2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 200
София, 14.12. 2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4113/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7562/01.10.2018 г. на Й. И. С. срещу разпореждане № 1056/21.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 509/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната като недопустима негова частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 417/08.09.2017 г.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. По същество се поддържат оплаквания във връзка с материалноправен спор, който не е предмет на делото пред апелативния съд – да се зачете нотариален акт и да се признае на страната дял в съсобственост, равняващ се на 1/3 ид. ч., както и че определянето на сумата 5 333 лева от съда като уравнение на дела е неправилно.
От ответниците по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори.
Жалбата е в срок, подадена е от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, така е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да върне частната касационна жалба на Й. С. срещу определение № 417 от 08.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 509/2017 г., в обжалваното сега разпореждане съдията – докладчик е приел, че тя е насочена срещу определение, с което, като е уважена частна жалба срещу преграждащо определение, постановено за първи път от окръжен съд, последното е обезсилено и делото е върнато за произнасяне по действително обжалвания съдебен акт. Така, от една страна, липсва правен интерес от обжалването на определение № 417 от 08.09.2017 г., а от друга- то е неподлежащ на обжалване съдебен акт като непопадащ в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, защото с него производството се връща на долния съд за ново произнасяне.
Релевантните за случая обстоятелства са следните:
Жалбоподателят е страна в производство по съдебна делба на недвижим имот, приключило във втора фаза с влязло в сила на 31.05.2006 г. решение № 86 от 11.04.2006 г. по гр. д. № 36/2003 г. на Асеновградския районен съд, с което имотът е възложен в дял на Е. Р. С. и Д. Д. С., а на останалите съделители, в т. ч. на Й. И. С., са присъдени суми за уравнение на дяловете.
Производството по в. ч. гр. д. № 509/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в което е постановено обжалваното сега разпореждане, е образувано по частна жалба на Й. С. срещу определение № 1694 от 07.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1553/ 2017 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 417 от 08.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 509/2017 г. Пловдивският апелативен съд приел, че окръжният съд се е произнесъл по различен предмет от заявения в жалбата – вместо по жалба срещу изрично посоченото в нея определение от 05.04.2017 г. на Асеновградския районен съд по гр. д. № 36/2003 г. за връщане на частна жалба, по жалба срещу определение № 248 от 01.12.2016 г. на ВКС, II-ро г. о., по ч. гр. д. № 2754/2016 г. за недопускане на касационно обжалване по друга частна жалба. Затова обезсилил същото и върнал делото на друг състав на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по предмета на подадената до него частна жалба, а именно определение от 05.04.2017 г. на Асеновградския районен съд по гр. д. № 36/2003 г.
При така установените данни обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба срещу определение № 417 от 08.09.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в. ч. гр. д. № 509/2017 г. се явява законосъобразно.
Върнатата частна жалба, предмет на обжалваното сега разпореждане, е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол пред по-горен съд, защото не попада в категориите определения, обхванати от разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно т. 1, както и в случаите, изрично посочени в закона, съгласно т. 2, като това важи както за въззивното, така и за касационното обжалване на определенията. Определение № 417 от 08.09.2017 г., предмет на върнатата частна жалба, от една страна не е преграждащо, защото не туря край на производството, а точно обратното – връща делото в предишна инстанция за ново произнасяне. От друга страна неговото обжалване не е изрично предвидено в закона. Така, макар и по съществото на спора и постановено от апелативен съд, то не попада и в кръга на определенията, обхванати от чл. 274, ал. 3, т.т. 1 и 2 ГПК, очертаващ чрез допълнителни критерии, освен тези, посочени в чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, категориите въззивни определения по същество, подлежащи на обжалване пред ВКС като трета /касационна/ инстанция.
Като законосъобразно, обжалваното разпореждане ще бъде потвърдено.
Доводите на страната, съдържащи оплаквания относно приключилото дело за делба, са неотносими към повдигнатия сега пред касационния съд спор, поради което не се вземат предвид и не се обсъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1056/21.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 509/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: