца и 5/6 ид. ч. за нея. Направено е и възражение за придобиване на спорната запазена част по давност, считано от постановяване на решението.
Видно е от намиращото се в кориците на делото производство по гр. д. № 438/2006 г. на Силистренския районен съд, че в производството за делба В. е оспорил действителността на дарението, като се е позовал на психично заболяване на дарителя, препятствало възможността му да разбира и ръководи действията и постъпките си, което е прието за неоснователно.
Към настоящия момент делбеното производство, след преминаването му във втората фаза на делбата, е внесено в архива на Силистренския районен съд до представане на одобрен инвестиционен проект за реалното поделяне на находяща се в имота жилищна сграда.
Производството по иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е прекратено от първоинстанционния съд с мотива за незаявяването му в срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 279 ГПК /отм./, и преклудиране на фактическото му основание от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата.
Силистренският окръжен съд не е споделил мотивите на районния съд, съобразявайки факта, че към момента на първото заседание по допускане на делбата общият наследодател е бил жив, респективно правото по чл. 30, ал. 1 ЗНсл не е било възникнало и не е могло да бъде упражнено. Но на свой ред е приел недопустимост на производството по иска предвид възможността същият да бъде предявен и разгледан във втората фаза на все още неприключилото делбено производство, като се е позовал на съдебна практика на ВКС – определение № 281 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на І-во г. о., с препратка към решение № 256 от 02.05.2001 г. по гр. д. № 649/2000 г. на I-во г. о.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд съставът на ВКС, I-во г. о., намира, че е налице наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос: допустимо ли е при наличие на висящ процес за делба да се предяви иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл в отделно производство, ако правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е възникнало след приключване на първата фаза на делбата. Приетото от въззивния съд влиза в противоречие с решение № 911/10 г. от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I-во г. о., в което е прието, че когато правото да се иска възстановяване на запазена част не е могло да бъде предявено при висящността на делото за делба в първата му фаза, защото възниква след приключване на устните състезания във въззивната инстанция, то не е преклудирано и може да бъде заявено в отделен процес вън от делбеното производство, като по необходимост следва да бъде съобразено от делбения съд във втората фаза на делбата.
Предвид това, че касационната проверка се допуска на основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, безпредметно е да се обсъжда и изследва наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на очевидна неправилност като следващо наведено основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По съществото на частната касационна жалба – същата е основателна.
Предвид обстоятелството, че смъртта на общия наследодател, видно от удостоверението за наследници, е настъпила на 20.03.2014 г., т. е. след приключване на първата фаза на делбеното производство с влязло в сила решение, правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството не е преклудирано с първото съдебно заседание по допускане на делбата, както е прието в решение № 911 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I-во г. о. – практика, която настоящият състав споделя. Към момента на първото заседание по делбата, а и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, правото по чл. 30, ал. 1 ЗНсл още не е било възникнало. Ако би било предявено във фазата по допускане на делбата чрез възражение, то би било оставено без разглеждане като недопустимо.
Практиката, на която въззивният съд се е позовал – решение № 256 от 02.05.2001 г. по гр. д. № 649/2000 г. на ВКС, I-во г. о., е неприложима към разглеждания случай. Тя има предвид хипотеза на смърт на съделител, настъпила във втората фаза на делбата, когато на починалия е определен дял. Тогава ще е налице открито наследство в хода на делбения процес, във втората фаза на който следва да се прецени на кого да се отреди този дял. Това не изключва възможността искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл да се предяви в отделно производство в случай като разглеждания. С решението по него ще формира сила на пресъдено нещо относно факт, който ще е от значение за извършването на делбата съобразно действителното материалноправно положение на страните в прекратяваната съсобственост. Това решение ще следва да бъде съобразено от делбения съд, независимо че производството по делба вече се намира във втората фаза.
Обжалваното въззивно определение като неправилно следва да бъде отменено, ведно с първоинстанционното, а делото следва да се изпрати на Силистренския районен съд за продъжване на съдопроизводствените действия по иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 132 от 16.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 115/2018 г. на Силистренския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 132 от 16.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 115/2018 г. на Силистренския окръжен съд и потвърденото с него определение № 600 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 1445/2017 г. на Силистренския районен съд.
Изпраща делото на Силистренския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: