2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
София,28.09. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3224/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 37578/04.06.2018 г., уточнена с молба вх. № 46314/09.07.2018 г., подадена от Б. М. Д. чрез адв. Д. П., за отмяна на определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 3407/2017 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 36 от 13.01.2017 г. по в. гр. д. № 1830/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта по иска за делба и по съединения с него иск по чл. 12, ал. 2 ЗН, а в частта по евентуалния иск за заплащане на сумата 5 000 лева, представляваща 1/6 ид. ч. от разходите за изграждане на вилна сграда, и по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на разноски и подобрения в делбения имот за сумите 1 500 лева, 1 500 лева и 2 296.33 лева, касационната жалба е оставена без разглеждане.
В молбата се развиват доводи за неправилност на постановените в приключилото производство по делба решения на истанциите по същество в частта относно допускането и извършването на делба на земята под сградата във вилното място. В частност молителят твърди, че е представил по делото фактура за закупуване, с изцяло лични средства, на лек автомобил приживе на наследодателката, който впоследствие заменил с вилното място, предмет на делбата, но тази фактура не била взета предвид от районния съд с решението по допускане на делбата, като молителят сам при проверка на делото установил липсата й сред доказателствата и се наложило допълнително да я представя пред съда. Незаконосъобразен оттук бил изводът в решенията, че вилното място е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Вилната сграда също била индивидуална собственост по силата на приращението, а и към момента на наследяването същата била незавършена, т. е. била е негоден обект на собственост. С уточнителната молба, депозирана в изпълнение на указания на администриращия молбата съд, молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но по същество изтъква, че е налице неправилна преценка оносно титулярите на собствеността вследствие нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата, а оттук – и явна несправедливост на определението, чиято отмяна иска.
От ответниците по молбата за отмяна отговори са депозирани от Р. М. Б., която оспорва молбата като недопустима, и от П. Б. М., който счита молбата за допустима и основателна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима, съображенията за което са следните:
Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила, ползващи се със сила на пресъдено нещо, неправилни съдебни актове, чиято неправилностт се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, за което страната не разполага с друг способ за защита.
В случая молителят иска отмяна на определение, постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, с което в едната му част касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а в другата му част касационната жалба е оставена без разглеждане, като в тази част определението е потвърдено с определение № 111 от 12.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1861/2018 г. на ВКС, II-рo г. о., така и в двете си части актът, чиято отмяна се иска, е влязъл в сила. Същият обаче не подлежи на отмяна, защото не е от категорията актове, формиращи сила на пресъдено нещо, чието преодоляване е цел на на производството по чл. 303 ГПК.
В т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, като в мотивите подробно е изяснена не само същността на отмяната като способ за контрол и защита, но и защо от всички преграждащи определения само това за прекратяване на делото поради отказ от иска е годен за отмяна акт – именно заради силата на пресъдено нещо, която се прикрепя към волеизявлението на страната за отказ от иска, което съображение изцяло се вписва в целите на правния институт на отмяната.
Като насочена срещу акт, който не разрешава със сила на пресъдено нещо гражданско-правен спор, молбата за отмяна е недопустима и това е достатъчно основание да бъде оставена без разглеждане, което прави безпредметна преценката за редовността й с оглед на изискването по чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че молбата за отмяна е недопустима и на още едно самостоятелно основание – тя не съдържа конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поне едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК, а вместо това съдържа оплаквания за неправилност на решенията в приключилото делбено производство като допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които по естестеството си представляват касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Въпреки дадените от администриращия районен съд указания, с уточнителната молба от 09.07.2018 г. страната не е успяла да изложи конкретни и надлежни твърдения, покриващи фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК, а само се е позовала на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т.т. 2 и 5 ГПК, така молбата за отмяна е останала нередовна. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
При този изход на спора в тежест на молителя следва да се възложат разноските, сторени от ответницата Р. Б. по договор за правна защита и съдействие серия Б № 332082 /6/ от 04.09.2018 г. в размер на 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 37578/04.06.2018 г. на Б. М. Д. за отмяна на определение № 124 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 3407/2017 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3224/ 2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОСЪЖДА Б. М. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8, да заплати на Р. М. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 400 /четиристотин лв./ лева разноски.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: