2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 22.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 99/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 5276/02.08.2018 г. по в. гр. д. № 16575/2017 г. Софийският градски съд потвърдил решението от 04.10.2017 г. по гр. д. № 42925/2015 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „БУЛГ АРИ” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], че ищците Н. К. Б., Б. К. Б., Й. Г. А., Б. Г. Х., Р. Т. Д., Л. Б. К., Л. Б. Д. и Т. Б. Б., са собственици на реална част с площ от 215 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ………..по КК, целият с площ от 531 кв. м., която реална част е означена по цифрите 16, 4, 5, 12, 16 по комбинираната скица на л. 200 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението.
Касационна жалба вх. № 129914 от 09.10.2018 г. срещу въззивното решение е подадена от ответника, с която се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства – основание за касационно обжалване
по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация – ищци по делото, считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, така допустима.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ, І-во г. о., намира следното:
Предявен е иск за собственост на земеделска земя, възстановена в стари реални граници с решение № 10 048/23.07.2010 г. на Общинската служба по земеделие „О. к.” [населено място], произхождаща от наследодателя на ищците Б. М. Д., починал през 1966 г.
Ответникът е оспорил иска с твърдение, че реституционното производство е проведено незаконосъобразно, тъй като по отношение имота на ищците не е одобряван помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, по делото не е установена идентичност между възстановения имот и притежавания от наследодателя преди влизането в ТКЗС, както и не е доказано безспорно местоположението на възстановения имот. Противопоставил е права, които произтичат от закупуването с н. а. № …/03.10.2007 г. на незастроен поземлен имот, който наследодателката на продавачите К. П. М. е придобила с н. а. № …/28.07.1975 г. като определена за купувач с протоколно решение № 7 на Районния народен съвет София – К. район.
Въззивният съд приел, че възраженията на ответното дружество, свързани с това, че по делото не е установена идентичността между възстановения имот и притежавания преди обобществяването, не следва да бъдат разглеждани. Този извод обосновал с позоваване на ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на Общинска служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота; в исковото производство, ако не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете решението на общинската служба по земеделие. Д., че реституционното производство е проведено незаконосъобразно, тъй като по отношение имота не е одобряван помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, също е приет за неоснователен. Изложени са съображения, че в случая не са налице хипотезите, при които се изработва такъв помощен план, а именно: в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ да няма данни за границите на имота – ал. 1, и да няма одобрена кадастрална карта или кадастрален план – ал. 2. За местността има кадастрален план, изготвен през 1950 г., както е посочено в комбинираната скица на л. 233 от „Гео кад 93” ЕООД. Вещото лице също е изобразило в изготвената комбинирана скица към заключението по съдебно-техническата експертиза имот с площ от 1 846 кв. м. без планоснимачен номер по кадастралния план отпреди 1956 г. и е обяснило, че част от него – имот с № …, е изобразена в скицата по чл. 13 ППЗСПЗЗ в северозападната част на имота без пл. номер. В скицата в рамките на имот № … са посочени двата дяла на братя Д. и Б. Д. съгласно договора за делба от 1954 г. с техните граници и площи. В тази връзка съдът приел за неоснователно и възражението, че по делото не е доказано безспорно местоположението на възстановения имот, тъй като то се установява по несъмнен начин от приложената към удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ скица, както и от заключението на вещото лице, което е установило, че имотите, предмет на решението на общинската служба по земеделие и на удостоверението и скицата към него, са всъщност имот с кадастрален идентификатор………., който е изобразен и на изготвената от вещото лице комбинирана скица. Съобразно разрешението, дадено в ТР № 6/10.05.2006 г. по тълк. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, за неоснователно е прието и възражението на ответника, свързано с позоваването на н. а. № …/2007 г. Въззивният съд приел, че в случая е налице хипотеза по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, според която се възстановява собствеността върху земите, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС и другите селскостопански организации, които са били продадени или предоставени от тези организации на трети лица, освен в случаите, изрично предвидени в ЗСПЗЗ. В разглеждания случай такова изключение не е налице – няма данни и не се навеждат твърдения за осъществен строеж, напротив – в удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ е отбелязано, че двете части на възстановения имот са свободни от застрояване; вещото лице също е посочило в заключението, че имот с идентификатор …………, част от който е процесната реална част от 215 кв. м., не е застроен със сгради и съоръжения; по делото не се спори и, че имотът е имал земеделски характер и е бил обобществен, което се установява и от представеното заявление – декларация от Б. Д. за внасяне в ТКЗС на недвижими имоти, сред които и процесният.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намерил за правилен извода на районния съд, че процесната реална част от 215 кв. м. е част от имота, възстановен на ищците с решение на общинската служба по земеделие, като по силата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ правото на собственост на ответното дружество, придобито с нотариален акт № …/03.10.2007 г., е непротивопоставимо на възстановеното право на собственост, следователно предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен и правилно е бил уважен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. при възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи в урбанизирани територии и при липса на данни в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява, следва ли да се изработва, процедира и одобрява помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ; 2. при липса на данни за имота в кадастралния план към момента на включване на бившия земеделски имот в ТКЗС и при липса на данни за имота в действащия към датата на възстановяването му кадастрален и регулационен план, както и при липса на данни за имота в какъвто и да е план, може ли индивидуализацията на имота да бъде извършена само със скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, без одобряване на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. По тези въпроси се поддържа противоречие с решение № 408/07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, І-во г. о. Въведено е и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
Поставените от касатора два въпроса се свеждат до необходимостта от изработване на помощен план по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ когато липсват данни за подлежащия на възстановяване имот както в кадастралния план към момента на включване на имота в ТКЗС, така и в действащия към датата на възстановяването кадастрален и регулационен план.
Правната уредба предвижда два начина на индивидуализация на бившите имоти, намиращи се в урбанизирани територии, и техните собственици. Според първия, уреден в чл. 13 ППЗСПЗЗ, това се извършва чрез удостоверение и скица, издадени от техническата служба на общината, а според втория, уреден в чл. 13а ППЗСПЗЗ, когато няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява, или няма одобрена кадастрална карта /кадастрален план/, се изработва помощен план. В разглеждания случай в административното производство по възстановяване на собствеността са били издадени от техническата служба на общината удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ, посредством които са били установени границите на заявения за възстановяване от наследниците на Б. Д. недвижим имот, който не е нанесен в кадастралния план от 1950 г. При наличието им за общинската служба по земеделие не е възникнало задължението да пристъпи към изработване на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, който няма правопораждащо за собствеността, а само техническо действие – да индивидуализира имота. За издаването на удостоверението и скицата са били налице достатъчно данни, съдържащи се в представения договор за доброволна делба от 29.06.1954 г. В него /р. ІІ, т. 6/ имотът е описан с местонахождение, площ и съседи от четири страни. При наличието на кадастрален план от 1950 г., съдържащ данни за границите и собствеността на имотите за съответната територия /разписен лист с номерата на имотите и имената на собствениците/, белезите на имота в договора за доброволна делба са били достатъчни за определяне на точното му местонахождение чрез съпоставка на съседите и площта, без да се изработва помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ.
В представената от касатора съдебна практика не е стоял въпросът по кой начин да се извърши възстановяването. Видно е от решението, че в случая е бил изработен помощен план, с който съдът в производството по чл. 108 ЗС не се е съобразил, а е разрешил спора относно идентичността между притежавания от наследодателя на ищците имот и имота, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, на база заключения на назначени в съдебното производство вещи лица. Разглежданият сега случай е различен, защото като спорен се поставя друг въпрос – по кой способ е следвало да се установи местоположението на подлежащия на възстановяване имот. Не е налице сходство в хипотезите, поради което не може да се приеме, че е осъществено специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно. В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Въззивното решение не е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. От друга страна основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е заявено бланкетно, без аргументация защо се поддържа неговото наличие. Ето защо настоящият състав намира, че това основание не е налице.
Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени разноски за водене на делото във Върховния касационен съд и не са поискали присъждането на такива.
При прегледа на данните по делото настоящият състав на ВКС, І-во г. о., констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение, което е потвърдено от въззивния съд, не е посочено населеното място, в което се намира спорният по делото имот. Това налага след връщане на делото на първоинстанционния съд да се открие процедура по чл. 247 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5276/02.08.2018 г. по в. гр. д. № 16575/2017 г. на Софийския градски съд.
След връщане на делото на Софийския районен съд да се открие процедура по чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: