2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 20.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1181/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. З. срещу въззивното решение № 390 от 03.12.2018 г. по в. гр. д. № 524/2018 г. на Пернишкия окръжен съд с оплаквания за постановяването му при основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК чрез пълномощник – адвокат А. А., отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което е допустима.
От ответницата по касация В. Г. М. е подаден писмен отговор със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, Пернишкият окръжен съд потвърдил решение № 534 от 31.05.2018 г. по гр. д. № 4439/2018 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е допусната делба между В. Г. М. и Е. Л. З. при квоти по 1/2 ид. ч. на жилищна сграда с идентификатор………….. по КККР на [населено място], с адрес: [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 99 кв. м., на три етажа.
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 25.06.1978 г. и е прекратен с влязло в сила на 12.10.2011 г. съдебно решение за развод.
Преди сключването на брака, с н. а. № …/07.12.1977 г. съделителят Е. З. придобил собствеността на дворно място, което понастоящем е с идентификатор …………… Съобразно представените по делото строителни книжа: одобрен проект от 24.02.1978 г., разрешение за строеж № …/01.03.1978 г. и протокол за даване на строителна линия и ниво от 10.05.1978 г., въззивният съд приел, че строителството на сградата е подготвено в началото на 1978 г.
По делото са събрани две групи гласни доказателства. Така, според свидетелите Г. Б. /участвал в първия етап на строежа на сградата/ и В. П. страните са построили къщата, в която впоследствие са живели, след като са сключили брак, като първоначално живеели при родителите на съпругата, докато къщата стане готова. Според свидетелите Д. И., П. П. и З. Й. строителството е приключило преди страните да сключат брак. Тези свидетели сочат различен момент на разваляне на старата къща и започване на новия строеж, както и различен момент на сключването на гражданския брак между страните. Според свидетеля П. страните се оженили доста по-късно след построяване на къщата в груб строеж, а според свидетеля Й. – те се оженили около една година след като същата е била покрита. Тези двама свидетели сочат, че строежът е започнал през 1978 г., а свидетелят Д. И. твърди, че това е станало през 1977 г. Предвид посочените разминавания въззивният съд заключил, че тези свидетели не могат да си спомнят точния момент на разваляне на старата къща и на започване на строежа, а също така и на неговото приключване до покрив без довършителните работи. Поради това съдът счел, че въз основа на техните показания не може да се направи извод, че процесната сграда е била завършена в груб строеж преди сключването на гражданския брак между съделителите. Ето защо и като взел предвид представените по делото документи, въззивният съд приел, че строежът е започнал след издаване на необходимите строителни книжа за това и е завършил по време на брака между страните, като не възприел тезата, развита във въззивната жалба, че в релевантния период от време строителните книжа са се издавали несвоевременно и след като строежът вече е започнал. Посочил, че към 1978 г. е съществувала процедура по узаконяване на строежи, които фактически са отговаряли на нормативните изисквания, и ако къщата е била построена в груб строеж преди издаване на строителните книжа, не е имало пречка тя да бъде узаконена, а не тепърва да се иска тяхното издаване.
С оглед така установеното от фактическа страна въззивният съд намерил, че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг, се включва, съгласно Постановление № 5/1972 г. на Пленума на ВС, в обхвата на съпружеската имуществена общност, поради което са налице предпоставките за допускане на процесната сграда до делба. Посочил, че в същия смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, ако са налице предпоставките спорната вещ да е придобита по време на брака и да е резултат от съвместен принос. Съдът приел, че страната, която претендира, че сградата, построена върху земя – индивидуална собственост на единия съпруг, е съпружеска имуществена общност, е установила, че сградата е завършена на етап „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, по време на брака, а възраженията, че този факт се е осъществил в по-ранен момент, са останали недоказани. Презумпцията на чл. 28 СК не е оборена и всеки от съделителите притежава по 1/2 ид. ч. от спорния имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: въззивният съд трябва ли при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като в мотивите на решението да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и да обсъди всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 139/24.04.2013 г. по гр. д. № 926/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о.
С посоченото решение е прието, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
В разглеждания случай въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика, като е изследвал въведените от ответника по иска /сега касатор/ с отговора на исковата молба защитни възражения срещу предявения иск, основани на твърдения, че сградата е изградена на етап „груб строеж” преди сключването на брака между съделителите. За разрешаването на формиралия се спор въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК н. а. № …/1977 г., въз основа на който съделителят Е. З. е станал индивидуален собственик на дворното място, в което по-късно е построена сградата; представените документи, съставляващи строителни книжа, както и събраните по делото противоречиви гласни доказателства. Изложил е подробни съображения защо кредитира показанията на свидетелите Б. и П., за разлика от показанията на свидетелите И., П. и Й., които не е поставил в основата на своето решение. Възраженията на ответника за придобиване на спорния имот преди сключването на брака са приети от въззивния съд за неоснователни след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по правнорелевантните факти във връзка с доводите на страните, без да е придадено решаващо значение на някое от тях. Следва да се отбележи това, че никой от свидетелите не е установил строителните книжа да са издадени след като строежът е започнал, както твърди касаторът. Клаузата в н. а. № …/1977 г., че дворното място се продава без намиращата се в него жилищна постройка, която ще бъде развалена и че купувачът поема задължението /като част от насрещната престация/ да предостави на продавачката /негова майка/ за ползване до края на живота й една стая и кухня от жилищната постройка, която ще построи в този парцел, не налага извод, че строителството е реализирано преди брака между страните. Обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на всички елементи от въведеното от ищцата придобивно основание, като в мотивите си въззивният съд е посочил въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други – за неустановени. Съдът е изпълнил задължението си да мотивира решението съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В обобщение, след като въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика, то основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във ВКС в размер на 150 лева по договор за правна защита и съдействие № 826655 от 25.02.2019 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 390 от 03.12.2018 г. по в. гр. д. № 524/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Л. З. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплати на В. Г. М. разноските за водене на делото във ВКС на РБ в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: