О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 06.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Камелия Маринова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1429/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1836/01.02.2019 г. на Г. И. Ш., чрез адв. И. Й.-Т., срещу определение № 156 от 17.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 6291/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу решение № 4213 от 26.06.2018 по гр. д. № 7953/2017 г. на Софийския градски съд в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по въззивната жалба на настоящия жалбоподател поради липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционно решение, с което искът му е уважен изцяло.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага се довод за отказ от правосъдие поради това, че както градският съд като въззивна по материалноправния спор инстанция, така и апелативният, неправилно са приели, че предявеният иск е за признаване на установено правото на собственост на ищците по отношение на посочените в уточнението на исковата молба идеални части, вместо действително отправеното искане да се установи кои са действителните съсобственици на процесния недвижим имот – дворно място, върху което е построена сграда в режим на етажна собственост.
В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване във връзка с тези по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК се поставят въпросите: 1. може ли съсобственик на дворно място да предяви установителен иск за установяване на това кои са останалите съсобственици на мястото; 2. когато съществуват документи за собственост за над 100% идеални части от поземлен имот, не е ли установителният иск ред за защита на интересите на съсобственика; 3. допустимо ли е чрез подмяна на правната квалификация и петитума на предявения иск съдът да откаже правосъдие и разрешаване на поставения правен спор. Твърди се противоречие на приетото от апелативния съд с решение № 10 от 22.02.1998 г. по гр. д. № 3037/1997 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 123 от 22.01.1985 г. по гр. д. № 976/1984 г. на ВКС, І-во г. о., решениие № 21 от 04.02.2009 г. по гр. д. № 161/2008 г. на ВКС, V-то г. о., решение № 101 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 461/2008 г. на ВКС, V-то г. о., решение № 96 от 16.09.2014 г. по т. д. № 2275/2013 г. на ВКС, II-ро т. о., и т. 9 на Постановление на Пленума на ВС № 1 от 10.11.1985 г. Подържа се и очевидна неправилност на обжалвания акт като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
От ответниците С. В. Янчева, К. В. С., Д. С. С. и Е. И. Б., чрез адв. К. Г., е постъпил в срок писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице с правен интерес от предриетото процесуално действие и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд във връзка с производство по иск за собственост.
По въпроса дали обжалваният акт, постановен от апелативен съд по пътя на инстанционния контрол, като акт, с който се потвърждава преграждащо определение на окръжен съд в качеството му на въззивна, така втора по същество спрямо материалноправния спор за собственост инстанция, подлежи на касационен инстанционен контрол пред ВКС и от чийто отговор зависи окончателната преценка за допустимостта на подадената частна жалба, предмет на настоящото производство, е налице висящо тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Точният предмет на тълкувателното дело е въпросът: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Обуславящото му значение за допустимостта на настоящото производство налага спиране на последното до произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение и неговото обявяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 1429/2019 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., до обявяването на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: