3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 522
София, 18.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2563/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 447 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 271/2018 г. Силистренският районен съд отхвърлил предявения от И. М. С. и А. М. С. иск за признаване на установено по отношение на Р. И. М., че ищците са собственици по наследство и давност на 2 042 кв. м., разположени в УПИ… и УПИ …-… по регулационния план от 1979 г. на [населено място], и 530 кв. м., представляващи площ извън регулация, при посочени граници, и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на спорния имот.
С решение № 45 от 22.04.2019 г. по в. гр. д. № 25/2019 г. Силистренският окръжен съд обезсилил така постановеното решение и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, различен от предявения, тъй като при искане за защита правото на собственост по отношение на 2 042 кв. м. /след допуснато в съдебното заседание на 09.11.2018 г. изменение на иска чрез увеличаване на първоначалната площ от 1 860 кв. м./, от които 437 кв. м., разположени в УПИ …, … кв. м. – в УПИ… и 939 кв. м. – извън регулация, диспозитивът е за 2 042 кв. м., разположени в УПИ … и …..-…, и 530 кв. м. – извън регулация, или общо за 2 572 кв. м. Наред с това въззивният съд посочил, че с първоинстанционното решение е отхвърлен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, а в първоначалната и последваща искови молби петитумът сочи на установителен иск по чл. 124 ГПК; че при образуване на делото на 27.02.2018 г. описанието на имота е по регулационния план от 1979 г., но в хода на производството със заповед № РД-18-872 от 30.03.2018 г. на ИД на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в решението имотът следва да се опише по кадастралната карта. По тези съображения първоинстанционното решение е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, предл. 3-то ГПК и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск с налагащо се прецизиране на исковата претенция и нейното изменение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата по иска Р. И. М.. Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация – ищците по делото, са подали писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпроса: непосочването в мотивите на решението на правилното или посочване на непълното цифрово изражение на основанието, на което са разгледани исковете, равнозначно ли е на произнасяне по непредявен иск и основание ли е за обезсилване на постановеното решение. Като основания за допускане на касационното обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 271 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2853/2014 г. на ВКС, І-во г. о., както и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното решение.
С оглед мотивите към обжалваното решение и поддържаните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания, касационното обжалване следва да се допусне за проверка налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение, когато първоначалната и последващата искови молби сочат на установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, а с първоинстанционното решение е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС. Това е решаващият мотив на въззивния съд, поради който обжалваното пред него решение е прието за изцяло недопустимо, поради което и същият обуславя допускането на касационното обжалване. Останалите изложени от въззивния съд мотиви за недопустимост на първоинстанционното решение следва да се проверят при разглеждането на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 45 от 22.04.2019 г. по в. гр. д. № 25/2019 г. на Силистренския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: