О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 01.04. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 325/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2018 г./.
С решение № 915/23.11.2017 г. по гр. д. № 670/2017 г. Пернишкият районен съд отхвърлил предявения от М. В. А. срещу Ц. В. А. иск с правно основание чл. 42, б. «б» вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 09.07.2004 г., написано и подписано от завещателя Б. А. Н. в полза на Ц. В. А.. Със същото решение е признато за установено по отношение на Ц. В. А., че М. В. А. е собственик на урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв. м., съставляващ парцел ІІ-… от кв. … по плана на [населено място], заедно с построените върху имота едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от етаж и мазе, с обща застроена площ от 45 кв. м., паянтово жилище със застроена площ от 24 кв. м., и ответникът е осъден да предаде владението на имота; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № …/09.02.2005 г. за собственост на недвижим имот, придобит по завещание.
С решение № 164/31.05.2018 г. по в. гр. д. № 175/2018 г. Пернишкият окръжен съд потвърдил горното решение в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на саморъчното завещание; в останалата част същото е отменено и искът за ревандикация на имота е отхвърлен.
Касационна жалба вх. рег. № 4445/03.09.2018 г. срещу въззивното решение е подадена от ищцата чрез адв. Р.. Иска се неговата отмяна като очевидно неправилно поради неспазване на материалния закон и необоснованост и поради противоречие с трайната практика на ВКС.
Ответникът по касация – ответник по исковете, с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
В исковата молба ищцата, сега касатор, е твърдяла, че саморъчното завещание от 09.07.2004 г., оставено от Б. А. Н. в полза на ответника Ц. В. А. е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя, както и че е унищожаемо, тъй като към момента на изготвянето му завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на действията си. По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗНсл районният съд не се е произнесъл, но в тази връзка не са били въведени оплаквания в насрещната въззивна жалба, поради което въпросът за наличието на твърдения порок на завещанието не е обсъден във въззивното решение.
Съгласно заключението на съдебно-графологическа експертиза, че текстът на завещанието е изпълнен от Б. Н. и подписът под думата „завещател” е негов, въззивният съд приел, че саморъчното завещание е действително и е породило присъщите му правни последици, а досежно допуснатите при изготвянето му правописни и стилистични грешки посочил, че законодателят не е поставил като изискване за действителност на завещанието то да бъде граматически и стилистично издържано.
Въззивният съд приел, че доводи за нищожност на завещателното разпореждане поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД /липса на индивидуализация на завещания имот/ за първи път са направени пред въззивната инстанция. Такъв довод не е надлежно наведен в исковата молба, поради което и липсва произнасяне по него от районния съд. Дори и да се приеме, че районният съд е бил сезиран с такъв иск, то ищцата е могла на поиска допълване в едномесечен срок, който срок е изтекъл, а насрещната въззивна жалба, ако се разгледа като молба по чл. 250 ГПК, е подадена след изтичане на законоустановения срок.
Въззивният съд приел за неоснователни доводите на ищцата, че районният съд неправилно е приел саморъчното завещание за действително, без да е обсъдил установената по делото липса на оригинала на същото. Приел, че оригиналът на завещанието не е представен, но между страните не е имало спор относно съществуването на саморъчното завещание, а само относно неговата действителност. Ищцата не е направила искане ответникът като страна, черпеща права от оспореното завещание, да го представи като оригинал по делото, поради което и съдът не е задължил ответника да го представи. Ето защо непредставянето му не влече последиците по чл. 183, изр. второ ГПК – изключване на представения препис от доказателствата по делото. Освен това има данни, че образуваното въз основа на завещанието нотариално дело е унищожено, а при изготвяне на съдебно-графологическата експертиза, поставена във връзка с автентичността на саморъчното завещание, вещото лице е изследвало оригинала и изрично е посочило това в заключението си.
Въз основа на горното въззивният съд приел, че първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 42, б. „б” ЗНсл е правилно и го потвърдил.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, позовавайки се на наследство и на изтекла в полза на нейния баща В. А. придобивна давност.
Въззивният съд приел, че наследодателят на ищцата В. А. е живял в спорния имот, собственост на Б. Н., заедно с него до смъртта му на 09.12.2004 г., грижил се е за него, от което заключил, че между двамата е била налице някакъв вид облигационна обвързаност във връзка с ползването, като след смъртта на собственика наследодателят на ищцата е продължил да живее в процесния имот и да го ползва на същото основание, на което е живял в него преди това. Ето защо съдът приел, че В. А. не е упражнявал владение върху процесния имот, а държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост, наследодателят на ищцата е следвало да превърне с едностранни действия упражняваното от него държане във владение. Такива биха били действията, чрез които той е демонстрирал поведение на индивидуален собственик на имота и с които по явен и недвусмислен начин са отречени правата на собственика – ответника, легитимиращ се като такъв със саморъчното завещание. В случая не са събрани доказателства, които да мотивират извод за превръщане на държането във владение. По делото е установен един единствен конфликт между наследодателя на ищцата и ответника във връзка със собствеността върху спорния имот, който не може да обоснове извод за промяна в намерението за своене на имота. Наличието на такова намерение се опровергава и от установеното по делото, че ответникът е посещавал процесния имот, на които посещения няма данни наследодателят на ищцата да се е противопоставял. Липсата на доказателства по делото за преобръщане на владението води до извод, че не е осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и наследодателят на ищцата не е придобил собствеността върху процесния имот на основание общата придобивна давност. Не се твърди, а и не се установява имотът да е ползван на валидно правно основание, поради което същият не е придобит и с изтичане на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Затова и ищцата не е станала негов собственик по наследство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Твърди се, на първо място, че постановеното решение противоречи на събраните по делото доказателства, тълкувани в тяхната съвкупност, като въззивният съд въз основа на превратно и избирателно интерпретиране на доказателствения материал е стигнал до необосновани и грешни изводи; установената липса на саморъчното завещание би следвало да доведе до уважаване на иска по чл. 42, б. „б” ЗНсл. На второ място се твърди, че са налице всички основания от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС – непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение за период от 10 години; въпреки това въззивният съд е постановил решение в пълно противоречие със събраните по делото доказателства.
В решение № 15 от 06.11.2018 г. по конст. д. № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБ е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационното обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Изложените от жалбоподателката доводи за неправилно възприемане на доказателствата по делото и формиране на тази основа на неправилни правни изводи, за постановяване на решение в пълно противоречие със събраните доказателства по съществото си са оплаквания за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
На следващо място се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Жалбоподателката се позовава на решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 163/29.03.2011 г. по гр. д. № 346/2010 г. на ВКС, І-во г. о., по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, когато владелецът на имота не е съсобственик. Позовава се и на решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 96/26.02.2010 г. по гр. д. № 44/2009 г. на ВКС, І-во г. о., във връзка с мотива на въззивния съд, че по делото не е доказано преобръщане на владението от страна на наследодателя на ищцата.
Така както е зададен, въпросът е твърде общ и теоретичен, без да е свързан със спецификата на разглеждания случай. Освен това не се установява обжалваното решение да противоречи на представената съдебна практика.
Така, с решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Разглежданият случай е различен – фактическата власт е била установена на основание облигационна връзка между наследодателя на ищцата и собственика на спорния имот, поради което не е било налице владение, а държане и последното е следвало да бъде превърнато с едностранни действия от държателя във владение.
Решение № 163/29.03.2011 г. по гр. д. № 346/2010 г. на ВКС, І-во г. о., е по въпроса за действието на придобивната давност за недвижими имоти, като е прието, че владението след изтичане на законния срок за придобиването по давност се превръща автоматично в право на собственост, а позоваването на този придобивен способ е необходимо при спор за собственост с цел яснота за титуляра й, чрез констатирането й за имота, но не и за самото придобиване на правото на собственост по давност. Такива въпроси по настоящото дело не се поставят.
Решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г. на ВКС, І-во г. о., разглежда хипотеза, при която упражняването на фактическата власт от единия съсобственик след прекратяване на съпружеската имуществена общност е на основание предоставяне ползването на семейното жилище. Прието е, че в тежест на съсобственицата, която твърди придобиване на имота по давност, е било да установи, че е превърнала държането на частта на бившия си съпруг във владение за себе си. Тези въпроси са извън предмета на настоящото дело.
Според решение № 96/26.02.2010 г. по гр. д. № 44/2009 г. на ВКС, І-во г. о., ищците са установили фактическа власт върху втория етаж още приживе на общия наследодател и са демонстрирали, че го считат за свой, поради което е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС не е оборена. В разглеждания случай фактическата власт е била установена на основание облигационно правоотношение, поради което се счита за държане и именно това е изисквало ищцата /сега касатор/ да докаже извършването на такива действия, с които държането е превърнато във владение.
Жалбоподателката не се е позовала, но е представила и решение № 102/28.11.2017 г. по гр. д. № 5053/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., но то също е по въпроси, различни от разглежданите по настоящото дело: какви действия следва да извърши владелецът, за да се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота, и може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, който е закупен през 30-те години на миналия век, без надлежен документ и без да е известно от кого, но оттогава досега е във владение на купувачите и техните наследници.
В обобщение, липсва специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На последно място жалбоподателката поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: унищожаването на нотариално дело въпреки изрични императивни разпоредби на закона /чл. 10, ал. 5 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори/ води ли след себе си недействителност на констативния нотариален акт, изготвен въз основа на унищожените документи, когато същите са посочени в него като приложение.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да бъде допуснато по правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда, обективирана във въззивното решение. В случая въпросът, който се поставя в изложението, касае нищожност на нотариалното действие, но такъв въпрос не е поставян и не е разглеждан в инстанционното производство. Унищожаването на нотариалното дело и последвалата липса на оригинала на завещанието, след като същият е бил изследван от вещото лице по съдебно-графологическата експертиза, са обсъдени от гледна точка действителност на самото завещание, а не на съставения въз основа на него нотариален акт. След като поставеният въпрос е извън предмета на делото, то и общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за водене на делото в касационната инстанция в доказания с договор № 08909 от 27.11.2018 г. за правна защита и съдействие размер, а именно 130 лева; за останалата част от 400 лева, която е следвало да бъде заплатена на 14.12.2018 г., липсват доказателства за плащане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 164/31.05.2018 г. по в. гр. д. № 175/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН …………. и адрес: [населено място], местност „П.” 4, вх. 1, ет. 4, ап. 15, да заплати на Ц. В. А. от [населено място], община Перник, [улица], разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 130 /сто и тридесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: