О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 23.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1513/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Камсар Инк.“ ООД гр. Варна , представлявано от адв. Д. Д., срещу определение № 77 от 06.02.2018 г. по ч. гр. д. № 49/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3118 от 04.12.2017 г. по гр. д. № 1297/2017 г. на Варненския окръжен съд за частично прекратяване на производството по отношение на конституираните на страната на една от ответниците по исковете – наследниците на починалата преди предявяване на иска Г. В. В..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК във връзка с четири обусловени един от друг и припокриващи се по правни последици процесуалноправни въпроса, които, съответно уточнени от състава на ВКС, могат да бъдат сведени до един, а именно: „допустимо ли е производство по иск срещу лице, което е починало преди предявяването му и налице ли е в този случай правоприемство в процеса по смисъла на чл. 227 ГПК, задължаващо съда да укаже на ищеца да насочи иска си срещу наследниците на починалата страна”.
От ответниците по жалбата С. З. Т., З. Т. В. и В. З. Ж. – наследници на починалата Г. В. В., спрямо които производството е прекратено, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез адв. В. С., е постъпило писмено становище, с което същата се оспорва като неоснователна.
С определение № 108 от 27.04.2018 г. делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
С т. 2 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса, заради който е било спряно производството по делото. Поради отпадане на пречките за движение на делото, то следва да бъде възобновено.
Правният въпрос, който е предмет на настоящото производство, е дали е допустим иск, предявен срещу лице, което не е било живо към момента на подаване на исковата молба и дали производството може да продължи след конституиране на неговите наследници. Двете предходни инстанции са приели, че исковете са недопустими. Срещу този извод са изложени оплаквания в частната касационна жалба. Жалбоподателят „Камсар Инк.“ ООД е ищец по установителен иск за собственост и – при условията на евентуалност, иск за подобрения в недвижим имот, предявени на 09.06.2017 г. срещу няколко ответника, включително и срещу Г. В. В., която не е била жива към момента на подаване на исковата молба – починала е на 23.05.2014 г.
С т. 2 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване поради първоначална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.
Даденото от предходните инстанции разрешение на възникналия процесуалноправен въпрос по настоящото дело е в съответствие с приетото впоследствие в т. 2 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
С тълкувателния акт е прието още, че когато посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК /респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците/, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. Ето защо извършените в конкретния случай процесуални действия на съда по конституиране на правоприемниците на починалата преди предявяване на исковете ответница не могат да бъдат съобразени.
Съответствието на обжалваното определение с разрешенията, дадени в тълкувателния акт на ОСГТК на ВКС изключва възможността за допускане на същото до касационно обжалване.
Искането на ответниците по частната касационна жалба за присъждане на разноски, сторени в производството пред апелативния съд, не може да бъде уважено, тъй като при недопускане на касационно обжалване ВКС се произнася само по сторените пред него разноски. Такива в настоящия случай не са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 1513/2018 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 06.02.2018 г. по ч. гр. д. № 49/2018 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: