2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3550/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. Г., С. Г. С. и П. Г. М., подадена чрез адв. К. М., срещу определение № 2208/25.07.2019 г. по ч. в. гр. д. № 1182/2019 г. на Варненския окръжен съд за потвърждаване на протоколно определение от 08.05.2019 г. по гр. д. № 2065/2018 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ответниците И. С. Н., В. И. Н. и Г. И. Н. не са собственици на имот с идентификатор ……….. /неправилно посочен вместо с идентификатор …………/ с площ 597 кв. м., находящ се в [населено място], в землището на[жк], с. о. „А. м.”.
Ответниците по жалбата – ответници по иска, считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от въззивен съд, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Производството по гр. д. № 2065/2018 г. на Варненския районен съд е образувано по искова молба на Т. П. Г., С. Г. С. и П. Г. М. като наследници на Г. С. Г., на когото с решение № 1372/27.06.2006 г. на общинската служба по земеделие и гори е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива с площ 2.000 дка в строителните граници на [населено място],[жк], местността „Б. ч.”, като процедурата по възстановяване все още не е приключила. Претендира се, че част от признатия за възстановяване имот попада в имот с идентификатор ………. по КККР, за собственици на който се легитимират ответниците по иска с н. а. № …./22.05.2014 г., издаден в полза на ответника И. Н., по време на брака му с Д. С. Н. /наследодателка на ответниците/, на основание придобивна давност. Ищците твърдят, че снабдяването на ответника с нотариален акт е пречка за провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността, а възможността да придобият право на собственост след отричане правата на ответниците обуславя правния им интерес от предявяване срещу тях на отрицателен установителен иск за собственост.
Първоинстанционният съд приел, че в решението за признаване правото на възстановяване на собствеността в полза на ищците не са посочени съседи на имота, поради което същият не може да бъде индивидуализиран. Границите и местоположението му ще бъдат определени с плана на новообразуваните имоти, какъвто към момента не е изготвен, поради което и не може да се определи дали процесният имот е идентичен с имота, предмет на решението на административния орган. Оттук съдът заключил, че фактите, от които произтича правният интерес на ищците за отричане правата на ответниците по отношение на конкретния имот, са недоказани и искът се явява преждевременно предявен предвид това, че за местността няма изготвен план на новообразуваните имоти, който да ситуира местоположението и да определи границите на възстановения имот. По тези съображения прекратил производството по делото.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното определение като правилно. Посочил, че предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи – такива, които са разграничени от другите вещи, поради което едва след изработване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти са допустими отрицателните установителни искове за имоти, които се намират в територии по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предявени от лица, претендиращи придобиване на право на собственост чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като до този момент същите не представляват годен индивидуализиран обект на правото на собственост. След влизане в сила на този план ще е ясно подлежащият на реституция имот къде точно попада в м. „Б. ч.“, респ. дали е идентичен изцяло или отчасти с процесния имот с идентификатор ………… с площ 597 кв. м. След като план на новообразуваните имоти не е изготвен и не е ясно къде точно се намира подлежащият на реституиране имот, за ищците, с оглед ненадлежната му индивидуализация, не съществува възможност за бъдещо реализиране на претендираното от тях право, отричайки правата на ответниците. Освен това в случая е налице и разминаване в местностите, в които са намират процесният имот с идентификатор ………. – м. „Л. п.“, и нивата от 2.000 дка, предмет на решението на общинската служба по земеделие и гори – м. „Б. ч.”. Изложени са и съображения, че приемането на отрицателния установителен иск за недопустим не накърнява правата на ищците, тъй като придобивна давност върху нивата с площ 2.000 дка в м. „Б. ч.“, предмет на неприключилата процедура по възстановяване на собствеността, не може да започне да тече до надлежното й индивидуализиране с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, така че процесният имот с идентификатор …………… не може да бъде придобит по давност изцяло или отчасти, ако подлежащият на реституция имот попада изцяло или отчасти в процесния имот. По тези съображения въззивният съд приел, че след като планът на новообразуваните имоти не е изготвен и не съществува възможност както за установяване правата на ответниците, така и за реализиране на претендираното от ищците право, то предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, както и в касационната жалба, се поставя въпросът за предпоставките, при които за ищеца е налице правен интерес от защита чрез отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, като се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като на първо място въпросът е поставен твърде общо, без да е свързан със спецификата на делото, което има за предмет спор за право на собственост върху земеделска земя, попадаща в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това – така, както е зададен, въпросът е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика, посочена в частната касационна жалба – ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателите са се позовали на тази част от тълкувателния акт, в която е посочено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая твърденията са за това, че при наличие на решение за признаване правото на възстановяване на собствеността, процедурата по възстановяване ще може да приключи в полза на ищците, само ако удостовереното в полза на ответниците право на собственост по давност бъде отречено с предявения отрицателен установителен иск. За да установи дали за ищците е налице правен интерес от така предявения иск, съдът в двете инстанции е анализирал данните по делото и е приел, че не е доказано подлежащият на възстановяване имот да е идентичен изцяло или отчасти с процесния имот с идентификатор ………….., предмет на нотариалния акт за собственост по давност. Липсата на идентичност е била достатъчна, за да се отрече наличието на правен интерес от иска, като този извод е в съответствие със задължителната съдебна практика. Това от своя страна е и едно от решаващите съображения на съда, за да приеме производството за недопустимо.
Въззивният съд е изложил още един решаващ мотив за прекратяване на производството. Той е свързан с данните по делото, че към момента на разрешаване на спора все още не е бил приет и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, от предвижданията на който би могло да се установи претендираната от ищците идентичност и би се открила възможност за реализиране на собственически права. Правното значение, което въззивният съд е придал на този план, е мотивирано преди всичко с позоваване на решение № 194 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г. на ВКС, І-во г. о. Съдът обаче не е отчел спецификата на спора по това дело, а именно, че ответник по предявения иск от лице с прекратено право на ползване при условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, позоваващо се на придобивна давност след 22.11.1997 г., е общината. Разрешаването на този спор предпоставя по необходимост наличието на план на новообразуваните имоти, защото с влизането му в сила не само се обособяват отделни самостоятелни обекти, но и се определя дали конкретният имот подлежи на възстановяване или по отношение на него приложение намират разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно които общинска собственост става земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, и която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. Хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, е различна, и за нея е приложима друга практика на Върховния касационен съд, формирана например с решение № 2089 от 02.02.2004 г. по гр. д. № 2782/2002 г. на ІV-то г. о., и решение № 1486 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 5357/2007 г. на І-во г. о. С нея е прието, че при спор между евентуалните собственици и ползвателите на земеделска земя не е необходимо да се изчаква изработването на план на новообразуваните имоти, за да могат собствениците да предявят исковете за защита на правото си. Обжалваното определение е в противоречие с тази практика, но наличието и на друг решаващ мотив за недопустимост на иска /обсъденият в предходния абзац/ не би могло да доведе до резултат, различен от постановения от въззивния съд, предвид липсата на достатъчно данни за обосноваване на претендираната от ищците идентичност между признатия им за възстановяване имот и имота, за който ответниците притежават нотариален акт за собственост по давност.
Не се разкрива противоречие между обжалваното определение и решение от 06.11.2012 г. по жалба № 41661/05 г. по делото на Европейския съд по правата на човека Я. и други срещу България. Наличието на легитимно очакване за ищците да придобият собствеността имот предполага установена по делото идентичност между признатия им за възстановяване имот и този на ответниците, а при липсата на такава приемането на отрицателния установителен иск за допустим би било неоправдана намеса в правната сфера на ответниците.
Горното обосновава извод, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателите не се позовават и не представят актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваното определение да противоречи.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 11.09.2019 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2208/25.07.2019 г. по ч. в. гр. д. № 1182/2019 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [улица], С. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица] П. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [улица], да заплатят на И. С. Н., В. И. Н. и Г. И. Н. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 /осемстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: